О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 555   гр. София, 13.07.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 152 по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Л” А. , гр. П. чрез изпълнителния директор инж. В срещу определение № 1* от 14.07.2009г. по гр. д. № 1470/2009г. на Пловдивски окръжен съд, 10 гр. с., с което е потвърдено разпореждане от 07.05.2009г. по гр. д. № 2116/2008г. на Пловдивски районен съд, 8 гр. с., с което е върната исковата молба на „Л” А. , гр. П. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател прави оплакване за необоснованост на определението. Поддържаното становище е, че Пловдивски окръжен съд не е обсъдил доводите в жалбата срещу първоинстанционното разпореждане по отношение на разликата в наименованията на ответника при точно посочен адрес, както и не е отчел, че ищецът е изпълнил всички дадени указания. Излага доводи, че съдът е следвало да приеме, че наименованието на ответника е „М” А. , гр. С., като е уточнен клона в гр. П. съгласно чл. 108 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът за прекратяване на производството е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и производството по делото да бъде продължено. Ответникът „М” А. , к. Пловдив, респективно неговият правоприемник „М” А. , гр. П. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба като ответник е посочен „М” А. , гр. П., препис от исковата молба е връчен на друго дружество – „М” А. , с разпореждане от 16.04.2009г. районният съд е указал на ищеца да уточни кой е ответник и в предоставения срок ищецът е посочил, че ответник е „М” А. , гр. П., ул. „Брезовска” № 34. Изложени са съображения, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението в частната жалба за промяна на наименованието на ответника, както и че ищецът не се позовава на обстоятелството, че правоотношенията са възникнали с к. на „М” А. , гр. С. в гр. П. и не претендира прилагане на нормата на чл. 108, ал. 1, второ изречение от ГПК. За да потвърди разпореждането на Пловдивски районен съд, въззивната инстанция е приела, че нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на индивидуализация на ответната страна, не е отстранена. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на доводите на частния жалбоподател и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантният въпрос е процесуалноправен и се отнася до прекратяването на производството: може ли при посочен к. на търговското дружество производството по делото да бъде прекратено. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По прилагането на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК /отм./, аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК, е налице съдебна практика, съответстваща на законовата разпоредба, съгласно която, исковете могат да се предявяват по местонахождение на клона, когато споровете са възникнали от преки отношения с него. Обжалваното определение е постановено в противоречие с тази практика, поради което следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е взел предвид подадената от ищеца молба вх. № 28845/20.10.2008г. с приложена към нея компютърна разпечатка от страницата на Агенцията по вписванията, Търговски регистър. В молбата изрично е посочено, че ответник е „М” А. – к. Пловдив, ЕИК 121207124. По делото са налице данни, че „М” А. , гр. С. има регистриран к. в гр. П., ул. „Брезовска” № 34, а от издаденото на 03.04.2009г. от Агенция по вписванията удостоверение се установява, че в Търговския регистър по партидата на „М” А. , гр. П. е вписана непарична вноска от акционера „М” АД: обособена част от търговското му предприятие – „М” А. , к. Пловдив, ведно с цялото му имущество, счетоводно заведено към момента на извършване на вноската. При тези данни съдът е следвало да приеме, че ответник по иска е „М” А. със седалище в гр. С., като к. Пловдив и неговото седалище в гр. П. са посочени с оглед обосноваване местната подсъдност на предявения иск и призоваване на ответника. Поради това неправилно първоинстанционният съд след подаване на молба вх. № 28845/20.10.2008г. е указал на ищеца, че субект с фирма „М” А. със седалище в гр. П. не съществува, поради което следва да посочи срещу „М” А. , гр. С. или „М” А. , гр. П. предявява иска. Предвид наличието на правоприемство между клона на „М” А. , гр. С. в гр. П. и „М” А. , гр. П., първоинстанционният съд е имал задължение да изясни към кой момент правоприемството е настъпило. В хипотезата на настъпило правоприемство в хода на производството и наличието на доказателства за това, съдът трябва да конституира правоприемниците на основание чл. 227 ГПК. Ако правоприемството е настъпило преди предявяване на исковата молба, то следва да бъде предоставена възможност на ищеца да посочи съответното правосубектно лице – ответник по иска.точнението на ответника е направено в частната жалба и въззивният съд е следвало да се съобрази с него поради неправилните процесуални действия на първоинстанционния съд. Като е приел, че нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на индивидуализация на ответната страна, не е отстранена, и е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, Пловдивски окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт. Предвид изложените съображения обжалваното определение на въззивната инстанция и разпореждането на Пловдивски районен съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 1* от 14.07.2009г. по гр. д. № 1470/2009г. на Пловдивски окръжен съд, 10 граждански състав и разпореждане от 07.05.2009г. по гр. д. № 2116/2008г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.