Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
Гр. София, 28.02. 2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова като разгледа докладваното от съдия Кацарска т.д. № 2591 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Смолян срещу решение №406/15.08.2022г. по в.т.д. №324/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 24 от 01.04.2022 г., постановено от Окръжен съд - Смолян по търг.дело №35/2021 г., Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен експрес“ АД сумата от 163 315,50 лева, представляваща компенсациите до пълната стойност на абонаментните карти за ученици и пенсионери, дължима на основание чл. 3, т. 6 от Договора от 08.07.2003г. за възлагане на обществен превоз на пътници за времето от 09.06.2016г. до 31.12.2020г., като в присъдената сума се включват: компенсации за 2016 г. в размер на 60 000 лева, за 2017г. в размер на 40 000 лева, за 2018г. в размер на 30 000 лева, за 2019г. в размер на 20 000 лева, за 2020г. в размер на 13 315.50 лева, предявена по частичен иск за вземане за компенсации в общ размер на 761 700 лева, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 163 315,50 лева, считано 09.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата 71 055.57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо на основание чл.86 от ЗЗД за периода от 01.01.2018г. до 09.06.2021г. и сумата от 12 500 лв. – разноски.
Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно АС - Пловдив е приел, че предходното съдебно решение между страните по т.д. №39/2013г. на ОС – Смолян има сила на пресъдено нещо в процеса, тъй като след уточнение на исковата молба, предмет на настоящото дело не е договорът за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000г., във връзка с който е постановено цитираното съдебно решение, а друг договор - този от 08.07.2003г., по който твърди, че община Смолян не е договаряла да заплаща пълната стойност на абонаментните карти. Сочи, че общината е поела задължение да разпределя компенсациите, което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е различно от задължението да компенсира намаленията в пълна степен. Поддържа, че не са налице неизплатени суми по справки и фактури за посочения период. Счита, че дори и да се дължи компенсация, то размерът й е неправилно определен, тъй като превозвачът е правил по-големи намаления от нормативно установените по Наредбата, приета с ПМС 163/29.06.2015г., и чл. 1, ал.1, т.1, б. “а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., и ако не е било така, заплатените от общината 6лв. по всяка карта с намаление биха били достатъчни за учениците, а за пенсионерите – сумата би била значително по-малка. Поддържа и че апелативният съд не е обсъдил възражението му за частично погасяване по давност на претенцията за главница за 2016г., не е обсъдил възражението за недължимост на лихви за забава и размера им, както и за тяхното погасяване по давност. Предвид горното претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
Ответникът по касационната жалба – „Рожен експрес“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в постъпилия на 09.11.2022г. отговор чрез процесуалния си представител - адв. Б. П.. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата, като излага съображения в писмена защита и чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д..
С определение № 953 от 03.11.2023г. по т. дело № 2591/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси: Ако превозвачът, на който е възложен обществен превоз, прилага по-големи от нормативно указаните намаления по Наредба, приета с приета с ПМС 163/29.06.2015г. и чл. 1, ал.1, т.1, б.“а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., следва ли се компенсация в полза на превозвача за съответната разлика в стойността на извършената услуга? Дължи ли общината в качеството си на възложител, компенсации към превозвача в размер на пълната стойност на картата за превоз на определена категория лица, ползващи нормативно уредено намаление?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд, сезиран с въззивна жалба от ищеца „Рожен експрес“ АД, е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове, като е приел, че клаузата на чл. 3, т.6 от сключения между страните договор задължава ответната община да заплати разликата до пълната стойност на картите на пенсионери и ученици за процесния период. Приел е, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, по силата на който Община Смолян е възложител, а „Рожен експрес“ АД – изпълнител, като в чл. 3, т. 6 от договора е уговорено, че възложителят по договора за обществена поръчка се задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищните пътувания на превозвача, обслужващ съответната транспортна схема, а разпределението се уговаря с анекс към договора, какъвто не се спори между страните, че не е сключван.
Въззивният съд е приел, че за процесния период Общински съвет – Смолян е взел следните решения, с които е приел бюджета на общината за съответната година, като е утвърдил и суми за компенсиране на превозвачите, а именно: Решение № 63/04.02.2016 г. за сумата от 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици, Решение № 510/29.06.2017 г. – 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт, Решение № 668/06.02.2018 г. - 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици, Решение № 1033/06.02.2019 г. - 60 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери и Решение № 89/30.01.2020 г. - 60 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери. От справка, приложена по делото е видно, че утвърдените суми в бюджета на общината за процесния период, касаещи компенсации за намаленията в градския транспорт, са изцяло изплатени на дружествата – превозвачи.
Въззивният съд е кредитирал основното и допълнително заключение на ССЕ, изготвени от вещото лице К. Х., в които се сочи, че считано от 01.02.2011г. и през исковия период, цената на абонаментната карта за физически лица е била в размер на 50 лева. Сочи се, че през периода е действала Наредба, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015г., съгласно чл.19, т. 5 от която на компенсиране за превозвачите подлежат извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт на учениците в дневна форма на обучение, студентите – редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение и др., които пътуват с минимално намаление на цената на абонаментната карта по основните градски линии - 30 на сто, а по междуселищните автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми - 20 на сто, спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на съответния превозвач, т.е. за целия исков период минималното намаление на цената на абонаментната карта по основните градски линии е 15 лева / 50 лева х 30%/ или картата е следвало да струва 35 лв. Приел е, че за този период, ученическата карта, предлагана от превозвача - ищец е била 25 лв., и некомпенсираната сума до пълната стойност на картата възлиза на 10 лв., като за процесния период ищецът е продал 9 513 броя карти за ученици, поради което му се следва сумата от 95 130 лева. По отношение на картите за пенсионери, вещото лице е посочило, че от редовната цена в размер на 50 лева, 12 лева са заплащани от пенсионера, 3.95 лева - от МФ като държавна субсидия, сумата от 2.80 лева - от превозвача и остава разликата от 31.25 лева, която е некомпенсирана част до пълната стойност на картата. Този размер на компенсацията е приел, че се дължи за първите 4 години от исковия период от 2016г., 2017г., 2018г. и 2019 г., през който са били издадени от „Рожен Експрес“АД общо 18 508 карти за пенсионери или общият размер на компенсацията е 578 375 лева. За последната година от исковия период - за 2020 г., според експертизата некомпенсираната част до пълната стойност на абонаментната карта е в размер на 28.25 лева, общият брой на издадените през тази година карти за пенсионери е 3122, умножено по 28.25 лева, се получавала сумата от 88 196.50 лева. Общо сумирани трите суми, представляващи компенсации, а именно: 95 130 лева/ карти за ученици/ плюс 578 375 лева и 88 196.50 лева / последните две за абонаментни карти за пенсионери/, апелативният съд е приел, че формират вземането на ищеца в размер на сумата от 761 700 лева.
АС – Пловдив е приел, че с решение № 9/10.01.2014 г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС – Смолян Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен Експрес” АД, [населено място] сумата от 319 846.28 лв., представляваща стойността на дължимите компенсации по чл. 3.6 от договор за възлагане на обществен превоз на пътници от 08.07.2003 г. за периода 22.09.2009 г. – 31.12.2012 г., както и дължими компенсации по чл. 4а от Договор за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000 г., допълнен с Анекс от 14.09.2009 г., Анекс от 15.09.2010 г. и Анекс от 17.09.2012 г. за периода 14.09.2009 г. – 31.12.2012 г. по описани в исковата молба фактури. С влязлото в сила решение № 247/28.04.2014 г. по в. т. д. № 197/2014 г. по описа на АС – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 512/28.08.2015г. на ВКС, 2 т.о. по т.д.№2206/2014г., първоинстанционното решение е частично потвърдено и частично отменено / в частта за лихвите и разноските/. Въз основа на горното Пловдивският апелативен съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо относно валидността на клаузата на чл. 3.6 от процесния договор за дължимост на компенсации.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:
Съгласно чл. 2 от Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани / обн. ДВ. бр.33 от 26 април 1991г., с посл. изм. и доп. ДВ. бр.1 от 2 януари 2024г./, предвидените намаления в цените на абонаментните карти и безплатните пътувания по чл. 1 от същото постановление са за сметка на фирмите, като държавата ги компенсира до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет. В чл. 1, ал. 4 от горецитираното постановление е посочено, че превозвачите могат да правят и по-големи намаления, както и намаления в други случаи, когато считат това за икономически целесъобразно. В същия смисъл е и чл. 2 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници /Обн. ДВ. бр.32 от 18 април 2006г., отм. 2016 г./, според който средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за разходване на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за съответната година. Когато размерът на сумите по опис - сметките за издадените превозни документи на правоимащите, подлежащи на компенсиране със средства от централния бюджет, надвишават разполагаемите средства за компенсиране, полагащите се на превозвачите суми се намаляват съразмерно на недостига, като разликата при възможност се изплаща на превозвачите през следващи отчетни периоди в рамките на бюджетната година съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от същата Наредба. Това е нормативно регламентираното задължение за компенсации, като няма пречка страните съобразно договорната свобода и автономия по чл. 9 от ЗЗД да уговорят и друго.
Съгласно правилата, залегнали в Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, на превозвачите се следва компенсация, но тя не може да надвишава необходимото за покриване на нетните разходи, направени при изпълнението на задълженията за обществени услуги, като се отчитат съответно генерираните приходи и разумна печалба. Методът на компенсиране трябва да насърчава предоставяне на услуги за пътнически превоз с достатъчно високо качество, като същевременно трябва да се предотврати свръхкомпенсиране и да се избегне недостатъчно компенсиране съгласно разпоредбите на чл. 3 и 4 от Регламента и т. 3 на Правилата, приложими за компенсациите в случаите по член 6, параграф 1. Възможно е съответният оператор да извършва и пътнически превози, които са извън приложното поле на Регламента, и тогава съгласно т. 5 от приложението, счетоводството за посочените обществени услуги трябва да бъде водено отделно, с цел повишаване на прозрачността и избягване на кръстосано субсидиране, и да отговаря на условията, описани в т.5. Същото трябва да бъде водено така, че от записванията да може да се направи обоснован извод за разходите и приходите за съответния превоз. Освен, че трябва да бъде отделно, счетоводството за посочените обществени услуги трябва да отговаря на условията, подробно описани в т. 5 от Приложението. Както се посочва изрично в Решение на Съда (девети състав) от 4 март 2020 г. по Дело C-587/18 P /CSTP Azienda della Mobilitа/, в съответствие с принципите, установени в членове 4 и 6 и в приложението, компетентният орган компенсира операторите на обществени услуги за нетния финансов ефект, положителен или отрицателен, върху извършените разходи и реализираните приходи вследствие спазването на тарифните задължения, установени с общи правила, по начин който предотвратява свръхкомпенсиране. Съгласно Решение на Съда (първи състав) от 8 септември 2022 г. по дело C-614/20 (преюдициално запитване от Tallinna Halduskohus — Естония), компенсациите за нетния финансов ефект, положителен или отрицателен, върху извършените разходи и реализираните приходи вследствие спазването на тарифните задължения, установени с общи правила, които целят установяване на тарифи за определени категории пътници, трябва да бъдат предоставяни в съответствие с принципите, посочени в член 4, член 6 и приложението към този регламент, по начин, който предотвратява свръхкомпенсиране. Методиката на изчисление на нетния финансов ефект е регламентирана подробно в точки 2 и 5 от приложението към Регламента, озаглавено „Правила, приложими за компенсациите в случаите по член 6.
Разпоредбите на Регламента са транспонирани в приетата Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите /обн. ДВ. бр.51 от 7 юли 2015г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.1 от 2 януари 2024г./. Разпоредбата на член 55, ал.1 от същата гласи, че субсидии за пътнически превози се предоставят на превозвачите чрез бюджетите на общините до размер, който не превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги. В ал. 2 се предвижда, че нетният финансов ефект се определя като резултат от разходите, извършени във връзка със задължението за извършване на обществена услуга, наложено от компетентен орган и съдържащо се в обществена поръчка за услуги и/или в общо правило, намалени с всякакви положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за извършване на обществена услуга, намалени с тарифните приходи или всякакви други постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното задължение за извършване на обществена услуга, увеличени с разумна печалба.
От гореизложеното следва извод, че приложимата нормативна уредба допуска изплащане на компенсации за обществена услуга на оператора /превозвача/, в случай че параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, не са конкретно уговорени в самия договор, но са установени предварително по обективен и прозрачен начин в общи правила, които определят размера й. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че отговорът на поставените правни въпроси, които са взаимосвързани, е в следния смисъл:
На превозвача, на когото е възложен обществен превоз и който прилага по-големи от нормативно указаните намаления по Наредбата, приета с приета с ПМС 163/29.06.2015г. и чл. 1, ал.1, т.1, б.“а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., се следва компенсация за разликата в стойността на извършената услуга, ако такава е уговорена изрично между страните в съответствие с договорната им автономия по чл. 9 от ЗЗД. Когато в сключения договор за обществена услуга по превоза не е уговорена по размер и начин на определяне дължимата компенсация, са приложими съответните общи нормативни правила относно определянето й, като тя не може да надвишава нетния финансов ефект. Възложителят не може да бъде задължен да заплати разликата до пълната стойност на абонаментната карта, когато превозвачът по своя собствена инициатива е счел за икономически целесъобразно да предлага намаления на определени категории лица, по-големи от установените с нормативния акт минимални такива, освен ако това не е изрично уговорено в сключения между страните договор или тази разлика се следва от начина на определянето на компенсацията съобразно нетния финансов ефект.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че се дължи компенсация на превозвача от общината - възложител, кредитирайки изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано пред първа инстанция, в което само е сумиран броят издадени карти на лица, ползващи намаление, умножен по разликата между цената, на която са предлагани от превозвача, заплатените му вече суми, до пълната абонаментна стойност. Пловдивският апелативен съд, тълкувайки сключения договор от 08.07.2003г., неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 3, т. 6, според която „възложителят по договора за обществена поръчка се задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищните пътувания на превозвача, обслужващ съответната транспортна схема, като разпределението се уговаря с анекс към договора“, предвижда задължение на възложителя за заплащане на пълна компенсация на превозвача изцяло до размера на цялата стойност на абонаметната карта. Подобно задължение не е договорено във въпросната клауза. Волята на страните не е да се заплаща от общината изцяло некомпенсираната част от стойността на картата до пълния размер на същата, а само да бъдат разпределяни суми за компенсации, като конкретно какви и по какъв ред е следвало да се уговори допълнително, с анекс, какъвто не е сключен и последващи конкретни уговорки за размер и/или начин на определяне на компенсацията липсват.
Въззивният съд неправилно е приел, че е налице сила на пресъдено нещо във връзка с клаузата на чл. 3, т.6 от договора по решението на ОС-Смолян по т.д.№ 39/2013 г., тъй като по същото, както изрично се установява от мотивите на съдебния акт и от обсъдената съдебно-икономическата експертиза, е присъдена сума по издадени и осчетоводени от общината конкретни фактури, които не покриват разликата до пълната стойност на абонаментната карта. При предходния договор страните са били сключили анекс, с който е определена конкретна сума за компенсиране и именно по този анекс са издавани и осчетоводявани фактури за предходен период, вземанията по които са присъдени с решението на ОС – Смолян по т.д. №39/2013г. В настоящия случай вещото лице сочи, че няма незаплатени издадени от превозвача фактури. От изслушаната експертиза не се установява дали над сумите, определени в общинския бюджет годишно за компенсация, включени във вече изплатената част, е останала незаплатена част. Поради това не може да се приеме, че се дължи претендираното компенсиране до пълната стойност на абонаментната карта, при положение, че нормативно превозвачът не е бил задължен да прилага такава отстъпка и това е негово решение, обусловено от принципа на икономическа целесъобразност. В исковата молба, както и в допълнителната искова молба, не са изложени фактически обстоятелства и твърдения, че претендираната компенсация е определена по методиката на нетния финансов ефект. Предвид горното съдът не може служебно и извън диспозитивното начало да приложи методиката по Регламент 1370/2007.
Настоящият съдебен състав намира, че са основателни и доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. В постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК, обективирана в служебно известните на настоящия състав и споделящи се от него решения № 188 от 15.05.2012г. по гр.д.№ 588/2011г. на ІІІ г.о.; № 324 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. на ІІ г.о.; № 145 от 19.02.2020 г. по т.д. № 3004/2018 г. на ІІ г.о. и др., е възприето, че съдът е длъжен както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът не притежава, но които имат отношение към обосноваността на решението, без да е ограничен от разпоредбата на чл. 266 от ГПК. Пловдивският апелативен съд е следвало да назначи допълнителна експертиза, която да прецизира изчислението на сумите съобразно възражението на ищеца за изтекла погасителна давност. В мотивите въззивният съд е приел възражението за частично основателно, но в диспозитива на решението е посочил за дължими като главница сумите по експертното заключение, изчислени от вещото лице за цялата 2016г., без да е съобразен периодът, в който е текла погасителна давност, т.е. до 09.06.2016г., а това не може да бъде установено без допълнителна проверка от вещо лице. Също и вземанията за лихви са присъдени от въззивния съд за период с начална дата от 01.01.2018г., при положение, че съобразно датата на завеждане на исковата молба лихвите биха били погасени по давност за периода преди 09.06.2018г., а и същите следва да бъдат изчислени от вещото лице върху редуцираната главница.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до необоснованост на въззивното решение, което налага отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 от ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени изцяло и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – изслушване на съдебно-икономическа експертиза, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.
При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задачи съобразно гореизложените мотиви и като вземе предвид експертното заключение, да разреши спора по същество.
Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №406/15.08.2022г., постановено по в.т.д.№324/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд –Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.