1 Р Е Ш Е Н И Е № 467 гр. София, 23 ноември 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2184/2011г. Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба подадена от гражданския ищец Г. К. Д. срещу въззивно решение №333/06.03.2010 г. по ВНОХД № 1137/ 2009 год. на Софийски градски съд н.о.,7-ми състав, с което е отменена присъда от 13.04.2005 г. , по НОХД № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, НК, 11 състав в наказателната й част и е прекратено наказателното производството по внохд№ 1137/09 г. на СГС, н.о., 7-ми състав, а в останалата - гражданскоправна част, в която е отхвърлен предявеният от Г. К. Д. граждански иск за сумата 1073 лв., както и относно претендираната лихва и разноските по делото, присъдата е потвърдена. В касационната жалба се изтъква, че в гражданската част „присъдата и решението са неправилни , необосновани и постановени при нарушение на съдопроизводствените правила” (цит. от жалбата). Единственият довод, който се изтъква в подкрепа на оплакванията е, че инстанционните съдилища не са обсъдили всички доказателства и са направили неправилни правни изводи за липсата на правно основание за уважаване на иска. Касаторът моли за отмяна на решението в гражданската му част и за уважаване изцяло на предявения граждански иск за обезщетение на имуществените вреди от деянието, ведно с присъждане на лихвата върху претендираната сума, както и разноските за адвокатски хонорар в трите съдебни инстанции. Пред ВКС жалбоподателят - граждански ищец Г. Д. се явява лично и със защитата си адвокат Г. Д. , който поддържа жалбата. Заявява ,че доверителят му е отказал да получи сумата, изпратена му по пощата, тъй като не е отговаряла на претендирания размер. Искането е за уважаване на исковата претенция, както е предявена. Частният обвинител З. К. се явява лично и изразява становище в подкрепа на основателността на касационната жалба. Подсъдимият Д. Г. И., редовно призован не се явява като за него адвокат К. иска оставяне в сила решението на въззивната инстанция. Подсъдимият Б. Е. И. - редовно призован, не се явява. За него - адвокат М. Р. моли да се остави без уважение жалбата . Подсъдимият С. Т. В. – не се явява редовно призован. За него- адвокат Г. моли да се остави без уважение жалбата. Подсъдимият С. Г. И. –не се явява редовно призован като защитата му- адвокат М. Р. пледира за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна, поради което предлага да бъде оставено в сила въззивното решение в обжалваната част. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, НАМЕРИ ЖАЛБАТА ДА НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 13.04.2005 год., постановена по нохд № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, 11 състав подсъдимите : Д. Г. И., Б. Е. И., С. Г. И. и С. Т. В., са признати за виновни, за това, че при съучастие, след предварителен сговор, на 22.02.1994 г. са отнели от владението на З. И. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи от жилище в гр.С., ул. Речка № 36, ет.8, ателие №2,както следва : 1 брой цветен телевизор "С." с дистанционно управление на стойност 13 100 неденом. лева, 1 брой компютър "ЮМ-АТ - 386" с принтер на стойност 28 500 неденом. лева - всичко на стойност 41 600 неденом. лева, като случаят не е маловажен, а деянието е осъществено от Д. Г. И. Б. Е. И. С. Г. И. чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на патронник на външната врага на жилището с френски ключ), чрез използване на техническо средство - отверка, с която е отключен счупеният патронник и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил” Шкода”- ДК № АН 14 26, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.З пр.1 и т.4 пр.1 и 2 и т.5 НК, вр. чл.194 ал.1 НК и вр.чл.54 НК - всеки от тях е осъден на "лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години и наказанието му е отложено за изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК като е приспаднат срока на предварителното задържане при изпълнение на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на всеки от подсъдимите. За същото деяние на основание чл.195 ал.1 ,т.4 ,пр.1 и т.5 НК, вр. чл.194 ал.1 НК и вр.чл.54 НК подсъдимият С. Т. В. е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 /пет/ години, от влизане в сила на присъдата и е оправдан по първоначалното обвинение във връзка с чл.195, ал.1,т.3,пр.1,и т.4,пр.2 НК. Подсъдимите Д. Г. И., Б. Е. И., С. Г. И. и С. Т. В., всеки от тях, поотделно, са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.195 ал.1 т.З пр.1 и т.4 пр.1 и 2 и т.5 НК, вр. чл.194 ал.1 НК , съответно извършено на 24.12.93г. по отношение на движими вещи на стойност 20 995 недом.лева от жилището на лицето Г. В. Г.; извършено на 07.01.1994 г. по отношение на движими вещи на стойност 1 073 неденом. лв., от жилището на лицето Г. К. Д. и извършено на 10.02.1994 г. по отношение движими вещи на стойност 15 390 неденом. лв. от жилището на лицето Й. Д. Ж.. Отхвърлен е като неоснователен гражданския иск в размер на сумата от 1 073 лева, ведно с претенцията за законна лихва и разноски за адвокатско възнаграждение, предявен от гражданския ищец Г. К. Д. против подсъдимите Д. И., С. Г. И. и С. Т. В., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от инкриминираното деяние. На основание подадени въззивни жалби от подсъдимите , частния обвинител З. К. и гражданския ищец Г. Д. е образувано производство по внохд№1137/09 г. на Софийския градски съд , по което с решение №333/06.03.2010 г. присъдата от 13.04.2005 г. , по НОХД № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, 11 –ти състав е отменена изцяло в наказателната й част, като наказателното производство по делото е прекратено. В гражданската й част, присъдата е потвърдена изцяло. Предмет на касационно разглеждане е само гражданската част на решението на СГС, тъй като акта се обжалва единствено от гражданския ищец Д.. Касационна жалба на гражданския ищец Е НЕДОПУСТИМА. Пострадалият Г. К. Д. е конституиран в производството по НОХД № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, 11 –ти състав само в качеството му на граждански ищец, но не и на частен обвинител. Предявеното от него обезщетение срещу подсъдимите Д. Г. И., Б. Е. И., С. Г. И. и С. Т. В. е за причинените му от деянието , извършено на 07.01.1994 г. имуществени вреди, представляващи равностойността на отнетите от владението му движими вещи - кръгла стайна антена, телефонен апарат, руски електронен часовник и руски фотоапарат „Зенит”- на обща стойност 1 073 лева. Несъмнено е, че произтичащите от чл.87 НПК права за гр.ищец Д. предвиждат възможността да участва в процеса само в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси само относно гражданския иск ( спр. чл.чл.318,ал.5 и чл.349, ал.3 НПК. В хода на производството по делото гр.ищец Д. е упражнил тези свои права, както и правото на жалба, като последователно е обжалвал присъдата и въззивното решение и е получил мотивирани отговори по реда на чл.305, ал.3,предл.първо, респ. по чл.339, ал.2 НПК на доводите и възраженията си срещу изводите за отхвърляне на претендираното от него обезщетение. Решенията на окръжните съдилища , респ. на Софийския градски съд, каквото е обжалваното от гражданския ищец, подлежат на касационна проверка, само, ако отговарят на критериите по чл. 346, т. 2 НПК, вр. с чл. 336 НПК ,т.е. когато представляват нова присъда. В случая, с въззивно решение №333/06.03.2010 г. по ВНОХД № 1137/ 2009 год. на Софийски градски съд н.о.,7-ми състав, е отменена присъда от 13.04.2005 г. , по НОХД № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, НК, 11 състав, изцяло в наказателната й част и наказателното производство по делото е прекратено ,а в гражданскоправната й част, в която е отхвърлен предявеният от Г. К. Д. граждански иск за сумата 1073 лв., присъдата в тази част е потвърдена. Следователно в частта в която Д. има правен интерес да атакува съдебния акт той не представлява нова присъда по нито една от трите хипотези визирани в чл. 336, ал.1 НПК, а е потвърден от въззивната инстанция първоинстанционен акт. При тези данни, касаторът- граждански ищец няма правно основание да изисква касационна проверка по реда на глава ХХІІІ НПК на решението на СГС в частта , в която е потвърдена присъдата на СРС относно гражданския иск. Д. няма правно основание да търси защита пред ВКС и по реда на чл.346, т.4 НПК срещу актовете с които се спира , прекратява или прегражда пътя на наказателното производство. В този смисъл той е лишен от правен интерес да атакува въззивното решение в частта, в която производство по ВНОХД № 1137/ 2009 год. на Софийски градски съд е прекратено само в наказателната му част. Това е вярно, защото, видно от съдържанието на чл. 346, т.4 НПК, гражданският ищец няма самостоятелни, признати му от закона права, да обжалва наказателната част на присъдата или решението и съответно и да се противопоставя на актовете, с които производството се прекратява в наказателната му част или се прегражда пътя на наказателноправната му защита. Безспорно признатият му от закона интерес е да брани нарушените права само по повод установяване на правното основание на предявения от него гражданския иск в наказателния процес. Защитата им е свързана само с постановяване от окръжният съд, като въззивна инстанция, на нова присъда при хипотезите по чл.336 , ал.1 НПК, но не и в случая, когато окръжният съд, респ. СГС, действащ като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционната присъда в гражданската й част и то в производство , в което гражданският ищец е упражнил правото си на въззивна жалба срещу неудовлетворяващия го процесуален резултат - гражданско-отхвърлителната част на първоинстанционната присъда по отношение предявеният от него иск за обезщетение за имуществени вреди от едно от инкриминираните деяния, както е в случая. Жалбата на Д. не може да се разглежда и като искане за възобновяване с правно основание по чл.422, ал.1,т.5 НПК в производство по глава ХХХІІІ НПК. Гражданският ищец не е от кръга на посочените в закона оправомощени правни субекти по чл. 420 НПК, които могат да подадат искане за възобновяване пред ВКС на влезли в сила съдебни актове по наказателни дела по чл. 419 НПК. Гражданският ищец в наказателния процес няма самостоятелни права да подава искане за възобновяване на наказателно производство, по което е приет за съвместно разглеждане и граждански иск. Тази инициатива в негов интерес е предоставена единствено посредством действията на Главния прокурор или окръжния прокурор (респ. военния прокурор), съобразно изчерпателно уредените хипотези по чл. 420 НПК за активиране на основанията по чл. 422 НПК. Поради изхода на делото ( по арг. от чл.190 НПК), не следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за тази и за предходните съдебни инстанции. При тези данни, касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, поради което ВКС , ІІІ в.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от гражданския ищец Г. К. Д. срещу въззивно решение №333/06.03.2010 г. по ВНОХД № 1137/ 2009 год. на Софийски градски съд н.о.,7-ми състав, с което е отменена присъда от 13.04.2005 г. , по НОХД № 3900/2002 г. на Софийски районен съд, НК, 11 състав в наказателната й част и е прекратено наказателното производството по внохд№ 1137/09 г. на СГС, н.о., 7-ми състав, а в останалата - гражданскоправна част, в която с присъдата е отхвърлен предявеният от Г. К. Д. граждански иск за сумата 1 073 лв., присъдата е потвърдена с въззивното решение. Прекратява производството по наказателно дело № 2184/2011г.на ВКС, ІІІ н.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :