Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 309                  София  30.04.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  898/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 673 от 24.06.2009г., постановено по настоящото дело № 898/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд, от 02.02.2009г. по в.гр.д. № 309/2008г. с което е оставено в сила решението на Монтанския районен съд от 31.07.2008г. по гр.д. № 265/2006г. в частта, с която са уважени исковете на Г. Р. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, а с въззивното решение е уважен и иск по чл. 220, ал. 1 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмет на община или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 ЗМСМА. Ответникът по касация Г. Р. П. от гр. Б. в представеното по делото писмено становище моли жалбата да се остави без уважение.   За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Г. П. по съображения, че за да е законно уволнението, извършено на основание чл. 39, ал. 4 ЗМСМА, заповедта на кмета на общината трябва да е мотивирана. Съгласно чл. 10 КТ разпоредбите на този кодекс се прилагат за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В случая този закон е ЗМСМА, но той не съдържа уредба, касаеща възникването, развитието и прекратяването на трудовите правоотношения, следователно за всички тях важи КТ. Съдът е приел, че посочването само на правното основание за прекратяване на трудовия договор ограничава възможността на ищеца за защита. Мотивирането е задължително, защото само в рамките на изложените фактически основания съдът може да извърши преценка за законността на уволнението. В касационната жалба на О. Б. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението както относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, така и в частта, с която е уважен иск за присъждане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, ВКС намира следното: Правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово правоотношение. Със заместник-кмета Г. П. е бил сключен трудов договор при действието на чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, в ред. по ДВ бр. 69/2003г. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА в редакцията по ДВ бр. 69/2006г., приложима към настоящия случай, съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община /. район/ заместник кмет. Поради наличието на специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмета, приложима е тя, а не основанията по КТ. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината /на района/, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. По аналогичен начин е уредено прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19а от Закона за администрацията, на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие, по преценка на органа, който ги назначава. Идеята за прекратяването на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите, не е чужда и на Кодекса на труда. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, при сключване на договор за управление на предприятието, по икономическа целесъобразност. В този случай без колебание съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. По изложените съображения жалбата е основателна. Въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от настоящата инстанция като се отхвърлят предявените от Г. П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока предизвестието, тъй като съгласно чл. 39, ал. 4 ЗМСМА прекратяването на правоотношението се извършва без предизвестие. На ответника О следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 80 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Монтанския окръжен съд, от 02.02.2009г. по в.гр.д. № 309/2008г. и оставеното с него в сила решение на Монтанския районен съд от 31.07.2008г. по гр.д. № 265/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Р. П. от гр. Б. срещу О. Б. за отмяна на заповед № 236/18.04.2008г. на кмета на О. Б., за възстановяване на длъжността „заместник-кмет” на същата община и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за оставане без работа поради уволнението, както и иска по чл. 220, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неспазване срока на предизвестието. ОСЪЖДА Г. Р. П. от гр. Б., ЕГН ********** да заплати на О. Б. сумата 80 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: