Р Е Ш Е Н И Е № 505 гр.София , 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1684/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от адв. К. Д. – упълномощен защитник на подсъдимия Х. А. М., от адв. Р. Р. – защитник на подсъдимия Л. В. Л., от подсъдимия О. С. Г., чрез защитника му – адв. Е. Й., от подсъдимия В. М. П., чрез защитника му – адв. К. Е., срещу решение № 410 от 03.07.2014г. по внохд № 85/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 117 от 14.11.2013г., постановена по нохд № 913/2013г. на Пловдивски окръжен съд, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Х. А. М. за извършено престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1-ва и 6-та, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2-ра, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лв., като е признат за невинен и оправдан за част от обвинителните факти, претендирани от обвинението. На основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Х. М. наказание лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварително задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият Г. М. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 6-та, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, от НК и е осъден на пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000лв., като е признат за невинен и оправдан за част от обвинителните факти, включени в обвинителния акт. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г. А. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Л. В. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1-ва, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2-ра, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и е осъден на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Приспаднато е времето на предварителното му задържане. Със същата присъда подсъдимият О. С. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1-ва, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2-ра, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е осъден на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Приспаднато е времето на предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на подсъдимия В. М. П. за извършено престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1-ва, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2-ра, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето на предварителното му задържане. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият В. М. П. да изтърпи изцяло наказанието от три години лишаване от свобода, определено му с влязлото в сила на 05.10.2007г. определение по ЧНД № 2189/2007 г. на Районен съд – Бургас. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на това наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от четирима от подсъдимите и техните процесуални представителни и с решение № 410 от 03.07.2014г. по внохд № 85/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд присъдата на Окръжния съд е била потвърдена изцяло. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от адв. Д. – защитник на подс. Х. А. М., се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочи неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и липса на отговор от въззивната инстанция на възражения в тази насока. Твърди се, че не се установява по несъмнен и безспорен начин подс. М. да е подбуждал останалите подсъдими по веригата да предлагат подкуп на длъжностни лица. Сочи се, че незаконосъобразно съдът е кредитирал обясненията на подс. М., дадени на досъдебното производство и прочетени въпреки ограничението по чл. 287, ал. 4 от НПК. Сочи се и нередовност на обвинителния акт съобразно изискванията по чл. 246 от НПК. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи, че не е налице конструкцията на тристепенно подбудителство, като няма общ престъпен умисъл у всички съучастници. Излагат се доводи, че присъдата почива на предположения в нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на решението на Пловдивски АС и оправдаване на подс. М.; за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане; за изменението му с прилагане на института на чл. 66 от НК по отношение на подс. М.. В допълнение към касационната жалба на подс. Х. М., изготвено от упълномощения пред настоящата инстанция защитник – адв. Й. В., се развиват допълнителни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Подробно са изложени доводи за липса на мотиви на въззивното решение в нарушение на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, за липса на собствен анализ на доказателствата по делото въпреки направените възражения по начина на формиране на вътрешното убеждение у първоинстанционния съд, за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Възразява се срещу позоваването от решаващите съдилища на доказателства, които не са събрани по предвидения ред, както и срещу позоваването на прочетени обяснения на подс. М., дадени в хода на досъдебното производство. Твърди се, че обвинението и осъждането на подсъдимия е по неконкретизирано обвинение. Излагат се доводи, че въззивният съд изобщо не е обсъдил длъжностните характеристики на свидетелите Ц. и Р. и Инструкцията, с оглед на преценката дали тези свидетели са имали задължения, които да бъдат мотивирани да не изпълнят. Посочва се, че въззивният съд е приел факти, които не са твърдяни от обвинението и не са приемани от първоинстанционния съд. В допълнението към жалбата се възразява срещу правната квалификация на деянието, като се посочва, че за да е възможна тя, следва първоначалният инициатор да мотивира този подбудител, който непосредствено подбужда извършителя, което в случая не е налице, както и липсва общност на умисъла у всички съучастници. Прави се извод за несъставомерност на деянието. Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че е налице провокация към извършване на престъпление и това съществено накърнява правото на справедлив процес. Навеждат се и съображения за необсъждане на смекчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства, с което наложеното му наказание е явно несправедливо. От касационната жалба, подадена в срок от защитника на подс. Л. Л. – адв. Р., са изводими оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Заявява се допуснато при постановяване на акта нарушение на материалния закон, като се сочи, че липсва цел на предлагане на подкупа, че не е изяснена степента на конкретно участие на всеки един от подсъдимите, че е налице прекъсване на връзката между първия и последния във веригата и не е налице общност на умисъла. Твърди се, че постановената присъда почива на предположения. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК, понеже липсва конкретизация на време, място и начин на извършване на склоняване от подс. Л. спрямо Г.. Излагат се и доводи за това, че е налице провокация към подкуп. Искането в жалбата са за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подс. Л.. Постъпило е допълнително писмено изложение към касационната жалба, изготвено от упълномощен пред настоящата инстанция защитник на подс. Л. Л. – адв. С. С.. Във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се излагат съображения за това, че поведението на св. Ц. съставлява провокация към подкуп, за това, че съдилищата не са изяснили какви свои задължения е следвало да не изпълни св. Ц., за това, че този свидетел не е бил отговорно длъжностно лице по отношение на поисканото действие. Развиват се съображения за това, че подс. Л. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна подбудителство към подкуп. Развива се теза, че в случая не е реализирано тристепенно подбудителство към подкуп . Във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се правят множество възражения срещу доказателствената дейност на съдилищата, посочва се селективно кредитиране на част от обясненията на подсъдимите, възразява се срещу възприемането с доверие на показанията на св. Ц., твърди се незаконосъобразно включване в доказателствата на ВДС, изготвени въз основа на СРС. Твърди се, че присъдата почива на предположения. Излагат се съображения за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на закона. Поддържа се направеното искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подс. Л., като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В касационната жалба срещу решението на Пловдивски апелативен съд, подадена от подс. О. Г., чрез защитника му – адв. Е. Й., са развити доводи в подкрепа на релевираните касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Искането е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В допълнението към жалбата се прави и алтернативно искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват съображения за неправилна оценка на доказателствата, касаеща обясненията на подсъдимите и показанията на св. Ц., използването на СРС. Във връзка с тезата за допуснато нарушение на материалния закон се развиват и съображения за това, че е налице провокация към подкуп, което води до нарушаване на чл. 6 от ЕКПЧ. Решението на Пловдивски апелативен съд е било обжалвано и от подс. В. П., чрез защитника му – адв. Е.. Излагат се подробно съображения в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като се мотивира несъставомерност на поведението на подс. П.. Посочва се, че изводите за общност на умисъла, направени от въззивния съд, са вътрешно противоречиви и почиват на предположения, че става въпрос не за предлагане на пари, а за вземане на такива. Твърдят се и нарушения на процесуалните правила, като се сочи, че обвинителният акт не се съдържат съображения в какво точно се е изразило подбуждането на подс. Л. от страна на подс. П.. Твърди се и че като се е произнесъл по реда на Гл. ХХІІ по мярката на подс. П., същият състав на въззивния съд е изградил вътрешно убеждение, което е повлияло при решаване на делото по същество. В допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения защитник на подс. В. П. – адв. П. К., са развиват подробно доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е подкрепено с доводи, че не е налице правната квалификация, по която е осъден П., понеже в системата на многостепенно подбудителство той не знаел какво ще бъде правено за издирване на автобуса, нито е можел да предполага последващите действия, не е могъл да има представа за длъжностното качество и служебните задължения на св. Ц.. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се подкрепя от съображения за това, че инстанционните съдилища са допуснали превратно тълкуване на доказателствата по делото, не са направили пълната им и задълбочена оценка, ценили са избирателно доказателства, като липсва съпоставянето им. В тази връзка подробно се излагат твърдения за направени произволно фактически изводи. Прави се довод за липса на мотиви на въззивното решение. Подробно се развиват съображения за нарушено право на защита на подсъдимия, предвид на това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание, доколкото не съдържа обстоятелства за всички елементи, включени в състава на престъплението. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. П. наказание, на първо място се сочи пълна липса на мотиви във връзка с неговата индивидуализация, а на второ – че и с по-леко наказание биха се постигнали целите по чл. 36 от НК. Формулират се в условията на алтернативност искания – за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. П., за отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наложеното на подс. П. наказание с прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия Х. М. – адв. В., поддържа касационната жоалба и допълнението към нея. Развива доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви на атакуваното решение, използване на доказателства, несъбрани по надлежния ред, липса на дължимия доказателствен анализ, противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Аргументацията на тезата на нарушение на материалния закон е свързана с невъзможността да е осъществена конструкцията на тристепенно подбудителство, липса на пряк умисъл, както и на общност на умисъла, а също и подтикване към извършване на подкуп от страна на св. Ц.. Защитникът на подс. Л. Л. – адв. С., поддържа касационната жалба на заявените в нея основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Съображенията в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани със съдържанието на обвинителния акт, със законосъобразността на използването на СРС. Твърдението за неправилно приложение на материалния закон се аргументира с доводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Поддържа исканията, направени в жалбата. Адв. Е. Й., като защитник на подс. О. Г., моли подадената жалба срещу решението на Пловдивски АС да бъде уважена. В подкрепа на оплакването на нарушение на материалния закон посочва, че не е установен нито един от елементите на престъпния състав, като конкретно твърди, че възприемането на сума от 1000лв. е напълно произволно, че не е обсъдено в какво се изразява отговорното служебно положение на св. Ц., че той няма функции по отношение на пропускателния режим. Другият защитник на подс. Г. – адв. Б., упълномощен пред настоящата инстанция, счита, че доказателствата по делото не дават възможност за постановяване на осъдителна присъда и акцентира на тезата за наличие на провокация към подкуп. Защитникът на подс. В. П. – адв. К., поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Излага доводи, че решението на въззивния съд съдържа само декларативни твърдения, без да е налице доказателствен анализ, което сочи на липса на мотиви; че съображенията в решението са вътрешно противоречиви. Акцентира върху оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като сочи, че обвинителният акт страда от пороци, че не е извършен дължимия доказателствен анализ. Поддържа направените в условията на алтернативност искания. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият Х. М. моли да бъде уважена жалбата му. Подсъдимият Л. Л. моли за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият О. Г. моли да бъде отменено решението на въззивната инстанция и да бъде оправдан. Подсъдимият В. П. моли за справедлива присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби срещу въззивното решение, подадени от подсъдимите и техните процесуални представители са ОСНОВАТЕЛНИ. Необходимо е произнасяне преди всичко по оплакванията, направени еднопосочно във всички касационни жалби, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Разглеждането на основателността на това оплакване приоритетно е необходимо, понеже проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Като основателно следва да се възприеме оплакването във всички касационни жалби за липса на мотиви на въззивното решение. Това оплакване е резонно, защото въззивната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 313 и чл. 314 от НПК е задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния закон, дали правилно е приложен материалния закон. Вярно е, че когато въззивният съд намери за правилни, обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на първата инстанция, не е задължен да ги преповтаря, но трябва да изложи собствени съображения в подкрепа на тези изводи. Когато страните са оспорили пред въззивния съд фактическите и правни изводи, при това с конкретни аргументи, въззивният съд е задължен да даде отговор на всички възражения и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбите. Въззивният съд в настоящия случай не е изпълнил това свое задължение, доколкото липсва отговор на съществена част от конкретните възражения, направени във въззивните жалби, липсва пълноценен собствен анализ на събраните по делото доказателства, което препятства възможността касационната инстанция да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и следователно се отъждествява с липса на мотиви, съставляваща съществено нарушение на процесуалните правила. Във всички въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда са били изложени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановения акт, като в допълнението на жалбата, изготвено от адв. Д. като защитник на подс. М., както и в хода на съдебните прения пред апелативния съд, са наведени конкретни възражения, свързани с доказателствената дейност на състава на окръжния съд, с произволност на фактически изводи, с неправилна оценка на доказателства, с наличие на противоречие в мотивите на присъдата, с неправилност на правните изводи. На голяма част от тези възражения въззивният съд не е дал отговор. Липсват съображения на въззивния съд по отношение на направеното от жалбоподателите оплакване във връзка със съдържанието на обвинителния акт и преценката дали конкретиката в описанието на фактическите обстоятелства, обосноваващи претендираната наказателна отговорност за всеки един от подсъдимите, обезпечава правото им на защита. Оспорена в жалбите е била доказателствената основа на възприетото в мотивите на присъдата по отношение на това, че подс. М. е предложил да се дават пари на лица с цел осигуряване на достъп до автобуса, че този подсъдим е мотивирал подс. А. да предложи 5 000лв. на постовия полицай. Никъде във въззивното решение не се съдържа отговор на тези възражения. Независимо, че първостепенният съд е направил преценка на гласните доказателствени средства, съпоставяйки ги и със съдържанието на ВДС, изготвени вследствие прилагане на СРС, като е възприел обясненията на подсъдимите като изградена от тях защитна теза, такъв отговор е бил дължим, защото въззивната инстанция следва да отговори на конкретните доводи на страните и това е можело да бъде направено чрез собствен анализ на доказателствените източници по отношение на тези правнозначими обстоятелства. Въззивният съд не е дал отговор на възражението в допълнението към жалбата от защитника на подс. М., касаещо процесуалната възможност да бъдат ползвани приобщените по реда на чл. 287, ал. 4 от НПК обяснения на този подсъдим, дадени на досъдебното производство, както и на възражението във връзка с правилната оценка на тези обяснения във връзка с другите доказателства по делото. В мотивите на първостепенната присъда съдът е изложил преценката си по тези въпроси, като доколкото тази преценка е била оспорена, въззивният съд е дължал отговор за това, дали тя е законосъобразна и правилна. С жалбите е бил направен довод за наличие на противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда по отношение на възприетото за това, какви са били служебните задължения на св. Ц. и какви действия по служба е бил мотивиран да не изпълни, понеже първият съд е приел, че свидетелят няма вменени функции във връзка с пропускателния режим, но предложеният подкуп е за пренебрегване на служебните му задължения и на установения ред, за осигуряване на възможност на трети лица да влязат в сектора и в съхраняваното там МПС. При така направените доводи въззивният съд е дължал отговор дали е налице противоречие и ако не констатира такова, е следвало да изложи съображения в подкрепа на тезата си. В решението на ПАС на практика липсват съображения за това, какво е била длъжностното качество на св. Ц. и какви действия по служба е мотивиран да не изпълни чрез предлагания подкуп. Изложеното до тук мотивира изводите на настоящата инстанция за това, че въззивното решение не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК. След като пред второинстанционния съд е била оспорена доказателствената дейност на първия съд, то като инстанция, проверяваща изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, съставът на апелативния съд е следвало да обективира чрез собствен доказателствен анализ преценката си за правилността на фактическите изводи, обосновали осъждането на подсъдимите. По-нататък, съставът на Пловдивски апелативен съд в мотивите на решението си е приел различни изводи от тези, направени от първоинстанционния съд, по някои фактически обстоятелства, които са от съществено значение за преценка на съставомерността на поведението на всеки един от подсъдимите с оглед на възведеното обвинение. Така, във въззивното решение е прието по фактите, че подс. М. е знаел, че автобусът „марка” след неговата конфискация е бил предоставен на МВР и поради това е можел да получи достъп до него само със съдействието от страна на служител на МВР, както и че този подсъдим е поискал от подс. П. установяване на контакт със служител на МВР. Такива фактически положения не са били посочени в обвинителния акт, а е недопустимо осъждане по факти, които не са били предявени на привлечените към наказателна отговорност лица. Такива фактически положения не са били възприети от първоинстанционния съд - в мотивите на присъдата по фактите е прието, че подс. М. се обърнал за съдействие към подс. П. за откриване на местонахождението на автобуса, като едва по-късно подс. М. бил уведомен от св. П. за точното му местонахождение. Впоследствие, въззивният съд също е обогатил фактическата обстановка, като е приел за установено по несъмнен начин, че поискана и предоставена услуга се е състояла в опит за отнемане на скъпоструващо имущество, намиращо се на съхранение в поделение на МВР, извършване на кражба на вещи на значителна стойност (л. 8 от решението, в същата насока са и съображенията на л. 9). Такива факти липсват в обвинителната теза и в мотивите на първоинстанционната присъда. Приел е за установена също така (л. 9-10), че е имало обещание „да се вземат пари” по веригата от подс. М., през подсъдимите П., Л., Г., до св. Ц., които обстоятелства не само се различават от възприетото от първия съд, но и сочат на вътрешно противоречие в мотивировката на въззивния съдебен състав досежно това, каква престация е била предлагана и обещавана и на кого. Въззивната инстанция несъмнено може да приема нови фактически положения, като не е необходимо това да е вследствие на събрани и проверени пред нея доказателства. В този случай обаче, съдебният състав е бил задължен да направи собствен анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства и да аргументира доказателствената основа на своите фактически изводи, което контролираният съд изобщо не е сторил. По този начин така направените нови изводи по фактите на практика на произволни, като за касационната инстанция не е налице възможност да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Освен това, приемането на фактически положения, по които подсъдимите не са се защитавали, съставлява съществено процесуално нарушение, защото пряко рефлектира върху правото им на защита. Основателен е и доводът в жалбите за това, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, което също съставяла съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, понеже въззивният съд от една страна приема, че подс. М. не е конкретизирал сумите, които ще получат подбудителите и служителя на МВР, който ще осигури достъп до автобуса, както и че е обещал възнаграждение на всички по веригата (л. 12), а от друга страна посочва, че информацията за възнаграждението е стигнала по веригата от подбудители до подс. Г., който предложил на св. Ц. сумата от 1 000лв. Налице е и противоречие между посочените мотиви и диспозитива на съдебния акт, с който е потвърдена присъдата, понеже всички подсъдими са били признати за виновни за определени форми на съучастие в предлагане на подкуп в конкретни размери (за всяко едно от деянията), а в мотивите се приема липса на конкретизация по размер на подкупа от страна на подбудителите. Основателно е и оплакването в касационните жалби за липса на мотиви във въззивното решение по отношение на правните изводи. Макар съдът да е посочил съображения за обективната и субективна страна на деянието, то такива съображения не са налице по отношение на същественото обстоятелство за това, какво е длъжностното качество на св. Ц. и каква е връзката на неговото длъжностно качество с действията, които е бил мотивиран да не извърши. Вместо да изложи съображения в тази насока, свързани с длъжностната характеристика и посочената от обвинението Инструкция, въззивният съд е ограничил до декларативното твърдение, че св. Ц. е имал качество на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение и че заемайки тези длъжности е имал възможност на осигури нерегламентиран достъп до автобуса с цел отнемане на търсената скъпа вещ. Заменянето на обосновката на правните извод с декларативни твърдения сочи на липса на мотиви. По отношение на длъжностното качество на св. Р. във въззивното решение липсват съображения. Такава липса на мотиви се констатира и по отношение на възраженията във въззивната жалба на подс. М. за явна несправедливост на наложеното му наказание. Изложените съображения за липса на мотиви на решението на въззивния съд обосновават извод, че при разглеждане на делото от въззивната инстанция е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Налице са, следователно, основания за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението следва да бъде отменено изцяло, включително и по отношение на неподалия касационна жалба подсъдим Г. А., доколкото основанието е в негова полза (чл. 347, ал. 2 НПК), тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение са засегнали правото на защита и на този подсъдим и с връщането на делото за ново разглеждане тези нарушения следва да бъдат отстранени. Предвид на изложеното досежно наличие на основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, е безпредметно обсъждането на оплакването в жалбата от адв. Е., като защитник на подс. П., по отношение на това, че решаващият съдебен състав е бил изградил вече вътрешното си убеждение при произнасяне по изменение на мярката на подс. П.. Това оплакване е и неоснователно, защото упражняването на въззивен контрол върху определение, постановено по реда на чл. 270 от НПК, не е сред основанията за отвод по чл. 29 от НПК, а и определението на въззивния съд не сочи съдебният състав да е взел отношение по съществото на делото, което да индицира предубеденост. Налице е пречка касационната инстанция да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което обосновава невъзможност да се произнесе по заявените в касационните жалби доводи досежно правилното приложение на материалния закон. Предвид на това, че касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните процесуални нарушения – липса на решаващи мотиви, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението, респективно – не може да бъде удовлетворена претенцията в касационните жалби за оправдаване на подсъдимите. При новото разглеждане на делото следва въззивната инстанция да извърши прецизно обсъждане и оценка на доказателствата и да даде отговор на направените от страните възражения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 410 от 03.07.2014г., постановено по внохд № 85/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.