6 Р Е Ш Е Н И Е № 152 С., 05,11,2014 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2080/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ЗК [фирма] – [населено място] е подал касационна жалба против решение №2046 от 21.12.2012г. по гр.д.2407/12г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Конкретно са развити оплаквания за неправилност на изводите на въззивният съд, във връзка с приетото за неоснователност на регресния иск. Подробно са изложени доводи, свързани със събраните по делото доказателства и императивния характер на нормите, регламентиращи задължението на водача да остане на местопроизшествието при ПТП и да бъде подложен на проверка за алкохол и др. упойващи вещества. Страната е посочила още, че ответникът не е оспорил твърденията й за това, че е напуснал мястото на ПТП с цел отклоняване от проверка за употреба на алкохол и др. упойващи вещества.В тази връзка подробно е развито разбирането, че въззивния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, а е мотивирал постановения резултат само с това, че напускането на местопроизшествието, само по себе си не установява предпоставките за ангажиране на регресната отговорност от виновния водач при ПТП. Ответникът по касация- К. Я. П. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 225 от 26.03.2014г. на ВКС, І т.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за правилно решението на първостепенния съд, с което е бил отхвърлен, предявеният от касатора против К. П. иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ. Съдът е споделил общите изводи на първата инстанция за това, че ищецът не е провел пълно доказване на факта на виновното отклоняване на ответника от проверка за алкохол. Решаващият състав лаконично е обсъдил и установеното напускане на местопрестъплението от ответника, отчел е, че това е нарушение на задължение по чл.123, ал.2, б.”б” ЗДвП, но е направил извод, че това не означавало, че поведението му „ във всеки отделен случай” представлявало виновно отклонение от проверка за алкохол от което е извел и обжалваният резултат, който е мотивирал със задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които обаче не са обсъдени в контекста на установените по конкретния спор факти. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен като материалноправен въпрос, обусловил обжалвания резултат- въпросът относно тълкуването на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ в хипотеза, при която бягството от местопроизшествието е установено с присъда или друг акт, с последиците на влязла в сила присъда и деликвента не е оспорил твърдението на застрахователя, че напускането на мястото на ПТП,обективирано в протокола за ПТП е осъществено с цел отклоняване от извършване проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества. Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното: Ищецът по спора, с оглед основателността на предявения от него иск следва да установи при условията на пълно и главно доказване своите твърдения по спорното право, а ответникът чрез насрещно доказване установява фактите целящи опровергаване на осъщественото доказване от ищеца. Според чл.131 ГПК, пред първостепенния съд, ответникът има право на отговор на исковата молба, за което съдът му указва, като очертава и съдържанието на този отговор съгл. ал.2 и 3 на този текст. Т.е. на ответника изрично се осигурява правото да вземе становище по иска, да направи своите правозащитни възражения и да поиска събирането на доказателства, установяващи неговата неоснователност.Чл. 133 ГПК определя правните последици ако той не подаде писмен отговор, не заяви становище, не направи възражение, не посочи и представи доказателства изразени в това , че тези негови права се преклудират. Когато ответникът е бездействал и не е провел насрещно доказване, нито е оспорил твърденията в исковата молба, основателността на претенцията е в пряка зависимост от предметния обхват на фактите, които законът подвежда под конкретна правна норма, относими към нейният фактически състав и тяхното доказване от ищеца.Чл. 274, ал.1 КЗ разглежда няколко хипотези, при които може да бъде реализирано регресно право на застрахователя срещу застрахования при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите.С оглед поставения по реда на чл.290 ГПК въпрос, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 пр. посл.КЗ, застрахователят може да упражни регресното си право в случаите, при които застрахования при настъпване на ПТП виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.Следователно, в хипотеза на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието деликвента се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма / нейният хипотезис/- факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Бягството от местопроизшествието е категорично установено ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП. Този протокол, чието съдържание е законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09г. се съставя от длъжностно лице/ служител на МВР/ в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – в този смисъл и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, която настоящият състав споделя – решение №24/11г. на ВКС , І т.о. по т. д. 444/2010г., решение № 73 /12 по т.д. №423/11 на ВКС, І т.о., решение №15/14г. а ВКС, І т..о и др. Т.е. достатъчна е констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител на МВР за това, че на местопроизшествието не се намира причинителя на ПТП, въпреки задължението му да изчака контролните органи, за да бъде установен този факт. Този извод се налага от установеното правило на чл.123,ал.2,б.„б”ЗДвП и чл.201ППЗДвП, указващи императивно задължението на водача, причинил ПТП, при което има пострадали лица да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, а ако следва да помогне на пострадали лица, то след транспортирането им в болнично заведение, той също трябва да се върне на местопроизшествието. Т.е. отклоняването от местопроизшествието, като фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми винаги е виновно/ ако не е осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с влязлата в сила присъда, респективно със споразумението. Императивно заложено в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании е и правилото за задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола се отразява в него. Императивният регламент на тези правоотношения води до извод за наличие предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ, в разглежданата хипотеза в случаите когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал се дължи на обстоятелство изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер – например - при спасяване на пострадали / чл.200 ППЗДвП/или при получена от него телесна повреда и т.н.. Следователно, липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и изложеното по-горе относно императивния регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти относими към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ. По касационната жалба на ЗК [фирма] – [населено място]: С оглед изложеното, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете са неправилни, като бяха разгледани чрез отговора на поставения правен въпрос и въведените с жалбата доводи за необоснованост на решението,поради липсата на обсъждане на доказателственото значение на ангажираните от ищеца доказателства. За да извърши преценка за това, че предявеният иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК правилно е бил отхвърлен, въззивният съд не е обсъдил нито едно от събраните пред първата съдебна инстация доказателства с изключение на одобреното от наказателния съд споразумение, установяващо безспорния факт на признанието на ответника, че е напуснал местопроизшествието и не е оказал помощ на пострадалия, който е починал впоследствие. Фактически невярно е и посоченото в мотивите на съда, че единствения спорен въпрос бил „ дали бягството от местопроизшествието, съставлява виновно отклонение за проверка за употреба на алкохол”. По такъв въпрос страните не са спорили, тъй като ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба по посочения ред. Той не е представил отговор по смисъла на чл.131 ГПК, нито е възразил срещу заявеното изрично от застрахователя в с.з. на 15.12 2011г за това, че неговото бягство от местопроизшествието е с цел отклоняване от проверка за алкохол, въпреки явяването му в това съдебно заседание, в което изразеното от него становище е сведено до заявеното, че предоставя на съда да реши досежно размера и основателността на претенциите и желанието да не присъства на другите заседания по делото. Въззивният съд не е обсъдил нито едно от представените доказателства – нито установеността на валидно застрахователно правоотношение между страните доказано чрез представената полица №223099540467 с период на валидност към момента на ПТП, нито заплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалите от ПТП – от смъртта на Б. Г., на неговите наследници по закон – съпруга и две деца, нито факта на безспорното установяване на това, че ответникът е избягал от местопроизшествието, установен както с представения протокол, съдържащ непосредствените констатации на съставилия го дознател при РПУ – Сандански относно този факт, нито признанието на самият ответник обективирано в одобреното от наказателния съд споразумение по чл.383, ал.1 НК, нито изслушаните свидетели, установяващи претърпените от увредените лица болки и страдания / досежно заплатеното от застрахователя обезщетение/ нито заключението на счетоводната експертиза, установяваща заплащането на такова обезщетение. Нещо повече, всичките тези факти, обсъдени в тяхната съвкупност, водят до извод за основателност на предявения регресен иск,след като насрещно и обратно доказване, опровергаващо ги, не е осъществено от деликвента. Следователно, като не е изложил доводи свързани с установените по спора факти и не е очертал специфичната по случая фактическа обстановка, съдът не е отчел и разликата с цитираните съдебни решения, с оглед които изцяло е мотивирал постановения резултат. Или приетото с тези актове на ВКС, че сам по себе си факта на напускане на местопроизшествието не установява виновно отклоняване от проверка за алкохол и др. упойващи вещества, не обосновава направения от състава извод, че останалите събрани доказателства са без правно значение, а тъкмо обратното. Т.е. въпреки, че е приел като мотивиращи актовете на ВКС, съдебния състав не се съобразил с тях. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде уважен предявения иск по чл.274, ал.1 КЗ.С оглед представения списък по чл.80 ГПК и при този изход на спора на касатора следва да бъдат заплатени направените и претендирани разноски в размер на 1630лв. По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2046 от 21.12.2012г. по гр.д.2407/12г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Я. П. да заплати на ЗК [фирма] – [населено място] – сумата 80000лв.-общо заплатено обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на Б. Г. Г., починал при ПТП на 21.06.2009г., причиненото вследствие на нарушаване на правилата за движение от К. Я. П., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 26.07.2011г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1630лв ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: