Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр. София, 02.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора Раева като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1235 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 171/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в отхвърлителната част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ солидарно от П. на РБ и В. с. – П., за разликата над присъдените 2 000 лв. до претендираните 50 000 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, обусловил обжалваното въззивното решение, за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който е решаван противоречиво от съдилищата. По така поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС: решение № 132 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010г., III г. о., ГК и Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о., ГК. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Прието е също, че се допуска нарушение на този принцип ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в престъпление съдът значително занижава общия размер на обезщетението, поради асоциални характеристики на личността и липса на вреди, свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото, както и че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице не е основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение за процесните вреди. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която съдът се е произнесъл по претенция за обезвреда от мярка за неотклонение „задържане под стража” в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ без да е въведено такова нейно основание – касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за обезщетяване на търпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление се уважи в пълния му предявен размер. От ответниците по касационна жалба П. на РБ, чрез своя представител, изразява становище по същество за неоснователността й, а В. с. – П., не взема такова. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решението от 19.12.2009 г. по гр. д. № 1692/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в ЧАСТТА, с която П. на РБ и В. с. – П. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Д. Т. от [населено място] обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан за сумата над 2 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго такова, с което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ срещу посочените ответници е отхвърлен за сумата над 2 000 лв. до 10 000 лв, а решението на окръжния съд в останалата му част, е потвърдено. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.1 т. 2 от ЗОДОВ в лицето на П. на Р Б. и В. с. - П., от чиито действия на ищеца са причинени вреди - незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление за което е бил оправдан, и постановени две осъдителни присъди. За да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. въззивният съд е взел предвид продължителността на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение - в периода м. юни 2005 г. до м. март 2008 г.; обема на търпените травматични и негативни психични изживявания, свързани единствено с инцидента около задържането на ищеца за 24 часа на 09.04.2005 г. от ограните на полицията; обстоятелството, че си е позволил и е имал възможност като военнослужещ да осуети наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, поради което страховете му във връзка с развитието на водения срещу него наказателен процес не са били особено силни. Съдът е съобразил също, че данни за друго травматично събитие и за изпитване на интензивен и продължителен психологически дистрес при ищеца не са събрани по делото. При горните факти въззивният съд е приел, че обезщетението от 2 000 лв. справедливо ще обезщети търпените морални вреди. Обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по непредявен иск, основан на задържане на ищеца под стража, като мярка за неотклонение. Съгласно разясненията, дадени с т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т.2, предл. 1 и 2 от ЗОДОВ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”. В случая въззивният съд се е произнесъл с решението по иск с посоченото по - горе основание, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления, за които ищецът е оправдан. Съдът в настоящия състав намира, че така присъденото обезщетение е занижено. Преценката на съвкупния доказателствен материал по делото налага, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът прекъснал контактите си с колегите, загубил приятелите си, защото всички около него се одърпнали. Съседите променили отношението си към цялото семейство в отрицателен аспект, а ищецът бил в състояние на подтиснатост и психически не бил същия – станал неконтактен, не гледал телевизия, не могъл да спи. Не се хранел и отслабнал. Понесъл физически болки при задържането си на 09.04.2005 г., а и бил отстранен временно от работа и останал без доходи. Установено е изживяно травматично събитие на тази дата, провокирало състояние на остра стресова реалкция у ищеца, като допълнителни стресови фактори са развитието на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза. В резултат на така преживяния стрес от горното задържане пострадалият е получил „разстройство в адаптацията”, установено с констатация на медицинските органи. Невротичните изживявания са варирали във времето от остра стресова реакция до състояние на тревожност, без да се стига до психично заболяване. Установена е липса на данни емоционалните и невротични оплаквания, психотични отклонения или други характерови изменения да продължават във времето, както и на такива за изтърпяване на мярка за неоклонение задържане под стража. Обстоятелството, че ищецът в предходен момент е допуснал нарушение на установения правопорядък за движение по пътищата и е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказане глоба (видно от свидетелството му за съдимост) не дава основание да се счита, че размерът на дължимото се в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се намалява само на това основание. Затова не може да се приеме, че в разглежданата хипотеза липсват вреди за него, свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото. В обобщение, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. Претърпените физически болки при задържането и психически преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпления; периодът от време, през който е било водено производството срещу него – 2 години и 9 месеца, са обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката на ищеца, такова отражение е дало и отчуждението на колегите му, отношението на съседите към негои семейството му, довели са до известен социален дискомформ и изпадане в „разстройство в адаптацията”, което състояние в преодоляно успешно. Това налага извод, с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, че сумата от 3 000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан. Ето защо въззивното решение ще следва да бъде отменено в отхвърлителната част на иска срещу П. на РБ за разликата над 2 000 лв. до 3 000 лв. и вместо него се постанови друго такова, с което се осъди този ответник да заплати на ищеца допълнително сумата от 1 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2008 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част като правилно решението ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора има право на разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, но не е поискал присъждането на такива и те не се дължат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 12.04.2010 г. по гр. д. № 171/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в ЧАСТТА, с която искът на Д. Д. Т. от [населено място] против П. на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за обезщетение на търпени неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 3 000 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на РБ – [населено място], [улица] да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, на Д. Д. Т. от [населено място] сумата от ОЩЕ 1 000 (хиляда) лева - обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които последният е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2008 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.