О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 405 София, 19.09.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 5466 /2013 година. Производство по чл. 274, ал.3 ГПК Постъпила е частна жалба от Д. С. К. и П. С. К. против определение № 46 от 04.02.2013г. по гр.д.№ 367/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение № 2507/08.10.2012г. по гр.д.№ 2079 /2010г. на Бургаски окръжен съд. С последното е оставена без уважение молба за връщане на надвнесена държавна такса. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Съдът счита, че определението, против което е подадена подлежи на обжалване, защото държавната такса е вид разноски по делото и отказът да бъде върната надвенеса държавна такса не може да бъде атакуван по друг начин. Законът не предвижда изрично възможност за обжалване на това определение, а то не може да се контролира и по пътя на обжалване на решението. Същевременно чл. 4б от ЗДТ изрично предвижда възможност надвнесената държавна такса да се връща на заинтересованото лице. Затова съдът приема частната жалба за допустима. /В този смисъл опр. № 252/12.05.2009г. по ч. гр.д.№ 116/2006г. І гр.о., опр. № 522/02.08.2013г. по гр.д.№ 3461/2013г. ІV гр.о./ Касационно обжалване следва да се допусне по поставения в изложението към частната жалба въпрос допустимо ли е връщане на надвнесена държавна такса. В цитираните определения е прието, че това е допустимо. В този смисъл е и определение № 580 от 13.10.2010г. по ч.гр.д.№ 441/2010г. на ВКС ІV гр.о. представено от жалбоподателите и опр. № 598/30.11.201г. по ч. гр.д.№ 458/2011г. на І гр.о. С тези определения на основание чл. 4б ЗДТ е прието, че когато е надвнесена държавна такса над дължимата, разликата следва да се върне като недължомо платена на заинтересованата страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. По делото са предявени три главни иска: Първият иск е за нищожност на договор за учредяване право на строеж с цена на иска – стойността на правото на строеж на частта на ищците – 152 897,90 лв., определена от съда с разпореждане от 07.03.2011г. По него е внесена държавна такса в размер на 6116,92 лв.- 4 % върху определената цена на иска. Държавна такса е определена от съда на основание чл. 60, ал.1 т.4, във вр. с т.2 ГПК върху цялата данъчна оценка, а не върху ¼ от нея. Вторият иск е установителен против ответникът – ФЛ за недвижим имот на стойност 487496,90 лв., а третият е иск по чл. 108 ЗС против търговско дружество за имот на същата стойност. По двата иска за собственост е определена държавна такса върху ¼ от данъчната оценка и е внесена по всеки от тях по 4878,97 лв. Общо внесената държавна такса е 15873 лв. с квитанции на л.49, л. 57л и л.161 по гр.д.№ 2079/2010г. на БОС/ По повод спор за дължимата държавна такса за въззивно обжалване, Бургаски апелативен съд с определение № 240/12.08.2012г. по ч. гр.д.№ 242/2012г. е определил такава в размер на 2439,50 лв., като предмет на обжалване е било решението изцяло. Жалбоподателя счита, че дължимата такса за производството пред РС е двойния размер на тази сума, поради което е поискал връщане на разликата. С обжалваното определение, въззивната инстанция е потвърдила определението на РС, с което молбата е оставена без уважение, като е прието, че на основание чл. 70, ал.2 ГПК определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба, а тъй като вече е постановено и въззивно решение по спора, срока за обжалване е изтекъл. Разгледана е обаче частната жалба и по същество, като е прието, че държавната такса по трите иска е била правилно определена. Те са предявени като главни при условията на кумулативно съединяване и на основание чл. 72, ал.1 ГПК държавна такса се дължи по всеки от тях, Неправино възивния съд е приел, че се обжалва определение по чл. 70 ГПК за цената на иска. Тя не е спорна и е правилно определена по правилото на чл. 69, ал.1 т.4 във вр. с т.2 ГПК/. Спорен е въпроса как следва да се определи държавната такса. Този въпрос има отношение по приложението на чл. 72, ал.2 и чл. 72, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че се дължи държавна такса по всеки от кумулативно предявените главни искове е правилен, защото съответства на правилото на чл. 72, ал.1 ГПК. Влязлото в сила определение на Бургаски апелативен съд се отнася само за дължимата такса за въззивно обжалване. Внесената държавна такса обаче е повече от дължимата, тъй като по иска за нищожност на договорът за учредяване право на строеж данъчната оценка не е разделена на четири, т.е. държавната такса не е определена върху ¼ от данъчната оценка. По исковете за прогласяване нищожност на договор предмет вещно право, цената на иска е данъчната оценка, съгласно чл. 69, ал.1 т.4, във вр. с т.2 ГПК. Когато цената на иска се определя от данъчната оценка, държавната такса се определя по чл. 71, ал.2 ГПК - върху ¼ от нея. В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика: опр. № 843/17.12.2012г. по ч.гр.д.№ 629/12г. ІV гр.о., опр. № 466/11.07.2012г. по ч.т.д. № 364/2012, І т.о. опр. № 722/23.10.2012г. по ч. гр.д.№ 665/2012г. ІV гр.д. и др. Предвид изложеното, дължимата държавна такса за иска за нищожност на договора е 1528,98 лв., а е внесена по този иск такса в размер на 6116,92 лв. Надвнесената държавна такса в размер на 4586,95 лв. следва да се върне на основание чл. 4б от ЗДТ. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 46 от 04.02.2013г. по гр.д.№ 367/2012г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 46 от 04.02.2013г. по гр.д.№ 367/2012г. на Бургаски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 2507/08.10.2012г. по гр.д.№ 2079 /2010г. на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява: Да се върне на Д. С. К. и П. С. К. надвнесената държавна такса по гр.д.№ 2079 /2010г. на Бургаски окръжен съд в размер на 4586,95 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: