1 Р Е Ш Е Н И Е № ……. С.…………….... година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Марио Първанов Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1671/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 569 от 09.05.2011г., постановено по настоящото дело № 1671/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 451 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 175/2010г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І-3 с-в, от 08.12.2009г. по гр.д. № 3626/2006г., и вместо това с въззивното решение е отхвърлен предявеният от В. Д. Т. против държавата, представлявана от министъра на финансите иск за заплащане на сумата 36 091,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 14 745,87 лв., представляваща обезщетение за невъзстановима част от недвижим имот, за времето от 21.01.1994г. до 10.12.1996г. Ответникът по касация М. А. Н. от [населено място] не е изразил становище. Ответникът Министерство на финансите чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Г. моли решението да се остави в сила. Контролиращата страна Прокуратурата на Република България не е изразила становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно лихвата върху обезщетението по чл. 151 ЗИН /отм./, поради противоречие на въззивното решение с приложеното решение № 10/03.07.2000г. по гр.д. № 1258/99г. СГС, ГК, І-11 с-в /, оставено в сила с решението на Софийски апелативен съд, ІІ с-в, от 14.12.2000г. по гр.д. № 2071/2000г., потвърдено с решение № 209/2002г. по гр.д. № 505/001г. на ВКС, ІV г.о./, с което е уважен частичен иск по чл. 86 ЗЗД, предявен от В. Т. срещу държавата, за лихва за забава за периода от 10.02.1994г. до 10.12.1996г. върху вземане по чл. 151 ЗИН /отм./ за обезщетение за имот в [населено място], [улица]. Като покана по това дело съдът е оценил данни, съдържащи се в приложено по делото писмо ДИ- 94-В/26.01.1995г. на МФ до кмета на [община], в което министърът е констатирал забавяне в изпълнението на задълженията за връщане на имуществото на ищците, като е цитирал тяхно искане ДИ 94 В/13/ от 10.02.1994г. По настоящото дело въззивният съд е отхвърлил иск между същите страни, за заплащане на сумата 36 091,99 лв. - лихва за минало време от 21.01.1994г. до 10.12.1996г. върху главницата от 14 745,87 лв., представляваща обезщетение по чл. 151 ЗИН /отм./ за невъзстановима част от недвижим имот /находящ се в [населено място], [улица] /бивша „Народни будители”/, по съображения, че по делото няма данни за отправена от ищците нарочна покана до ответника преди предявяване на исковете за присъждане на обезщетения като равностойност на невъзстановимата част от конфискувания имот след отмяната на конфискацията. Приел е, че характер на покана има исковата молба, депозирана на 10.12.1996г., която кани длъжника да изпълни. Едва от този момент настъпва изискуемостта на вземането, поради което преди тази дата претенцията за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение е неоснователна, включително за времето от 21.01.1994г. /датата на отмяна на конфискацията/ до датата на исковата молба. Тези изводи въззивният съд е направил въпреки, че по настоящото дело също е приложено описаното по-горе писмо ДИ- 94-В/26.01.1995г. на МФ до кмета на [община]. ВКС споделя като правилни изводите на въззивния съд, че приложими са общите правила за забавата, съгласно които при безсрочните задължения, каквито са тези по чл. 151 ЗИН /отм./ длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Когато няма определен срок за изпълнение поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима. Задължението на държавата за обезщетяване на правоимащия за невъзстановената част от конфискуван имот след отмяна на конфискацията, не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за плащане на обезщетение. Различието между двете решения по въпроса за дължимата лихва при присъждане на обезщетение по чл. 151 ЗИН /отм./ в случая произтича от доказателствената стойност, която съдебните състави са придали на писмо ДИ-94-В/26.01.1995г. на МФ до кмета на [община], което касае всички конфискувани имоти на наследодателя А. Н. С.. По въпроса дали посочването на искане ДИ 94 В/13/ от 10.02.1994г. на наследниците на А. Н. С. в приложеното по делото писмо ДИ-94-В/26.01.1995г. на МФ до кмета на [община] /л. 12 от гр.д. № 921/97г. СГС/ е достатъчно, за да се приеме, че е отправена покана за изпълнение, ВКС намира, че възпроизвеждането на съдържанието на искането в друг документ би било достатъчно само при липса на възможност за прилагането му по делото. На ищците, чиято е доказателствената тежест за установяване отправянето на покана, следва да се укаже да представят доказателства в тази насока, евентуално да се изиска от съответното учреждение /или държавен архив/ писмо ДИ 94 В/13/ от 10.02.1994г. Освен това с молбата от 05.03.2007г. /л. 9 от гр.д. № 3626/2006г. СГС адв. Т. се позовава на установеност по основание на иска за лихва, по силата на влязло в сила решение. С посоченото по-горе решение № 10/03.07.2000г. по гр.д. № 1259/99г. СГС, потвърдено с решение на САС от 14.12.2000г. по гр.д. № 2071/2000г., оставено в сила с решение № 209/07.03.2002г. по гр.д. № 505/2001г. ВКС, ІV г.о., е уважен частичен иск по чл. 86 ЗЗД, между същите страни, за лихва за забава за същия период. върху вземане по чл. 151 ЗИН. Евентуалната идентичност на претенциите – частичната и пълната, не може да се установи без прилагане на делото. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и събиране на нови доказателства съобразно изложеното по-горе. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 451 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 175/2010г. и ВРЪЩА делото за нова разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: