Ключови фрази
Измама, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


Р Е Ш Е Н И Е
№ 43

гр. София, 16.03.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Галина Иванова
в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 43/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Габровска окръжна прокуратура срещу присъда № 16 от 10.11.2021 г. на окръжен съд – Габрово, постановена по ВНОХД № 159/2021 г.
В протеста се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното му убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че превратно били оценени показанията на свид. А. М. относно връзката на подс. Г. М. с деянието; надценени били обясненията на подсъдимите М., М. и И., както и че съдът не бил обяснил защо не е кредитирал с доверие обясненията на Р. Г., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия. На това основание прокурорът претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
От упълномощения защитник на подс. Г. М., адв. Ц., в срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило становище, в което оспорва депозирания касационен протест и счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че не са налице въведените в него касационни основания – нарушение на процесуалния и материалния закони, поради което моли за оставяне в сила на атакуваната присъда. Предвид изхода на делото, претендира направените от подзащинвия му разноски пред касационната инстанция в размер на 1500 лв., съобразно приложеното към становището пълномощно.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че второинстанционният съд не е допуснал твърдените в протеста основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Отрича да е налице въведената в протеста превратна оценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съпричастността на подсъдимите М. И., А. М. и Г. М. към извършеното от подс. Р. Г. не е доказателствено обезпечена, поради което смята, че съдът е приложил правилно закона като ги е оправдал по повдигнатото им обвинение. Затова пледира решението на окръжния съд да бъде оставено в сила.
Защитниците на подс. М., подс. М. и подс. И., адв. Д., адв. Ц. и адв. С. молят протеста да бъде оставен без уважение. Намират, че всички доказателствени материали са били обсъдени всестранно и всеобхватно от състава на Габровския окръжен съд, но те не установяват съпричастността на подзащитните им във вмененото им престъпление и на това основание искат оставяне в сила на протестирания съдебен акт.
Подс. И. не се явява лично в съдебното заседание пред Върховния касационен съд.
В последната си дума подс. М. моли присъдата на окръжния съд да бъде потвърдена.
Подс. М. изразява желание да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 260027 от 05.04.2021 г. на районен съд - Габрово, постановена по НОХД № 905/2020 г., подсъдимите Р. З. Г. и Г. П. М. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК, а подсъдимите М. В. И. и А. М. М. са осъдени за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, а подс. М. и по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за причинена имотна вреда в размер на 20 088,36 лв. и са оправдани имотната вреда да е над този размер, а именно 21 755,70 лв.
Извършено е групиране на наказанията на подс. М. И. и подс. А. М. като по отношение на подс. М. е приложен чл. 24 НК. Определен е режим на изтърпяване на наложените наказания на тези подсъдими. Зачетено и приспаднато е времето, през което двамата подсъдими са изтърпявали наказание лишаване от свобода по сформираната за всеки един от тях съвкупност.
Подсъдимите Р. З. Г., Г. П. М. М. В. И. и А. М. М. са осъдени солидарно да заплатят на А. Г. А. /М./, в качеството ѝ на наследник на пострадалия Г. А. С., сумата от 20 088,36 лв., представляваща обезщетение за причинените нему имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното ѝ изплащане като за горницата до 21 755,70 лв. е отхвърлен предявеният иск.
На всички подсъдими са възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Габровският окръжен съд с присъда № 16 от 10.11.2021 г. по ВНОХД № 159/2020 г. е отменил атакуваната пред него присъда в следните части:
- в частта, в която подс. М. И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, в частта, в която на подсъдимия е определено наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК;
- в частта, в която подс. А. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, както и в частта, в която на подсъдимия е определено наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, приложението на чл. 24 НК и приложението на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК;
- в частта, в която подс. Г. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК;
- в частта, в която подсъдимите И., М. и М. са осъдени солидарно да заплатят на гражданската ищца обезщетение за причинени имуществени вреди и в частта, в която тези подсъдими са осъдени да заплатят деловодни разноски и държавни такси.
Вместо това окръжният съд е признал подс. Г. М. невиновен в извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК, а подсъдимите М. И. и А. М. за невиновни да са осъществили съответно деянията по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК и по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения.
Присъдата на Габровския районен съд била изменена в частта относно подс. Р. Г. като деянието му било преквалифицирано от такова по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК в такова по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК като въззивният съд е приел, че подсъдимият е действал в съучастие с неустановени по делото лица и го оправдал да е действал след предварителен сговор с подсъдимите Г. М., М. И. и А. М., както и да е причинил вреда на пострадалия Г. С. в размер над 17 725,09 лв. до 20 088,36 лв. Затова подс. Р. Г. бил оправдан за тези обстоятелства, както и да е извършил деянието по първоначалната квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК.
Отхвърлен бил предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди срещу подсъдимите А. М., М. И. и Г. М. за сумата от 20 088,36 лв., както и за подс. Р. Г. за горницата над 17 725,09 лв. до 20 088,26 лв. като неоснователен и недоказан.
Присъдата била изменена и в частта относно дължимата държавна такса от подс. Р. Г., както и относно разноските по делото.
В останалата част присъдата на районния съд била потвърдена.
Касационният протест е неоснователен.
Върховният касационен съд не споделя виждането на прокурора, изготвил протеста срещу присъдата на Габровския окръжен съд за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от проверяваната съдебна инстанция.
Контролираният съд, в изпълнение на задължението си да положи всички усилия по установяване на обективната истина и в качеството си на втора инстанция по фактите, е провел съдебно следствие, като е извършил допълнителен разпит на свид. К. Б., разпитал е подсъдимите Г., И., М. и М., събрал е допълнителни писмени доказателства – нотариално дело № 199/2015 г. по описа на нотариус С. В. и е извършил собствена оценка на доказателствените материали като е стигнал до различни фактически и правни изводи относно участието на подсъдимите И., М. и М. във вмененото им престъпление.
В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, изготвилият протеста прокурор е развил съображения, че превратно са оценени показанията на свид. М. като на тази база е изключено участието на подс. М. в деянието. Видно от съдържанието на мотивите към обсъждания съдебен акт на този доказателствен източник е отделено нужното внимание, като е съпоставен с другите писмени доказателства по делото и е прието, че свидетелката лично е участвала в продажбата на свой имот, не се е разпореждала с такъв на своя баща, поради което няма доказателства, че личните данни на пострадалия Г. С. и неговият адрес са станали достояние на подс. М. чрез служител от нотариалната кантора на С. В.. Показанията на свид. М. изясняват единствено, че тя се е консултирала с нотариус С. В. относно прехвърлянето на бащините земи на сина ѝ, но този доказателствен източник не установява присъствието на подс. М. в кантората по време на процесния разговор или че конкретният подсъдим от служител в кантората е узнал за наличието на въпросните земи, предмет на последвалата сделка, макар и изповядана при същия нотариус. В този смисъл, не може да се приеме, че превратно са оценени от въззивния съд показанията на свид. М.. Тъкмо обратното, съдът ги е оценил съобразно действителната им стойност и затова доводът на прокурора, изготвил касационния протест, за връзка между подс. М. и деянието, доказана от показанията на свид. М., е предположение.
Неоснователно е и оплакването за надценяване от Габровския окръжен съд на обясненията на подсъдимите М., М. и И.. Видно е, че обясненията на всички подсъдими са били детайлно обсъдени от проверявания съд, като задълбочено е изследвана заявената в тях информация. Последната е съпоставена с останалия доказателствен материал и на тази основа обясненията на подсъдимите М., М. и И. са приети за неопровергани от другите доказателствени средства, за разлика от тези на подс. Г., които според контролираната инстанция не само съдържат вътрешни противоречия, но и противоречат на останалите приети за достоверни доказателствени средства.
От една страна, обясненията на подсъдимите са били съпоставени с показанията на незаинтересуваните от изхода на делото свидетели И. И., Б. Г., И. Ц., Е. Г., И. А., с показанията на пострадалия Г. С. и неговата дъщеря А. М.. Обсъдени са и във връзка с писмените материали, приобщени към делото, както и с показанията на свидетелите Б., В., Ш. и М., които не опровергават обясненията на подсъдимите М., М. и И.. От трета страна са били съпоставени и с обясненията на подс. Г., депозирани както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова. Логично на първите е отделено по-голямо внимание, защото с тези, дадени в хода на съдебното производство, подс. Г. отрича първоначалните си обяснения за участието на останалите привлечени към наказателна отговорност лица в престъплението. Така посочените доказателствени източници категорично не са били игнорирани, надценени или подценени от второстепенния съд, а са били обсъдени поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал и затова неоснователен се явява упрекът, че обясненията на подсъдимите М., М. и И. са били надценени. Той се дължи не на действително допуснато надценяване на тези доказателствени материали, а на направеният от въззивния съд извод за недоказаност на участието на подсъдимите М., М. и И. в деянието.
Не отговаря на данните по делото и възражението, че съдът не бил обяснил защо не е кредитирал напълно с доверие обясненията на подс. Г. от досъдебното производство, дадени пред съдия. Тъкмо обратното. На този основен доказателствен източник окръжен съд – Габрово е посветил значителна част от мотивите - от стр. 18 до края на първи абзац на стр. 19, последният абзац на стр. 20, цялата 21 страница, в това число до края на първия абзац на стр. 22 от същия акт. Контролираният съд подробно е изложил съображенията си защо е приел за вътрешно противоречиви и непоследователни обясненията на подс. Г., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, доколкото е изходил не само от съдържанието им, но и от съответствието им с останалите доказателствени материали. Въз основа на детайлния анализ и на този доказателствен източник е установил доказателствен дефицит относно съпричастността на подсъдимите М., М. и И. в престъплението.
Присъдата не може да почива на предположения и тъкмо затова напълно основателно подсъдимите М., М. и И. са оправдани по повдигнатото им обвинение. Съпричастността на тези подсъдими към деянието не е доказателствено обезпечена по делото. Участието им в престъплението се основава на индиции, които не само не са били доказани в хода на процеса, но и са били опровергани в резултат на осъществената от въззивния съд обективна, всестранна и пълна проверка на събраните по делото доказателства.
По тези съображения не може да бъде възприета тезата на прокурора, изготвил касационния протест, за допуснато нарушение на материалния закон, защото тя е изведена от него като последица от твърдените допуснати съществени процесуални нарушения. При положение, че аналитичната дейност на окръжния съд не страда от пороците, визирани в касационния протест, то тогава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Материалният закон е бил приложен правилно и липсват основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
Досежно направеното от адв. Ц. като процесуален представител на подс. М. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, следва да се посочи, то няма как да бъде уважено. НПК в чл. 189 и чл. 190 не регламентира въпроса за присъждане на разноски по дела от общ характер, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл са ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. ОСГК на ВКС, Р № 38-2017-I н. о. ВКС и Р № 60132-21-I н. о. ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 16 от 10.11.2021 г. на окръжен съд – Габрово, постановена по ВНОХД № 159/2021 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.