Ключови фрази
Връщане на веща. Отговорност за вреди, произтекли от веща и нанесени на веща * договор за наем * разваляне на договор * едностранно разваляне на двустранен договор


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 171


С., 11,12,2013 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

При участието на секретаря: Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 565/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
„О. имоти – К.””Е. – [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. К. е подал касационна жалба против решение №V-33 от 13.03.2012г. по гр.д. 2232/11г. на Бургаски окръжен съд.
Дружеството касатор, чрез пълномощника си е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за неоснователност на исковете, тъй като страните са постигнали изрично съгласие в т.17 от наемния договор, според който при неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена за наемодателя е налице възможност за едностранно прекратяване на договора, като чрез тази договореност е била освободена изправната страна от задължението да дава подходящ срок за изпълнение и от доказването на липата на интерес от забавено изпълнение.Страната е развила съображения за установеност на факта, че на 08.06.2009г. договорът за наем е бил валидно прекратен, поради което продълженото ползване на имота от наемателя има за правна последица заплащане на обезщетение. Направено е оплакване, че въззивния съд е допуснал процесуално нарушение като не е разгледал подадената от касатора насрещна въззивна жалба.

Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 390 от 23.04.2013г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Прилага ли се чл. 87, ал.1 ЗЗД в случай, че в договора между страните се съдържа клауза, регламентираща възможност за едностранно прекратяване на договора за наем и тази клауза освобождава ли наемодателя от даване на подходящ срок за изпълнение. Така формулираният материалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловил постановения от него правен резултат.
За да мотивира частична отмяна на решението на първостепенния съд, с което са били уважени предявените от настоящия касатор искове по ч.233, ал.1 и чл.236, ал.2 ЗЗД и да ги отхвърли по същество, въззивният съд е приел, че въпреки уговорената в чл.17 от наемния договор между страните клауза за едностранно предсрочно прекратяване на договора за наем от наемодателя, възникващо при неизпълнение на задължение на наемателя за заплащане на наемната цена, следва да се спази правилото на чл.87, ал.1 ЗЗД като се даде подходящ срок за изпълнение на просроченото задължение на наемателя. Съдът е мотивирал този извод с разбирането си, че след като изрично не е уговорено, че такъв срок няма да бъде даван и неизпълнението ще доведе автоматично до разваляне на договора, то и същият не може да се счита прекратен при отправеното от наемодателя изявление за това. Така е мотивирана неоснователност на претенцията по чл.233, ал.1 ЗЗД, а оттам е изведена и неоснователност на иска по чл.236, ал.2 ЗЗД.
С приложеното и посочено от касатора решение №158 от 14.12.2009г. по т.д. 185/09г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращо задължителна практика по поставения въпрос при аналогична фактическа обстановка е прието, че след като страните с изрична клауза в договора са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора за наем при неизпълнение, то правното значение на тази клауза е, че въвежда възможността за трансформиране на наемния договор в безсрочен, а при безсрочния наемен договор, предаването на вещта се дължи след отправяне на предизвестие по чл.238 ГПК, като отправената покана има значението на такова предизвестие. При тази хипотеза, след изтичане на едномесечния срок биха настъпили предпоставките по чл.233, ал.1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ.
С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата практика, която настоящият състав споделя, следва да се приеме, че въззивният съд е направил своите изводи по поставения релевантен въпрос в отклонение от нея, което води до извод за неправилност на обжалвания съдебен акт. Решаващият състав е обосновал постановеният резултат с мотиви, интерпретиращи неправилно установените по спора факти. В този смисъл неправилно е отчетена волята на страните, изразена в чл.17 от сключения между тях наемен договор. Този текст е предвиждал, възможност за едностранно прекратяване на наемното правоотношение от наемодателя, при конкретно изброени условия, едно, от които е било неплащането на една месечна наемна вноска. Не е било спорно между страните, че наемателят не е заплатил поредни наемни вноски за м. 1, 2, 3 и 4 2009г., поради което касатора в качеството си на наемодател е изпратил известие, получено от наемателя на 07.05.2009г., именно с оглед чл.17/ на който се е позовал/, от договора. Това известие съставлява едностранно волеизявление за прекратяването му, поради наличие на условието визирано в т.2 на текста. Изрично е посочено от наемодателя, че счита договора за прекратен с изтичането на месечен срок от получаване на известието, след който наемодателя следва да напусне имота. Не се е спорило между страните, че имота и към момента на разглеждане на спора е бил във фактическа власт на наемателя. При тези фактически данни се налага извод за това, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, без да отчита разликата между изявлението по този текст и отправеното предизвестие по чл.238 ЗЗД, мотивирано със цитираната по-горе задължителна практика, третираща аналогични на установените по настоящия спор факти. Несъобразяването със същата практика има за правна последица касиране на решението и уважаване на претенцията с оглед доказаните факти относими към основателността на иска по чл.233 ЗЗД.
Основателна и доказана е и претенцията по чл. 236,ал.2 ЗЗД поради липсата на спор за това, че след прекратяване на наемното правоотношение и изтичане срока на предизвестие на 08.06.2009г. наемателят не е освободил наетия имот и го заема без основание за това. Размера на обезщетението е определен с оглед изслушаната от първостепенния съд експертиза и лимитиран от произнасянето на въззивния съд по претенцията до размер на 4764.08лв., в който иска следва да бъде уважен.
Оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, поради непроизнасянето му по подадената от него насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта, с която иска по чл.236, ал.2 ЗЗД е бил отхвърлен за сумата над 4764.08лв. до пълният предявен размер от 5883.44лв. е ирелевантно за настоящето производство. То не съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, а непълнота на акта, която не се отстранява по реда на инстанционния контрол, а по реда и в преклузивните срокове по чл.250 ГПК.
На ответника в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 697.50лв. за касационната и въззивна инстанции, така както са поискани.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №V-33 от 13.03.2012г. по гр.д. 2232/11г. на Бургаски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да освободи и предаде на [фирма] – [населено място], следния недвижим имот – магазин „ Домашни потреби” с площ от 203 кв.м., находящ се в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 4764.08- обезщетение за ползване без основание на недвижим имот магазин „ Домашни потреби” , находящ се на @@20@ [населено място] за периода - 08.06.2009г. -11.03.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2010г. до окончателното и изплащане, както и направените пред въззивната и касационна инстанция разноски в размер на 697.50лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: