Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    № 348   гр. София, 17 юни .2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и десета година,  в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА        ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 289/2010г.   Производството е образувано по искане на осъдения А. И. за възобновяване на НОХД №4513/2003г., по описа на Софийски районен съд, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Депозираното искане обективира израз на недоволство от влязлата в сила присъда, поради допуснати от съдебните инстанции процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Очертаната позиция се аргументира с фрагментарни съображения за налични противоречия в гласните доказателствени източници и за съществуваща доказателствена непълнота, предпоставили постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения по отношение на извършеното престъпление /механизъм на осъществяване, използвани средства и претърпени телесни увреждания/, неговото авторство, и каузалният принос на съпричастните към инцидента. Акцентира се на установеното в процеса на доказване, и игнорирано от първостепенния и въззивен съд, противоправно поведение на пострадалия Г. спрямо майката на осъдените лица, изразяващо се в упражнено физическо насилие и обосноваващо правоприлагане на чл.132, ал.1, т.2 НК. Формулират се алтернативни претенции за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с цел реализиране на необходимата процесуално-следствена и доказателствена дейност по разкриване на обективната истина, съответно за ревизия на съдебния акт чрез преквалификация на инкриминираното посегателство в по-леко наказуемо престъпление – умишлено причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие.   В съдебно заседание на 08.06.2010 година осъденият И. , надлежно уведомен не участвува лично. Неговите права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа направеното искане за възобновяване, възпроизвеждайки подробно изложените в него доводи. Частният обвинител и граждански ищец К. Г. , редовно призован не се явява. Прокурор от ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.04.2005г., по НОХД№4513/2003г. Софийски районен съд е признал А. И. И. и К. И. И. за виновни в това, че на 08.12.1999 година, в гр. С., в съучастие помежду си са причинили средна телесна повреда на К. Г. , поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.6, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. Със съдебния акт на подсъдимите лица е наложено наказание – ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като е постановено ефективното му изтърпяване от А. И. , с оглед негово предходно осъждане по НОХД№113/98г. и отлагане изпълнението на определената на К. И. по чл.25, вр.чл.23 от НК наказателна санкция с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, и те са осъдени да заплатят по 600 /шестстотин/ лева на пострадалия Г. за неимуществена обезвреда. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила след обявяване на решение №212/12.02.2010г. на Софийски градски съд, с което е изменена в санкционната част, чрез намаляване на индивидуализираните на А. И. и К. И. наказания на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в съдебно производство при визираните от процесуалните норми на чл.419-чл.426, гл. ХХХІІІ от НПК условия. Преценено обаче в контекста на предложените съображения за възобновяване на НОХД №4513/2003г., по описа на Софийски районен съд, и съответно за отмяна или ревизия на постановения и придобил юридически стабилитет съдебен, то е неоснователно. При осъществения извънреден съдебен контрол ВКС не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила, обосноваващи упражняване на предоставената му компетентност по чл.425 от НПК. Съдебните инстанции не са дерогирали правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и чл.107, ал.2 и 3 от НПК. В изпълнение на възложените им задължения същите са взели изискуемите се мерки за осигуряване на обективната истина в наказателния процес, като след всестранно и пълно изследване на всички значими обстоятелства са формирали вътрешно убеждение по фактите и приложимото право.   След задълбочена интерпретация на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, и при съблюдаване на съдържимите се в нея категорични фактически данни, първостепенният и въззивен съд са извели заключение за упражнено на 08.12.1999 година спрямо К. Г. физическо насилие от А. и К. И. . Професионално поднесена е мотивацията в атакуваната присъда досежно характеристиките на депозирания от жертвата на престъпление в хода на наказателното разследване разказ, индициращ на правдоподобност и обективност, и предпоставящ тежестта на приобщените доказателства. Логично, последователно и добросъвестно пострадалият Г. пресъздава хронологията на събитията в инкриминираната вечер през месец декември 1999година; предлага факти за предхождащия физическата разправа конфликт, иницииран от бащата на осъдените лица; очертава своите непосредствени възприятия и преживявания, свързани с проявената от братята И. агресия, обективирана в нахлуване в семейното жилище, в грубо отношение към неговата съпруга и в нанасяне на удари с юмруци и дървени пръчки в областта на главата му. С демонстриран юридически усет установеното от К. Г. относно основния факт в наказателния процес - извършеното престъпление и участието на А. И. в него, е проверено и от останалите събрани в рамките на досъдебната и съдебна фаза гласни и писмени доказателства, и от изготвената съдебно-медицинска експертиза. Описаната от пострадалото лице фактология за инкриминирания акт /начин на осъщественото нападение, използваните средства и причинените увреждания/ се подкрепя категорично и съответно от Л. Г. на разгърналия се словесен и физически сблъсък на 08.12.99 година, и от показанията на свидетелите Н съседи на семейство Г. , възприели виковете за помощ и присъствието на двамата братя в дома на пострадалия; съдействали при разтърваването на участващите в инцидента лица и при оказване помощ на пострадалия; и коректно отразили впечатленията си досежно нанесения на Г. побой и последиците от него. В изискуемата се корелация с очертаните от жертвата на посегателство факти са данните, лимитирани в приложената писмена документация /медицинско свидетелство №1657/99г./ и формираните от вещите лица-съдебен медик и стоматолог научни мнения. Безспорна е липсата на кореспондираща връзка между коментираните доказателствени материали и експертни заключения, и заявеното от осъдените и техния родител М. И. по отношение на налични противоправни прояви на пострадалия Г. спрямо майката на осъдените лица, изразяващи се в упражняване на насилие, която в пределите на правомощията си първостепенният и въззивен съд са преодолели след отчитане характера на доказателствения източник, чрез прецизен преглед на тяхното съдържание и при съпоставянето им с доказателствената маса. Обосновано е изградено вътрешното убеждение на съда, с аргументите че обясненията на А. И. и К. И. освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитната теза, с оглед особения им статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от наказателна и гражданска отговорност, а съществуващите взаимоотношения с възходящата им неминуемо се отразяват на истинността на нейните твърдения. Обезпечени са и изложените в атакувания съдебен акт съображения, внушаващи недостоверност на разказа на осъдените лица и обуславящи отказ за кредитиране на свидетелските показания на М. И. , в аспекта на очевидната им фрагментарност и липса на спомен за значими обстоятелства, на вътрешната противоречивост в детайлите, и при констатираната несъотносимост на депозираното с другите гласни доказателства. Последните са категорични за появата на М. И. на местопроизшествието след преустановяване на физическото стълкновение и безусловно опровергават несъответстващите помежду си волеизявления на осъдените и техния родител за нанесен от К. Г. удар в главата на И. , довел до изпадането й в безсъзнание. Промяна в очертаната позиция не обуславят и акцентираните от защитата медицински удостоверения от 13.01. и 26.01.2000 година за получени от М. И. телесни повреди, които с оглед на отразените дати, индициращи на отдалеченост от инкриминираното деяние, създават основателно съмнение да са причинени в посочените времеви и пространствени параметри, и по описания механизъм. В контекста на изложеното несъстоятелни са бланкетно поднесените възражения за недоказаност на обвинението за инкриминираното престъпление и на съпричастността на осъдения А. И. В очертания смисъл юридически неиздържани се явяват и декларираните от процесуалния представител на осъденото лице доводи за доказателствена непълнота, поради пренебрегване на направеното от него искане за допускане и изслушване на съдебна психиатрична експертиза за установяване на физиологичен афект при реализираното от А. И. неправомерно поведение. Коментираният „доказателствен пропуск” не е съобразен с описаните и надлежно доказани факти за инкриминираното посегателство; игнорира характера на поведенческите изяви на участвуващите в конфликта; и не корелира с очертаните в нормата на чл.132, ал.1 от НК материалноправни предпоставки за изследване на психическото състояние на дееца. Конкретиката по настоящия казус не сочи на извършено от пострадалия насилие, на нанесена от него тежка обида, клевета или осъществено друго противозаконно действие спрямо осъдените лица, предизвикали силното им раздразнение, поради което и полагането на усилия от решаващия орган в тази насока чрез способите за доказване, е процесуално ненужно. Логическо следствие от предложената аргументация по отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на релевантните фактически положения и в рамките на оценъчната дейност на подкрепящата ги доказателствена маса, са изводите на ВКС за необоснованост на възраженията на защитата за несъблюдаване на материалния закон при определяне квалификацията на престъпния акт, и за неоснователност на исканото прилагане на нормата на чл.132, ал.1 от НК. Правилно съдебните инстанции са приели, че инкриминираното поведение на осъдените А. И. и К. И. , обективирано в удари в областта на главата на пострадалия Г. и довели до избиване на преден зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, се субсумират от престъпния състав на чл.129, ал.2, пр.6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Деянието е осъществено при условията на задружна съвместна престъпна дейност /съучастие/ във формата на съизвършителство и при общност на умисъла, последното от които мотивира юридическа незначимост на релевираните оплаквания за липса на несъмнени доказателства относно автора на нанесения удар, причинил съставомерния вредоносен резултат. Описаните и доказателствено обезпечени факти не сочат на предхождаща престъплението неправомерна дейност на К. Г. , при визираните от законодателя условия и с лимитираните характеристики, от естество да предпостави физиологичен афект. Не се констатират и прояви на иницииралите физическия сблъсък субекти, индициращи в кумулативна даденост на изискуемото се психическо състояние на силно раздразнение /внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца/, доказано по надлежния начин чрез съдебно – психиатрична експертиза. Аналитичната преценка на коментираните обстоятелства поотделно и във взаимовръзка не обуславя претендираните правни очертания на инкриминираното деяние по чл.132, ал.1, т.2 от НК спрямо осъденото лице. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения А. И. за възобновяване НОХД №4513/2003г., по описа на Районен съд-София и за упражняване на предвидените в чл.425, ал.1, т.т.1 и 3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК правомощия спрямо обявената по него присъда от 11.04.2005г., изменена с въззивно решение №212/12.02.2010г. на Софийски градски съд, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. за възобновяване на НОХД №4513/2003г., по описа на Софийски РС, и за отмяна или ревизия на постановения и влязъл в сила съдебен акт. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.