Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 18 март 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 710/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. П. Б. против въззивно решение № 67 от 9.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 56/2010 год. по описа на В.-апелативния съд на Р. Б.. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна и погрешна правна квалификация на установените по делото факти, довела до невъзможност да бъде приложен друг материален закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно поддържа искане да бъде изменено като наказанието бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК или бъде приложен чл. 78а НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1,02 от 10.06.2010 год. постановена по НОХ дело № 102/2010 год. Софийският военен съд е признал подсъдимия кадрови редник от резерва К. П. Б. за виновен в това, че за периода от 8.00 часа на 30.08.2007 год. до 17.00 часа на 31.08.2007 год. и от 8.00 часа на 16.10.2007 год. до 17.00 часа на 29.10.2007 год. при условията на продължавано престъпление отказал да изпълнява задълженията си по военната служба, поради което и на основание чл. 385 пр.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С въззивно решение № 67 от 9.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 56/20010 год. В.-апелативния съд на Р. Б. е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че е осъден в нарушение по чл. 305 ал.3 НПК, защото при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, не е попълнил делото с необходими доказателства, не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали, установените по делото факти е квалифицирал погрешно, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 14 ал.1 т. 107 ал.5 и чл. 305 ал. 3 НПК. По делото такива нарушения не са допуснати. В хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установения процесуален ред. Делото е разгледано повторно от Софийският военен съд, след като постановената осъдителна присъда е била отменена от въззивната инстанция поради допуснати нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. При новото разглеждане на делото, съобразно дадените му указания и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса,, съдът е събрал всички относими доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. В съдебно заседание на 10.06.2010 год. мотивирано е отхвърлил доказателствените искания на подсъдимия, като е изложил убедителни съображения, че доказателствената съвкупност е достатъчна за изясняване на делото, а допълнително поисканите доказателства са неотносими към предмета на доказване. Въззивната инстанция, която е била сезирана с жалба от подсъдимия против постановената осъдителна присъда, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда. Уважила е доказателственото му искате за повторен разпит на свидетелят И. И.. След като е събрала доказателствата, съдържащи се в разпита на този свидетел, е анализирала самостоятелно всички доказателствени материали. Не е констатирала нарушения на правилата на формалната логика при оценката им и не е имала основание да направи от тях различни фактически и правни изводи за съставомерността на деянието. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорила на оплакванията на жалбоподателя и аргументирано ги е отхвърлила като неоснователни. Приетите от съдилищата фактически констатации, че на 16.04.2007 год. подсъдимият бил назначен с трудов договор на кадрова военна служба, че на 30 и 31.08.2007 год. след домашен отпуск по болест не се явил на работа в поделението, че с рапорт, заведен на 13.08.2007 год. поискал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, че на 3.09.2007 год. постъпил на болнично лечение, а след това му били издадени болнични листове за домашно лечение, които представил в поделението, че след изтичането им за времето от 16 до 30. 10.2007 год. не се явил на работа, без да има за това уважителна причина, не са произволни и лишени от доказателствена основа. Направени са след сериозен и задълбочен анализ на всички събрани по надлежния ред доказателствени материали, между които не съществува противоречие, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства, в това число и приложеното в досъдебното производство кадрово досие. Сам подсъдимият в обясненията си пред първоинстанционния съд не е оспорил факта на сключване на трудовия договор и поведението му след подаване на рапорта за напускане. Признанията му, че преди да разбере резултата от подадения рапорт и след изтичане на отпуска по болест, престанал да се явява на работа, са подкрепени от всички останали доказателства. В рамките на приетите фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 385 пр.1 НК. Подсъдимият е страна по договора за кадрова военна служба и има качеството на военнослужещ по смисъла на закона. Съобразно длъжностната характеристика за заеманата длъжност, е имал задължение да се явява ежедневно на работното си място и да изпълнява задълженията си. Запознат е бил с процедурата по освобождаване от военна служба. Изрично в подадения рапорт е поискал договора да бъде прекратен по взаимно съгласие, което изисква насрещни съвпадащи волеизявления от негова страна и от страна на командира на поделението. С неявяването си в поделението е демонстрирал нежеланието си да изпълнява всички свои задължения по военната служба, което попълва обективния състав на престъплението по чл. 385 пр.1 НК. Убедителни са съображенията, че състава на престъплението е осъществен и от субективна страна. Прекия умисъл е установен от действията, в които деянието е обективирано. Неоснователен е довода, че деянието погрешно е квалифицирано, като не е направено разграничение между неявяването в поделението след законоустановен отпуск, което е престъпление по чл. 380 НК и отказа от изпълнение на задълженията по военната служба, което е престъпление по чл. 385 НК и това е довело до невъзможност за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Двете престъпления уреждат различни по вид отношения във връзка с поведението на военнослужещото лице. Докато при отклонението от военната служба по чл. 380 законодателят въздига в престъпление самото напускане или неявяване в частта или мястото на службата, то при престъплението по чл. 385 НК неявяването на мястото на работа представлява открито нежелание за изпълнение на всички свои задължения. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние извършено при условията на чл. 9. ал.2 НК. Обществената опаснот на деянието се определя от степента на засягане на обществените отношения, които са обект на регулиране с престъплението. За два периода от време, вторият от които продължил по-вече от две седмици, е нарушил военната дисциплина, което е едно от най-важните условия за боеспособността на армията. Тези данни не дават основание за извод, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Последващото му поведение, изразило се във възстановяване на полученото трудово възнаграждение за периодите, пред които не се е явявал на работа, не е основание за извод, че деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението, в какъвто смисъл е доводът на жалбоподателя. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение и за връшане на делото за ново разглеждане от друг състав, се мотивира с допуснати нарушения в досъдебното производство и с отказа на въззивната инстанция да попълни делото с необходими доказтелства. Такива нарушение не са допуснати. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко същетвени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. В постановлението за образуване на военното досъдебно производство са посочени законния повод и данните за извършеното престъпление, поради което неоснователно се иска връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство поради липсата на конкретизация на подателя на сигнала за извършеното престъпление.От момента на привличането му като обвиняем с постановлението от 8.09.2009 год. са му разяснени всички процесуални права и е осигурена възможност за реалното им упражняване. При предяваване на досъдебното производство не е направил възражения за начина на водене на разследването. В съдебната фаза на процеса не са ограничени правата му с отказа делото да бъде попълнето с всички поискани доказателства. Решаващите съдилища нямат задължение да уважават всички и всякакви доказателствени искания и да събират всички поискани доказателства. Само отказът да бъдат събрани необходими доказателства, който е довел до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, ограничава процесуалните права на подсъдимия и е осование за отмяна на постановения съдебен акт. С отказа на двете съдебни инстанции да уважат част от доказателствените му искания, не са останали неизяснени обстоятелства. Част от поисканите доказателства са били събрани и приложени още в досъдебното производство, а за друга част мотивирано е прието, че са извън предмета на доказване. Дали и кое длъжностно лице от състава на въоръжените сили е компетентно да прекрати трудовия договор, дали командирите му са имали някакви задължения да го издирят при неявяване на работа и дали е спазена процедурата по прекратяване на договора, са обстоятелства извън предмета на доказване по чл. 102 НПК. Конкретни съображения във връзка с искането за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 НК от жалбоподателя не се поддържат, поради което проверката за справедливостта му следва да се извърши за наличието на основания, за които касационният състав следи служебно. При изяснената фактическа обстановка и приложен материален закон, липсват основания за служебна намеса. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, като е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, съобразени са и целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на В.-апелативния съд на Р. Б. не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 67 от 9.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 56/2010 год. по описа на В.-апелативния съд на Р. Б., с което е потвърдена присъда № 102 от 10.06-2010 год. по НОХ дело № 102/22010 год. на С. военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: