Р Е Ш Е Н И Е № 191 София, 17.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 626 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № ІІ- 117 от 20.11.15г.по в.гр.дело № 1359/15г.на Окръжен съд – Бургас в частта,с която е отменено решение № 302 от 10.02.14г.по гр.дело № 7309/13г.на Районен съд – Бургас и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ,предявени от М. Г. В.. С определение № 245 от 9.03.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: длъжен ли е работодателят да прави подбор по чл.329 ал.1 КТ между работници и служители с място на работа в различни населени места,като е счел,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 178 от 20.10.15г.по гр.дело № 844/15г.на 3-то г.о.;решение № 179 от 20.10.15г.по гр.дело № 5408/14г.на 3-то г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната практика работодателят не е длъжен, нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа според трудовите договори в различни населени места,тъй като той не може едностранно да изменя мястото и характера на работа,определени в сключения трудов договор. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 00390 от 1.07.13г.на управителя на [фирма] гр.В.Т.,с която е прекратено трудовото правоотношение с М. В.,на длъжност”експерт маркетинг” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения ,че е налице приложеното основание за уволнение – намаляване обема на работата,установено от съдебно - икономическата експертиза,но работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между съществуващите 12 щатни бройки за длъжността”експерт – маркетинг”.Прието е за установено по делото,че мястото на работа на ищцата е в [населено място],но от представените щатни разписания е направен извод,че дружеството има единна структура, без да е налице самостоятелно обособяване на структури на териториален принцип.Ето защо,съдът е счел,че уволнението е незаконно поради неизвършен подбор по критериите на чл.329 ал.1 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Поддържа се,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в [фирма] не е имало служители със същото място на работа и на същата длъжност като ищцата М. В.,поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор. Ответницата по жалбата М. В. счита,че е неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационните оплаквания срещу въззивното решение,са основателни. При дадения отговор на материалноправния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване,въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Неправилен е изводът на съда,че уволнението на ищцата е незаконно,тъй като не е извършен подбор между всички служители,заемащи длъжността „експерт-маркетинг”.От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза е установено намаляването на обема на работа на дружеството за район Б..Данните по делото сочат,че в този район длъжността „експерт-маркетинг”е изпълнявана само от един служител,т.е.от ищцата М. В..Другите райони на страната са се обслужвали от други още 11 служители на дружеството,всеки от който отговаря за определен район.В случая подбор по чл.329 ал.1 КТ не е бил необходим ,тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място.Неправилно въззивният съд е приел,че район Б. не е обособено структурно звено,тъй като не представлява самостоятелна организационно-управленска структура.С оглед естеството на трудовите функции на съответния служител,териториалната и финансовата обособеност,следва да се приеме,че в отделните населени места са обособени структурни звена за съответното населено място.Въззивният съд не е съобразил цитираната по –горе задължителна практика и в отклонение от нея е приел,че работодателят е бил длъжен да извърши подбор. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,какво и в частта за разноските,и да бъде постановено друго,с което да се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на спора ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер на 1800 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № ІІ-117 от 20.11.15г.,постановено по в. гр.дело № 1359/15г.на Окръжен съд- Бургас в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,както и в частта за присъдените разноски и държавна такса ,като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете за защита срещу незаконно уволнение, предявени от М. Г. В. от [населено място],запад 49А против [фирма] [населено място] ,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,за отмяна на незаконно уволнение,извършено със заповед № 00390 от 1.07.13г.на управителя на [фирма] гр.В.Т.,с която е прекратено трудовото й правоотношение от длъжност”експерт маркетинг” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. ОСЪЖДА М. Г. В. от [населено място],запад 49А да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1800 лв /хиляда и осемстотин /разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.