Р Е Ш Е Н И Е № 672 София 26.11.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора Дечева като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1882 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. С. А. от гр.София,чрез процесуалния си представител - адвокат С. против въззивно решение № 773 от 24.06.2009г. по в.гр.д. № 1083 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 12.11.2008г.по гр.д. № 629 по описа за 1999г. на Софийски градски съд,І-3 състав,като е отхвърлен предявения от Т. С. А. качеството й на наследник на Е. П. В. против С. община „Район М.”- иск с правно основание чл.1 от ЗОДВПГ за сумата от 95 139лв,ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 196 от 24.02.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това - върху кого и за какви обстоятелства е тежестта на доказване в производство по чл.1 от ЗОДВПГ/редакция от 9.02.1996г./ в хипотеза, когато по съдебен ред,в приключило исково производство/решението по което не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на настоящия ответник/ вече е била установена порочност на административен акт поради незаконосъобразни действия на администрацията и същата не се оспорва. В съдебно заседание касаторката се явява лично и се представлява. Поддържа изложените доводи и направеното искане в подадената жалба. Представя писмени бележки.Претендира направените по делото разноски. Ответната страна не се явява, не се представлява и не взема становище. Становището на представителя на В. касационна прокуратура е за основателност на предявените искове. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Е. В. /наследодателка на настоящата касаторка/ е закупила, по силата на сключен на 30.09.1991г. договор за продажба на имот държавна собственост с председателя на ИК на ОбНС-Община „М.” и издадена заповед № 3579/1991г.,недвижим имот, представляващ апартамент № 38,находящ се в гр.София ж.к. ”М.” бл.79Б ет.8, състоящ се от две стаи кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.20кв.м.,с принадлежащото избено помещение №19 с полезна площ от 3.23кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж. По повод на приетото-в постановено по реда на чл.108 от ЗС и влязло в сила решение по гр.д.№1961/93г.по описа на СРС, че заповед № 3579/1991г.и договора от 30.09.1991г. са нищожни,тъй като са подписани от неоправомощено лице - Е. В. е била отстранена от имота,за който –не е спорно,че е заплатила продажната цена. Затова през месец май 1999г. тя е предявила, на основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди,причинени на гражданите/ЗОДВПГ- редакция от 9.02.1996г./,иск срещу общината за обезщетение на причинените й вреди-претендирани като неимуществени /1000лв./, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние-прекаран инсулт-като резултат от поведението на ответната страна и имуществени/94 139лв./, съответстващи на пазарната стойност на имота към настоящия момент. При тези безспорно установени факти, въззивният съд е приел,че не са налице незаконни действия от ответната страна по делото,първо защото силата на присъдено нещо по предявения от ищцата иск с правно основание чл.108 от ЗС не се разпростира по отношение на общината и второ,защото само по себе си наличието на нищожно действие на общинската администрация не води до ангажиране на отговорност по ЗОДОВ.За нея е необходима причинна връзка между нищожния административен акт и причинените вреди,а в случая такива такава не е доказана. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав. Правото на обезщетение е материално право,поради което приложимият закон следва да бъде определен с оглед момента на претендирането му.В случая-спорът следва да бъде разрешен съобразно редакцията на материалноправната норма на чл.1 ал.1 ЗОДВПГ от 9.02.1996г.,която е била действаща към момента на предявяване на иска. Последвалите изменения имат действие занапред и са в сила за възникнали след настоящите правоотношения. Съгласно ал.1 от същата разпоредба,във вр.с чл.4-държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,които са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица-при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елементите от фактическия състав на отговорността на държавата са: установяване незаконосъобразност на акт, действие или бездействие на административен орган, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт,действие или бездействие и вредите. Съгласно ал.2 на чл.1 -когато вредите са причинени от нищожен административен акт, нищожността на акта, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.Във връзка с така цитираната норма е поставен въпроса,по който е допуснато касационно обжалване относно необходимостта и тежестта на доказване на порочността/в случая нищожност/на административен акт,в хипотеза при която същата вече е била установена по исков ред и при липса на оспорване от ответната страна.На така поставения въпрос следва да се отговори,че във всички случаи е необходимо да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган,която незаконосъобразност следва да се разбира в широк смисъл,включваща нищожност /поради липса или неспазено изискване за формата на акта,поради издаване от некомпетентен орган или без основание в закона и др./ или поради издаването му в противоречие с материално правни или процесуални норми. Доказателствената тежест е върху ищеца. Наличието на вече проведено установяване в приключил исков процес и липса на оспорване от ответната страна на наличието на порочен административен акт – улесняват,но не изключват необходимостта от установяване порочността на акта в производството за обезщетение. При така дадения отговор на поставения въпрос – постановеният въззивен акт е неправилен,тъй като в случая са налице всички гореизб-роени предпоставки за уважаване на иска: Постановени са два нищожни / издадени от некомпетентен орган/ акта на държавен орган- председател на ИК на ОбНС-Община „М.”- заповед № 3579 от 20.09.1991г. и договор от 30.09.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ. Обстоятелството,че те не са подписани от посочения като издал ги орган,освен,че се установява от наличието на поставена запетая пред положения подпис,още и от признанието на представителя на ответната страна в проведеното на 17.05.2000г. съдебно заседание,където той е заявил,че те са подписани не от председателя, а от заместник-председателя на ИК. Обстоятелството,че те не са подписани от посочения като издал ги орган се потвърждава и от факта,че ищцата е била отстранена от процесния имот, както и от представения акт за общинска собственост № 801, от който е видно, че към датата на съставянето му- 16.02.2001г.- процесният апартамент №38, находящ се в гр.София ж.к. „М. бл.79Б ет.8 е бил общинска собственост. Не е било спорно обстоятелството,че ищцата е заплатила договорената цена.След като владението й е било отнето –с така дадената сума /за която ответната страна не е предоставила доказателства да е възстановила/- ищцата е увредена.Освен така причинените имуществени вреди,налице са и неимуществени,тъй като видно от заключението на приетата по делото медицинска експертиза от 4.10.2000г.получените от ищцата- „болестни отклонения могат да се интерпретират в причинно-следствена връзка с административно-правния конфликт”.Касае се за „възникване на нови болестни разстройства и обостряне на скрити и съществуващи отпреди патологични находки”.Вещото лице определя заболяването на ищцата като ”тежко, с хронично-прогредиентен ход- непрекъснато задълбочаващо се и влошаващо се”,съответстващо на „І група инвалидност с придружител”,като „санитарно-хигиенните и социално-битовите й нужди изискват постоянни грижи”. Налице е причинно следствена връзка между постановените два незаконосъобразни акта и причинените вреди.Продажбата на държавен имот по реда на чл.120 и чл.121 от НДИ/отм./представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент-заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент-договор. Тъй като независимо,че се състои от два елемента,се касае да единен състав-порокът на който и да от тези елементи - влече нищожност на целия фактически състав,така че като краен резултат продажбата не би могла да осъществи своето действие.В случая опорочаването и на двата елемента е довело до невъзможност да настъпи транслативния ефект на сделката,още повече че нищожността е изначална и тя не може да бъде санирана.Затова няма как да не се приеме,че именно постановяването на двата нищожни акта са довели до причиняване на горепосочените имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Пред вид изложеното,постановеният въззивен акт като неправилен, следва да бъде отменен,а спорът- разрешен по същество, на основание чл.293 от ГПК, с уважаване на предявените искове. Искът за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,във връзка с причинено увреждане на здравословното състояние на ищцата следва да се уважи в пълен размер. При дадено заключение на медицинската експертиза за неблагоприятна прогноза /потвърдена с настъпилата смърт в хода на производството/, „необходимост от щадящ режим на живот,цялостен лечебно-рехабилитационен комплекс, системна медикаментозна терапия, диференцирани физио и балнеосанаториални процедури и рехабилита-ционни мероприятия”,претендираната като обезщетение сума от 1 000лв.е минимална. Размерът на причинената имуществена вреда е стойността на имота- предмет на договора от 30.09.1991г.За определяне на паричния й еквивалент - по делото са приети заключения на три експертизи: единична, определяща пазарната стойност към 17.10.2000г.- на 22 800лв.,тройна от 30.03.2007г., определяща пазарната стойност въз основа на сравнителния метод на 53 600лв.и тройна от 21.09.2007г.,определяща пазарната стойност на базата на метода на сравнителната стойност към месец септември 2001г.на 33 900лв.,а към момента на изготвяна на заключението на 94 139лв. Тъй като отговорността по ЗОДВПГ е за реално причинените вреди като те следва да бъдат обезщетени към момента на настъпването им- следва да се присъди сумата от 33 900лв.,опредЕ. като пазарна стойност на имота от последно изготвената тройна експертиза. Върху присъдените суми следва да се начисли и законна лихва за забава. С оглед направеното искане за разноски,изходът от спора и на основание чл.78 от ГПК следва-в полза на касаторката да бъде присъдени направените по делото разноски съобразно уважената около 1/3 част от иска. При направени разноски в общ размер на 2 738лв./ от които- за държавни такси-1 938лв. -1 903лв.пред въззивната инстанция и 35 лв.пред касационната,за адвокатски хонорар- 200лв.,като 50лв.пред първата и 150лв.-пред въззивната инстанция и за експертизи – 600лв.пред първата инстанция, следва да бъде присъдени сумата от 950лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 773 от 24.06.2009г. по в.гр.д. № 1083 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА С. община „Р-н М.” да заплати на Т. С. А. със съдебен адрес:гр.София бул. ”В.” № 1-А Т. дом,вх.Е ет.4 к.401,кантора С., в качеството й на наследник на Е. П. В. на 18.05.2002г., сумата от 34 900лв./тридесет и четири хиляди и деветстотин лева/,включваща сумата от 1 000лв./хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателката на ищцата неимуществени вреди и сумата от 33 900лв./тридесет и три хиляди и деветстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в размер на пазарната цена на имота към момента на отнемането му,причинени й в резултат от отстраняването й от закупения с договор за покупко-продажба от 30.09.1991г. недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр.София ж.к. „М. бл.79Б, ет.8, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 7.05.1999г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 950лв./ деветстотин и петдесет лева/,представляваща стойността на направените разноски съобразно уважената част от иска, като ОТХЪВРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в о обезщетение за имуществени вреди станалата му част до 94 139лв.като неоснователен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.