Р Е Ш Е Н И Е N 89 София, 11.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март…………………. две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова..................….…........................................................в присъствието на прокурора Антонова.................................................. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................... гр.дело № 4506/2015 година. Производство по чл.288 ГПК. Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – ТД Варна, е подала касационна жалба срещу решение № 74 от 15.05.2015 година по гр.д. № 136/2015 година на Варненския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 459 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 828/2013 г. на окръжен съд Добрич в частта, с която е отхвърлен иск на касатора срещу И. А. И. с правно основание чл.8, във вр. с чл.4 ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на имот № 5010043 с площ от 2377 кв.м. в кв.11 по плана на [населено място] бряг, [община]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа жалбата в съдебно заседание чрез инспектори Л. и Т.. Ответницата И. А. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т. от АК-Добрич, оспорва жалбата с отговор, в който поддържа липса на основание за допускане на обжалването, както и неоснователност на жалбата по съществото на правния спор. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответниците А. И. Т. и Е. П. Т., двамата от [населено място], не са заявили становища в касационното производство. Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 1249 от 30.12.2015 г. и е намерил основание за допускане на обжалването по въпроса: „Подлежи ли на отнемане имот, придобит в резултат на разпоредителна сделка с друг имот, придобит в хипотезата на чл.8 ЗОПДИППД /отм./?” Той е поставен във връзка с решителните мотиви на въззивния съд, че „Този друг недвижим имот не може да бъде отнет в полза на Държавата – липсва правно основание за това. В полза на държавата може да бъде събрана примерно неговата пазарна стойност, с която се е увеличило имуществото на И. А. към момента на придобиването му, но такъв иск не е предявен.” В отговор на поставения въпрос следва да се има предвид разрешението, дадено по задължителен начин с решение № 56 от 28.04.2012 г. по гр.д. № 1601/2010 г. на ІV г.о. ВКС. В него е прието, че отчуждаването на имущество преди налагането на обезпечителните мерки може да има различно правно значение според обстоятелствата по делото. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата съгласно чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД, това имущество подлежи на отнемане, а ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи получената цена, доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. В последния случай не може да бъдат отнети едновременно и получената цена, и имуществото в придобиването на което тя е вложена. И двата съдебни състава са приели, че предявеният иск е с правно основание чл.8 във вр. с чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ и че полученото от прехвърлителя по сделката с третото лице подлежи на отнемане в полза на държавата, стига да са изпълнени условията на ал.1. Същевременно са застъпили становището, че на отнемане подлежи паричната равностойност на получения в замяна недвижим имот, а не самия имот, какъвто петитум е формулиран в процесния случай. Съобразно отговора на поставения въпрос и както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ урежда отношенията на държавата с добросъвестния приобретател, а тези на чл.7 и 8 от закона – на недобросъвестния приобретател. В първия случай на отнемане подлежи полученото от лицето /паричната стойност или друго равностойно имущество/, за което са налице основанията по чл.3, а във втория – имуществото, предмет на сделката. Съдът е разгледал въпроса за основателността на иска в контекста на евентуално получена парична облага и е приел, че такъв иск не е предявен. Не е разгледал обаче иска, съобразно данните по делото и заявения петитум – за отнемане в полза на държавата на полученото чрез замяна друго имущество. Искът е бил предявен от касатора - ищец именно за имуществото, което е придобито от лице по чл.8 ЗОПДИППД /отм./ чрез замяна - т.е. претендира се отнемане на недвижимо имущество, предмет на сделката. С оглед на това и двете съдебни инстанции не са изложили съображения по съществото на правния спор - за неговата основателност, съобразно изискванията на чл. 3 и чл. 4, ал.1 и 2 във вр. с чл.8 ЗОПДИППД /отм./. В съдебното решение няма мотиви за това дали конкретното имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като е придобито от престъпна дейност, нито за това дали лицето по чл. 8 е знаело, че то е придобито от такава дейност. Това налага решението да се отмени поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, а делото да се върне за разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 74 от 15.05.2015 година по гр.д. № 136/2015 година на Варненския апелативен съд в частта, предмет на касационното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.