1 Р Е Ш Е Н И Е № 578 гр. С., 19.10.2010 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 603/2009 година. Производството е по реда на чл. 290 от. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. М. , срещу решение от №163 от 23.10.2008г по гр.дело № 298/2008г. на Варненски апелативен съд в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.02.2008г по гр.д. 379/2006г на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, ,както и по касационна жалба на „К. строителство „ ООД[населено място] в частта , с която е потвърдено частичното уважаване на исковете ,предявени от В. Т. М.. Касационната жалба на В. Т. М. съдържа оплаквания за процесуална незаканосъобразност и необоснованост по отношение на установявената действителната имуществена вреда от претендираната разлика между получавано трудово възнаграждение преди увреждането и обезщетение за временна нетрудоспособност, по отношение приетите за доказани по размер разходи за лечение и транспорт , оплакване за занижено по размер обезщетение на неимуществените вреди и незаконосъобразност във връзка с приетия от съда начален момент на лихвата , по който именно въпрос касационната жалба е приета за допустима до разглеждане по същество. Касационната жалба на [фирма][населено място] съдържа оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част , тъй като не е зачетено сключеното между страните споразумение по обезщетяването на вредите от процесната трудова злополука, което има силата на договор. С определение №503 от 19.05.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане и двете касационни жалби при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК,по въпроса за началния момент за присъждане на лихвата при дължими обезщетения от трудова злополука по чл. 200 ал.1 от КТ във връзка с жалбата на В. Т. М. и по въпроса за значението , което има постигнато между увредения работник и работодателя споразумение за обезщетение на вредите- по жалбата на последния , с оглед решаващия довод на Варненски апелативен съд ,че като постигнато на ранен етап от възстановителния процес ,т.е преди всички вреди да са настъпили, споразумението не препятства иск по чл. 200 от КТ за обезщетение на вредите в действителния им обем . При основанието на чл. 290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК , по изведения от изложението на касатора „К. строителство „ООД правен въпрос за значението на споразумение , сключено между увреден работник и работодател с отговорност по чл. 200 от КТ и предвид обстоятелствата по делото , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : В обжалваното решение Варненски апелативен съд на свой ред е разгледал искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди на пострадалата от трудова злополука В. Т. М., претърпяла по време на работа травматично увреждане с последвали усложнения при установена временна нетрудоспособност. Злополуката е настъпила на 27.05.2005г, призната е за трудова с решение №209 от 08.06.2005г на Н.[населено място] ,като с решения на Т. и НЕЛК , последното с №0394/05.05.2006г, в последствие е определена 11% намалена работоспособност за срок от една година. Състоянието на временна нетрудоспособност е установено за период от 27.05.2005г до 14.03.2006г. В оспорване на исковете , предявени за настъпилите до 27.02.2006г имуществени вреди по чл. 200 ал.3 от КТ, както и за неимуществените вреди с оглед установеното здравословно състояние след травмата, ответникът се е позовал на сключено с ищцата споразумение от 25.08.2005г ,по което последната е приела да бъде обезщетена за вреди от процесната злополука като цяло , с месечно обезщетение от 300 лева , платимо до изтичане на срока за временна нетрудоспособност , но не - повече от шест месеца . В споразумението е било заявено е ,че страните уреждат всички спорни въпроси и няма да имат други „имуществени” претенции във връзка с претърпяната злополука. Според заключението на вещото лице по приетата медицинска експертиза ,претърпяната травма счупване на глезена е предполагала оздравителен процес от 4 до 5 месеца, т.е в рамките на договорения по споразумението период. Налице е обаче усложнение в процеса на зарастване (Зудекова атрофия), чиито последици са настъпили и са безспорно медицински констатирани след срока по споразумението. Като при тези обстоятелства не е приел конкретното споразумение да обвързва ищцата с неин отказ от права да получи обезщетение за вредите ,установени по делото с ЕР на Т. и НЕЛК след срока по споразумението и като е присъдил обезщетение с оглед констатираното от вещото лице състояние , Варненски апелативен съд е дал правилно и съответно на закона разрешение . Решаващите съображения на въззивния съд за игнориране на сключеното споразумение обаче , не могат да бъдат изцяло споделени при конкретните обстоятелства Тези обстоятелства изискват законът и основните принципи на трудовото право да бъдат съобразявани в следната насока : Споразумението, постигнато между пострадалия при трудова злополука и ответния работодател с отговорност по реда на чл. 200 от КТ обвързва страните и не може да бъде изключено от института на доброволно уреждане на спорове между тях , по аргумент, че правоотношението е трудово или по съображение , че естество на правата и задължениията при отговорността по чл. 200 от КТ не позволява договаряне . Неприложим е и принципа за „по- благоприятното положение за работника ” при договаряне с работодателя , но от решаващо значение е принципната забрана за предварителен отказ от права . В предмета на споразумението е недопустимо да се включва или да се извлича по тълкувателен път отказ от обезщетение от страна на правоимащия за онези вреди , които ще настъпят и ще бъдат надлежно констатирани в последствие , във връзка с увреждането. Именно това следва да бъде съобразено в случая. Решаващо за обема задължения на работодателя не е заместването на трудовите доходи ,от които работникът има нужда ,а изискването за обезщетение за всички вредни последици от трудовата злополука в рамките на имуществената отговорност за обезвреждане при непозволено увреждане ,регламентирана като специален институт . Това свое задължение работодателят не може да изключва по договорен път. Страните обаче могат да постигнат обвързваща уговорка по отношение на размера на обезщетенията и вида им ,като за всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното обезщетение. По правило това са вредите ,настъпили и проявили се преди неговото сключване или предвидени за срока на неговото действие. В настоящия случай , в уважената част на исковата претенция , се претендират вреди, настъпили след шестмесечния срок по споразумението или такива, които след постигането му са надлежно констатирани с решения на Т. и НЕЛК ,съответно не са могли да бъдат предвидени , съобразени и уговаряни като предмет на извънсъдебната спогодба, сключена за ограничен шестмесечен период на временна неработоспособност, считано от злополуката. Предвид гореизложеното и по жалбата на [фирма][населено място] , неосновелни са оплакванията на касатора срещу решението на Варненски апелативен съд относно потвърденото присъждане на обезщетение по исковете за имуществени и неимуществени вреди, в доказания по делото размер. Касае се за усложнения ,поради което и определеното обезщетение се явява съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД . В обжалваната от ответника част решението на Варненски апелативен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила . При основанието на чл. 290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК , по изведения от изложението на касаторката В. Т. М. въпрос ,Върховен касационен съд намира следното: В обжалваното от касаторката М. решение въззивният съд е потвърдил присъждането на лихви върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от постановяването на решение №209 на Н.[населено място] с дата 08.06.2005г, от който момент злополуката е призната за трудова, а не от датата на нейното настъпване 27.05.2005г , както е било заявено с исковата молба. Това разрешение на Варненски апелативен съд не съответства на материалния закон и обективира неправилна практика . Отговорността на предприятието работодател по чл. 200 от КТ е обективна отговорност ,при уредбата на която Кодекса на труда действително е въвел редица отклонения от гражданскоправния режим на безвиновната отговорност по чл. 49 от ЗЗД , но с цел да се засили защитата на живота и здравето на работника , както бе подчертано с решение №45 от 19.04.1990г ОСГК на ВС . Последователно в практиката на ВС на РБ и ВКС по прилагането на института бе изведено разбирането ,че и при обезщетяване на вреди по чл. 200 от КТ намират приложение и общи правила на отговорността при непозволено увреждане , вкл.принципа обезщетенията да са изискуеми и лихвоносни от момента на настъпване на вредата , т.е в случаите на трудова злополука лихвата да е дължима от датата на настъпване злополуката,причинила конкретната вреда , а при професионалните заболявания лихва да се дължи от момента на установяването им от Т. или друг специализиран орган по предвидения за това ред . По отношение изискуемостта на лихвата при злополука не е от значение датата на акта ,по силата на който самата злополука е призната за трудова. По поставения материалноправен въпрос , Варненски апелативен съд не е съобразил разликата между трудова злополука и професионално заболяване като правни основания , свързани с лихвоносно вземане . Тази разлика обаче не се явява основание за отмяна на решението по отношение на частично неприсъдените лихви ,тъй като при допълнително настъпили и подлежащи на обезщетение вреди, както е в случая , лихва се дължи не от момента на трудовата злополука ,а от момента на настъпването на конкретните вреди ,т.е от дата ,по-късна спрямо заявената с исковата молба,последваща и спрямо датата на акта , неправилно приетата от въззивния съд за начало на лихвоносното вземане Предвид гореизложеното, касационната жалбата на В. Т. М. е поставила като материалноправен въпрос незаконосъобразен мотив,възприет по основанието на акцесорните искове в отхвърлителната част на въззивното решение , но по същество жалбата не съдържа основание за отмяна на това решение ,в частта за лихвите .За периода от 27.05.2005г до 07.06.2005г отхвърлянето на исковете по чл. 86 от ЗЗД върху присъдените главници правилно е потвърдено като - краен резултат. По отношение на претендираната лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди ,при непълнота в произнасянето на първа инстанция с диспозитив по претенцията за лихви върху присъдените 4 000 лева обезщетение , оплакванията срещу решението в тази част , не са били предмет на въззивен контрол , а следователно не са предмет и на касационен . След като е пропуснат срока да се иска допълване на решение№173 от 26.02. 2008г на Варненски окръжен съд , претенцията следва да бъде заявена отново с иск. Неоснователно е оплакването на касаторката М. ,че при обезщетението на имуществени вреди по чл. 200 ал.3 от КТ съдът е следвало да има предвид и съобрази като база недоказаните твърдения за реално по- високо трудово възнаграждение , различно от установеното ,като получавано по ведомост за изпълняваната от ищцата работа. Въззивният съд е дал аргументиран отговор на тези оплаквания , както и обосновано е прието ,че претендираните до пълните размери на исковете вреди за медицински разходи ,транспорт до болнични заведения не са подкрепени с доказателства . В. конкретна вреда следва да бъде установена , което е в доказателствена тежест на ищцата. Въз основа на прието по делото заключение на вещо лице е изяснено ,че сумите за обезщетението по сключеното споразумение са изцяло изплатени. Въззивният съд е обсъдил на свой ред обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в частта за неимуществените вреди ,като за размер над сумата 4000 лева обосновано е приел иска за прекомерно завишен . Разноските остават за страните ,както са направени . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение №163 от 23.10.2008г по гр.дело № 298/2008г. на Варненски апелативен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: