4 Р Е Ш Е Н И Е № 347 С., 16.01. 2014 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 4084 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Ж. от [населено място] подадена чрез адвокат Р. В., срещу въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр. дело № 13977/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-75-168 от 3.07.2012 г. по гр.д. № 14783/2012 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ- за отмяна за заповед за уволнение на директора на дружеството, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 , предл.2 КТ, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “кондуктор, спални и кушет вагони”. Подържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С определение № 983 от 2.10.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос: за приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл.329 КТ от работодателя. Ответната страна- [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност, по съображения, че съдът е извършил съдебен контрол върху подбора на работодателя и е изложил съображения за неговата законосъобразност. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд е и допустима. На поставения правен въпрос е дадено разрешение с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 от ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329, ал. 1 от КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Ж. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата, че извършеният подбор е законосъобразен, тъй като отговаря на законово установените критерии по чл.329 КТ. Приел е, че правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре принадлежи на работодателя. Изложил е съображения, че на работодателя принадлежи правото да преценява нивото и качеството на изпълнение на работата на всеки работник или служител, което е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В обобщение е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При така даденият отговор на поставения правен въпрос при извършената проверка на правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: В касационната жалба са въведени оплаквания относно изводите на съда за законност на проведения от работодателя подбор. Изложени са съображения, че с исковата молба се оспорва законността на подбора, тъй като са останали на работа лица с по-ниска квалификация и са извършвали по-некачествено възложената им работа. Въз основа на протокола не може да се направи извод, че подборът е законосъобразен. В противоречие с даденото разрешението на поставения материалноправен въпрос и в нарушение на нормата на чл. 329, ал. 1 КТ е прието от въззивния съд, че извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, като преценката по отношение на критерия "качество на работа" е по целесъобразност - дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда. Нивото и качеството на изпълнение на възложената работа, като критерий за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ също подлежи на съдебен контрол. Неправилни са изводите на въззивния съд, че при извършването на подбора преценката на работодателя за това кой от работниците или служителите работи по-добре, не подлежи на съдебен контрол. За да е съобразена със закона тази преценка трябва да е реална, почиваща на конкретни факти, и при спор за законността на подбора, в тежест на работодателя е да докаже тези конкретни факти, въз основа на които са оценени работниците или служителите, участващи в подбора. Така постановеното решение е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В исковата молба ищецът е изложил подробни доводи, че подборът не е извършен при спазване критериите по чл.329, ал.1 КТ. В. съд е възприел дадената от работодателя оценка за качеството на работата на включените в подбора лица без да извърши контрол на тази дейност на работодателя, като въз основа на събраните по делото доказателства провери основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по преценка на доказателствата във връзка с доводите на ищеца за незаконност на извършения от работодателя подбор. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр. дело № 13977/2012 г. на Софийски градски съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: