Р Е Ш Е Н И Е №. 200 гр. София, 13.11.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №249/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. П. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1730 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2012/2011 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Г. фонд –София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 288 ал.1 от КЗ във връзка с чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 10 000 лева до пълнопредявения размер от 50 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. С определение №381 от 31.05. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и по специално за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД за отговорността при съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчно обезщетение до размера на 10 000 лева, въззивният съд е приел, че на ищеца е причинено пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е наложило постъпването му в болница , където му е приложено лечение чрез директна екстензия. След изписването му е наложен строг постелъчен режим до 45 дни, след което е започнала рехабилитация. Лечебно-възстановителният период е продължил около 4 месеца , през които пострадалият е търпял болки и страдания, които са били особено интензивни през първите два месеца. Има остатъчни болки при промяна на времето и леко намален обем при отвеждане на крака встрани. Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 02.01.2009 г. по вина на водача на неизвестен автомобил при движение на самия пострадал по пътното платно на [улица]в [населено място]. Това нарушение на ЗДвП от страна на самия пострадал е наложено от паркираните по тротоара коли, които не са давали възможност на пешеходците да се движат по тях, което е установено от събраните гласни доказателства. При тези данни, въззивният съд е преценил, че Фондът следва да отговаря въз основа на чл.288 ал.1 от КЗ за виновно причинени на ищеца от водач на неизвестен автомобил неимуществени вреди от ПТП, определени по справедливост общо на 15 000 лева, но при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал до 1/3. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. В нея се навеждат оплаквания относно занижения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП. По първото оплакване, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че решаващият състав е взел под внимание всички обстоятелства, които обуславят конкретните неимуществени вреди претърпени от пострадалия като в мотивите е изложил последните и тяхното значение при формиране на конкретния размер на обезщетението, което е съобразено със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД-ППВС 4/68-т.11 или не е налице така наведената материална незаконосъобразност като основание за касиране на обжалвания акт. Относно това, дали има съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ГПК на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП. Като такава невъзможност жалбоподателят явно има в предвид паркираните по тротоара коли, които не са давали възможност на пешеходците да се движат по тях, което е принудило ищеца като пешеходец да се движи по пътното платно. Следва да се има в предвид, че при преценка за съпричиняване е от значене наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вредоносни последици, но не и вината на последния- т.7 от ППВС 17/63 . Следователно е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП. В конкретния случай до размера на редуцирананата поради съпричиняване част от общото обезщетение би следвало да отговаря правният субект отговорен да поддържа чисти и достъпни местата за движение на пешеходците. С оглед изложеното съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита, че обжалваното въззивно решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1730 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2012/2011 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.