Р Е Ш Е Н И Е № 93 Гр.София, 27.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 181/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17/13.06.16 г.,постановена от ОС-Перник /ПнОС/ по Н.Д.299/15 г., подсъдимият С. В. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,б.А,пр.2 и б.Б,пр.1 вр.чл. 342, ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Оправдан е да е извършил вменените му с обвинителния акт нарушения на чл.5,ал.2,т.1 и чл.116 ЗДП. С решение № 508/08.12.16 г.,постановено от АС-София /САС/, НО,5 състав по В.Н.Д.1051/16 г., присъдата е изменена, като престъплението, извършено от дееца, е преквалифицирано в такова по чл.343,ал.4 вр.ал.3,б.Б,пр.1 вр.чл.342,ал.1 НК. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или негово изменение със смекчаване наказателноправното положение на подсъдимия. Постъпило е възражение от частните обвинители В. и А. Н. чрез техния повереник, в което се оспорват доводите по касационната жалба. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с развитите в нея съображения. Прокурорът настоява решението да бъде оставено в сила. За същото настоява и частният обвинител В. Н., явяваща се лично и за А. Н., чрез техния повереник адвокат М.. Частният обвинител П. К., редовно призован, не се явява и не заявява становище по жалбата. Не се явяват и упълномощените от него повереници. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Неоснователни са отправените оплаквания за процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Първо, твърди се, че липсва подробен и съвкупен анализ на събрания доказателствен материал по отношение на механизма на пътнотранспортното произшествие. В частност се заявява, че са игнорирани показанията на свидетелите П.К. и П., които удостоверяват,че получените увреждания на пострадалите, на единия от които е причинена и смърт, са в резултат на въздушната струя, завихрила мъжете при преминаване покрай тях на МПС-то, управлявано от подсъдимия. ВКС не може да се съгласи с тази трактовка на защитата. Видно от атакувания съдебен акт, в същия са отразени в необходима пълнота доводи относно оплакванията по първоинстанционната присъда, както и такива, формулирани при цялостния пълен въззивен доказателствен анализ. Несхождането на приетата фактология по престъпната деятелност с тезата на касатора е разяснено мотивно най-вече на стр.8 от решението на САС, където изрично и отговарящо на процесуалната действителност е обсъждано заключението по допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Именно въз основа на нейните необорени по медицински и технически път изводи механизмът на осъществяване на ПТП е установен несъмнено и отделните човешки възприятия не могат да внесат съмнение в заключението за това. Второ, претендира се неаргументиране в необходимата пълнота на отхвърляне на възражения на защитата, свързани с невъзможността да се получат множеството травматични увреждания по Е. Н. само в резултат на еднократното съприкосновение на обтекача на ремаркето и невъзможност с един единствен удар да са поразени двама души. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да се съгласи с лансираната позиция. И това е така, тъй като мотивите по решението на въззивната инстанция дават достатъчно ясни отговори на претенцията, в контекста на посоченото вече експертно заключение. Движението по пътищата несъмнено е свързано с динамика както поради управлението на МПС-то в конкретния случай, с което е осъществено ПТП-то, така и поради поведението на самите пострадали, неотличаващо се с пълен покой. Несъстоятелен е и доводът за нарушение на материалния закон чрез пренасяне на недостатъците на обвинителния акт в присъдата и атакуваното въззивно решение- в смисъл на неяснота и смесване на задълженията по чл.20,ал.2 ЗДП. Няма съмнение, че опасностите по изр.1 и изр.2 на цитираната норма не могат да намерят едновременно приложение в рамките на едно и също инкриминирано поведение на подсъдимия. В мотивите на въззивното решение обаче подробно е обсъдено обстоятелството, че погледната в съдържателен план, тезата на първостепенния съдебен състав е ясно откроена, а именно- допуснатото нарушение от страна на касатора, което е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, е такова в отклонение на чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП. В тази връзка САС е изложил и собствена мотивация, с която ВКС се съгласява и не намира за нужно да я повтаря. Що се касае до наложеното наказание и оплакването за неговата явна несправедливост, този съд намира следното: Същото е отмерено в минималния, прогласен в санкционната част на нормата на чл.343,ал.4 вр.ал.3,б.Б,пр.1 НК размер на наказанието лишаване от свобода- три години. Също такъв минимален възможен размер е определен и за кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС- три години. Ето защо е безпредметно да се обсъжда какви смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са имали предвид решаващите съдилища при обосноваване на позицията за дължимото наказание и какви точно са били съображенията им за отмереното лишаване от правоуправление. Посоката на разсъждения би могла да бъде различна само при положение, че обсъжданото наказание не би било определено в минимален размер. Несподелим е доводът,че индивидуализацията на наказанието е следвало да бъде съобразена с променената квалификация от втората инстанция и отпадане на връзката на чл.343,ал.4 с ал.3,б.А,пр.2 НК, тъй като е възприет по-лек престъпен резултат. Касае се не за същинска преквалификация на престъпното поведение, а за правна прецизност при неговото цифрово обозначаване. Иначе казано, представителят на прокуратурата изначално незаконосъобразно е привързал разпоредбата на ал.4 на чл.343 с ал.3,б.А,пр.2 НК. Съдържанието на нормата на ал.4 обаче ясно насочва към наказанието само по б.Б на ал.3 при причинена смърт на едно лице и съставомерна телесна повреда на друго, както е в процесния случай. На Н. не е била ангажирана наказателна отговорност, че е причинил смърт на повече от едно лице. Всъщност, единственото обстоятелство в светлината на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което макар и да не е намерило отражение в жалбата, би могло да се обсъжда, е дали не следва да се приложи разпоредбата на чл.55 НК. Действително, в такъв случай касационното основание се обособява като нарушение на материалния закон, доколкото касае правилността на приложимата материална норма при индивидуализацията на наказанието. Въпреки всичко, тъй като става дума все за дължимото наказание, ВКС е склонен да обсъди такъв аргумент. Внимателното вглеждане в доказателствения материал, относим към индивидуализацията на наказанието, не очертава възможност за разкриване на обстоятелство, което да се явява изключително такова или поне всичките смекчаващи отговорността фактори да бъдат охарактеризирани като многобройни. Макар и да не споделя тезата на второинстанционния съд, че пострадалите не са допринесли за настъпване на противоправния резултат /което, видно от касационната жалба, не е намерено за незаконосъобразно изведено/, този съдебен състав не намира, че въз основа на него би могъл да стъпи на плоскостта на разсъждения за необходимо приложение на чл.55 НК. Вярно е, че авариралото МПС, около което са се намирали потърпевшите, не е било добре обозначено като такова и самите те е следвало да бъдат достатъчно внимателни, престоявайки върху пътното платно с оглед динамиката на своите действия и случайно навлизане в лента на движение, в която има движещи се автомобили. Подсъдимият обаче не само отдалеч е забелязал разваленото МПС и намиращите се на пътното платно мъже, но бидейки професионален шофьор, при това управляващ голямо превозно средство, без съмнение е имал познание и опит как би следвало да действа в такава обстановка с оглед нахождащата се на пътното платно опасност. Поведението на пострадалите в никакъв случай не е било дотолкова неблагоразумно, че да дава повод да бъде оценено като изключително смекчаващо обстоятелство, рефлектиращо върху определяне на наказанието на касатора. Липсват възражения относно дълготрайността на отмерения от съдилищата по фактите изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК, поради което е ненужно да му се отделя мотивно внимание. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 508/08.12.16 г,.постановено от АС-София, НО, 5 състав по В.Н.Д.1051/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/