О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32 гр. София, 16.01.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2253/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 417 от 26.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 574/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3595 от 24.06.2015 г. по т. д. № 393/2013 г. на Пловдивски окръжен съд за връщане като просрочена на подадената от [фирма] въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушения на закона и се прави искане за неговата отмяна. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което достъпът до касация се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално - на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Подаден е писмен отговор от ответника Т. А. Ш., действащ като [фирма] - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Пловдивски окръжен съд за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по т. д. № 393/2013 г. решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбата е просрочена, тъй като решението на първоинстанционният съд е връчено на страната - жалбоподател на 01.06.2015 г. и двуседмичният срок за въззивно обжалване по чл.259, ал.1 ГПК е изтекъл на 15.06.2015 г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 16.06.2015 г. Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на частния жалбоподател, че жалбата е предадена на куриер на пощенския оператор [фирма] в края на работния ден на 15.06.2015 г., а не на отбелязаната върху пощенското клеймо дата 16.06.2015 г. При преценката относно датата на подаване на жалбата са взети предвид представените от жалбоподателя писмени доказателства - ежедневен опис по клиент за кореспондентски пратки за страната, предадени на служител на пощенския оператор /съгласно сключен договор за пощенски услуги от 01.07.2013 г./ от Адвокатско дружество „Д., П. и Б.”, в т.3 на който е дописано на ръка „адв. И. Д., „М.”, получател Окръжен съд, към т. д. № 393/213 г. ПОС, баркод 3100015667441”, и копие от електронно извлечение на [фирма] за регистрацията и движението на пощенската пратка с посочения баркод, в което като дата на приемане на пратката е отбелязано „16.06.2015 г., 11.56.15 часа”. Обсъдени са и показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели. Позовавайки се на възможна заинтересованост от изхода на делото, въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Д. Д. - служител в „Адвокатско дружество Д., П. и Б.”, която е обяснила, че текстът с баркода на пратката, съдържаща подадената от адв. Д. въззивна жалба на [фирма], е дописан от нея на ръка по причина, че описът е бил съставен и принтиран предварително, преди изготвяне на пратката с жалбата и преди пристигането на куриера на пощенския оператор в офиса на адвокатското дружество. Под съмнение е поставена достоверността на показанията на свидетеля С. М. - куриер на [фирма], който е заявил, че е приел пратката с въззивната жалба на 15.06.2015 г. и същият ден я е занесъл в офиса на пощенския оператор, но поради отсъствие на служител, на когото да я предаде за обработка, оставил пратката на определеното за това място, без да се интересува какво се е случило впоследствие с нея. След преценка на писмените доказателства и на свидетелските показания въззивният състав е направил извод, че чрез тях не е оборена доказателствената сила на поставеното върху пощенската пратка клеймо с дата 16.06.2015 г., поради което въззивната жалба следва да се счита подадена на тази дата, а не на твърдяната от жалбоподателя дата 15.06.2015 г. Посочил е, че този извод се подкрепя и от показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелката Н. Паунова - В., служител в [фирма], според които не съществува възможност получена през деня пощенска пратка да не бъде обработена същия ден и да носи пощенско клеймо, поставено на следващия ден. С мотив, че съдържат свидетелски показания в писмена форма, въззивният съд е определил като негодни писмени доказателства изходящите от [фирма] писмено сведение и удостоверение от 16.07.2015 г., съдържащи информация, че въззивната жалба е предадена на куриер на дружеството на 15.06.2015 г. от служител на Адвокатско дружество „Д., П. и Б.” и е доставена в офиса на пощенския оператор в края на работния ден на 15.06.2015 г., но погрешно е датирана като получена на 16.06.2015 г., вместо на 15.06.2015 г. След приключване на откритото съдебно заседание на 06.07.2016 г. частният жалбоподател е депозирал по делото молба вх. № 5959/14.07.2016 г., с която е поискал от съда да отмени постановеното в същото заседание определение за даване ход на устните състезания и да възобнови съдебното дирене, за да разпита отново свидетеля С. М. и да допусне като свидетел управителя на [фирма] Б. Е. с цел изясняване на точната дата на подаване на въззивната жалба. Искането е обосновано с твърдения, че при проведен на 13.07.2016 г. разговор със свидетеля М. пълномощниците на [фирма] са получили информация, която „е коренно противоположна на показанията на свидетелката Паунова по въпроса за движението на приемо - предавателните протоколи, съставяни при предаването на пратките на куриер”. В молбата е поискано съдът да се произнесе и по искането на пълномощника на [фирма], направено в съдебно заседание на 25.11.2015 г. и в молба от 26.11.2015 г., за изискване от [фирма] на приемо - предавателните протоколи за предадените от Адвокатско дружество „Д., П. и Б.” пратки на датата 15.06.2015 г. Молбата е приложена към въззивното дело, но до постановяване на обжалваното определение на 26.08.2016 г. въззивният съд не се е произнесъл по направените в нея процесуални искания. По допускане на касационното обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК със следните въпроси : „1. Следва ли съдът да даде ход на устните състезания едва след като се е произнесъл и разрешил въпросите във връзка с направените искания по доказателствата и накърнява ли се правото на защита на страната, ако съдът не е разгледал и не се е произнесъл по направеното искане; 2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 3. Дължи ли решаващият съд преценка на всички събрани гласни доказателства и длъжен ли е при тази преценка да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни или други свидетели; 4. Длъжен ли е решаващият съд да обсъди показанията на всички разпитани свидетели и да прецени тяхната достоверност, включително с оглед на другите събрани по делото доказателства, и какъв е начина, по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства; 5. При преценка дали въззивната жалба, подадена чрез пощенски оператор, е подадена в срок следва ли съдът да вземе предвид всички събрани доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, в т. ч. и всички, изходящи от пощенския оператор документи, установяващи реалната дата на подаване на пощенската пратка, и следва ли пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, да се разглеждат в тяхна вреда”. Според разясненията и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда по конкретното дело; правният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд, за възприемане на фактическата обстановка по спора и за правилността на обжалвания въззивен акт; в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не извършва проверка дали изводите на въззивния съд са законосъобразни; правилността на въззивния акт се проверява само в случай на допуснато касационно обжалване при разглеждане по същество на касационната жалба. Предвид постановките в цитираното тълкувателно решение, въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.2 - п.5 от изложението. Въпросите инкорпорират в съдържанието си поддържаните в частната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилна преценка на свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Поради значимостта на въпросите за правилността на въззивното определение касационно обжалване по тях не може да се допусне и е безпредметно да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е осъществено единствено по отношение на посочения в п.1 от изложението въпрос, свързан със задълженията на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и да се произнесе по всички искания на страните за събиране на доказателства. Данните по делото сочат, че въззивният съд не се е произнесъл по част от исканията на частния жалбоподател за събиране на доказателства, посочени като необходими за правилното разрешаване на спора за спазване на преклузивния срок за подаване на върнатата като просрочена въззивна жалба. Липсата на произнасяне предпоставя допускане на обжалваното определение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 265/24.06.2011 г. по гр. д. № 1623/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., според която : „Съдът е длъжен да съдейства на страните при изясняване на делото от фактическа и правна страна; тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл.154, ал.1 ГПК/, накърнява се правото й на защита, ако тя своевременно е направила доказателствено искане и това искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила или ако съдът е поставил произнасянето по него в зависимост от настъпването на друго обстоятелство и след настъпването му не е разгледал и не се е произнесъл по направеното искане; касае се до съществено процесуално нарушение, защото по този начин е възпрепятствана възможността на страната да установи претенцията си и при положение, че върху нея е доказателствената тежест за установяване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, поведението на съда се явява причина за недоказаност на заявената претенция”. По съществото на частната касационна жалба : Основателни са оплакванията в жалбата за постановяване на обжалваното определение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да съдейства на страните при изясняване на делото от фактическа и правна страна - чл.7 ГПК, и да се произнася по направените от тях искания за събиране на доказателства. Правилното разрешаване на спора, предмет на образуваното пред Пловдивски апелативен съд въззивно дело, е обусловено от установяване на действителната дата, на която е подадена въззивната жалба на [фирма] срещу решението по т. д. № 393/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Предвид твърдението на жалбоподателя, че жалбата е подадена на 15.06.2015 г., когато е следвало да изтече преклузивният срок по чл.259, ал.1 ГПК, а не на отбелязаната в пощенското клеймо дата 16.06.2015 г., тежестта за оборване на доказателствената сила на пощенското клеймо се носи от жалбоподателя. За да бъде оборена обвързващата доказателствена сила на пощенското клеймо, жалбоподателят е следвало да докаже по несъмнен начин фактическото си твърдение, че е предал жалбата на куриер на пощенския оператор на 15.06.2015 г. Успешното доказване е предполагало въззивният съд да се произнесе по всички искания на жалбоподателя за събиране на доказателства, предназначени да установят точната дата на подаване на жалбата, и да съдейства за събиране на допустимите и относими доказателства с цел установяване на истината по спора - чл.7 и чл.10 ГПК. В нарушение на чл.7 ГПК и чл.10 ГПК въззивният съд не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на жалбоподателя, заявено в открито заседание на 25.11.2015 г. и в последваща писмена молба, за изискване от пощенския оператор [фирма] на екземпляр от приемо - предавателния протокол за предадените от Адвокатско дружество „Д., П. и Б.” пощенски пратки от 15.06.2015 г. Искането е направено във връзка с показанията на свидетеля С. М., на когото е предадена пощенската пратка с въззивната жалба, и с оглед депозираните от този свидетел показания безспорно е относимо към изясняване на факта на коя е извършено предаването на жалбата. След приключване на устните състезания по делото частният жалбоподател е сезирал съда с искане за възобновяване на съдебното дирене, за да бъде преразпитан свидетеля М. и да се допусне до разпит нов свидетел с цел изясняване на обективната истина относно датата на предаване на жалбата на пощенския оператор. Въпреки, че искането е направено след приключване на устните състезания, въззивният съд е бил длъжен съгласно чл.7 ГПК да се произнесе по него и да уведоми жалбоподателя за становището си дали са налице предпоставки за възобновяване на съдебното дирене, респ. дали ангажираните доказателства са допустими и относими. От съществено значение в тази насока е обстоятелството, че необходимостта от изслушване на свидетели е обоснована с узнаването след приключване на устните състезания на информация, опровергаваща показанията на свидетелката Н. Паунова, на които впоследствие съдът е основал решаващия си извод за неуспешно доказване на твърдението на жалбоподателя, че жалбата е предадена на пощенския оператор на 15.06.2016 г., и за необорване на обвързващата доказателствена сила на пощенското клеймо с дата 16.06.2015 г. Като е разрешил спора за просрочие на въззивната жалба, без да изпълни задълженията си по чл.7 ГПК, Пловдивски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на произнасяне по исканията, съдържащи се в молбата на [фирма] с вх. № 5959/14.07.2016 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 417 от 26.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 574/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :