Р Е Ш Е Н И Е
№136
София, 21.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1228 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. чрез пълномощниците му адвокат Е. И. и адвокат П. М. против решение № 8216 от 30.11.2015 г., постановено по гр.д. № 13569 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, II-А състав, с което отменено решение № I-33-19/17.03.2014 г. по гр.д. № 8452/2006 г., на Софийски районен съд, 33-ти състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Н. И. Н. против Н. Д. М. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 4 в [населено място], на първи надпартерен етаж в жилищна сграда „О. 2“ в [населено място],[жк], [улица],8,10 и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на същия имот за периода 20.12.2004 г. – 5.04.2006 г. в размер на 6448.00 лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1576 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е взел предвид всички релевантни за спора доказателства.
Н. Д. М. чрез пълномощника си адвокат К. Г. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
К. И. Д. и К. Б. Д., трети лица-помагачи на ответника по иска Н. Д. М. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
С определение № 187 от 26.04.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по решение решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г., ВКС, IV г.о. по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди по реда на чл.188 ГПК /отм./, чл.297 ГПК всички представени по делото писмени и гласни доказателства, вкл. съдебни решения и обсъди конкуренцията по отношение на тях с оглед твърдените права на собственост.
Въпросът е относим към формираните по спора изводи на въззивния съд, че всяка от страните твърди, че е собственик на процесния имот, респ. ангажира доказателства за принадлежността на правото си на собственост, поради което правният спор се концентрира върху обстоятелството, кое от твърдените придобивни основания има предимство и е породило вещно-трансластивен ефект. Ищецът Н. И. Н. легитимира правата си с влязло в сила решение от 11.11.2004 г. по гр.д. № 332/2004 г. на СРС, вписано на 22.04.2005 г., с което е уважен предявения от него против К. И. Д. и К. Б. Д. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, като липсват данни за вписване на исковата молба. Ответникът Н. Д. М. легитимира правата си с решение от 18.11.2005 г. по гр.д. № 358/2006 г. на САС, отбелязано на 3.05.2007 г. по вписана на 8.09.2004 г. исковата молба, с което е уважен предявения от него против К. И. Д. и К. Б. Д. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При горните констатации съдът е приел, че ответника Н. Д. М. е вписал исковата молба за процесния имот на 08.09.2004 г. и всички последващи вписания и отбелязвания, включително на влезли в сила съдебни решения по уважени искове по чл.19, ал.3 ЗЗД са му непротивопоставими – арг. чл.115, ал.4 от ЗС.
Изводите на съда, касаещи конкуренцията на права по вписани актове са направени при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с приложеното към касационната жалба решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г., ВКС, IV г.о., което е част от трайната практика на ВКС, че съдът при постановяване на решението си дължи обсъждане на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им, което задължение произтича от нормите на чл.121, ал.2 от Конституцията, чл.4, чл.108, чл.109, чл.127, чл.188 и чл.190 ГПК-отм., постановявайки решението си по реда на чл.196 и сл.ГПК-отм. във вр. § 2, ал.2 ПЗР ГПК, въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца и представените в тяхна подкрепа доказателства, че е допуснато обезпечение на иска му по чл.19, ал.3 ЗЗД и е вписана възбрана върху процесния имот преди вписването на исковата молба на ответника по чл.19, ал.3 ЗЗД.
По делото е установено, че на 25.06.2004 г. е вписана възбрана върху процесния имот като обезпечение на бъдещ иск по чл.19, ал.3 ЗЗД на настоящия ищец Н. И. Н. против третите лица-помагачи К. Б. Д. и К. И. Д., след което, на 8.09.2004 г., е вписана исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД на настоящия ответник Н. Д. М. срещу същите праводатели. Н. И. Н. не е вписал исковата молба по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а само на 22.04.2005 г. решението за уважаване на иска, а Н. Д. М. е отбелязал решението за уважаване на иска му на 3.05.2007 г., в шестмесечния срок от влизането му в сила.
Тезата на Н. И. Н. е, че след като е вписал възбрана, последващите разпореждания, включително и вписаната искова молба, не могат да му се противопоставят.
В. като обезпечителна мярка и вписването на искова молба по иск за собственост имат идентичен правен ефект като осигуряват непротивопоставимост на вещни права, придобити от същия праводател след вписването. От тези мотиви е изходило ОСГ. на ВКС при постановяване на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., т.4., че в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително - защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. От посоченото тълкуване следва, че обезпечаването на бъдещ иск чрез налагане възбрана на недвижим имот не освобождава страната от задължението да впише исковата молба, когато същата подлежи на вписване съгласно чл.114 ЗС. В хипотеза като настоящата – вписана възбрана като обезпечение на бъдещ иск и невписана искова молба по предявения иск, подлежаща на вписване по чл.114, б.“б“ ЗС и вписана искова молба на друго лице, подлежаща на вписване по чл.114, б.“б“ ЗС – конкуренцията между вписаните актове с идентичен правен ефект /възбрана като обезпечителна мярка и искова молба със защитно-оповестително действие/ следва да се разреши с оглед принципа на добросъвестността, т.е. с оглед възможността да се узнае за предявения иск. Тази възможност е гарантирана само от оповестителното действие на вписана искова молба. Вписването на възбрана като обезпечение на бъдещ иск не осигурява възможност да се узнае дали бъдещият иск е предявен в срок или е отпаднало действието на възбраната поради непредявяването му независимо дали същата е заличена или не /чл.390, ал.3, изр.второ ГПК/. Затова вписаната искова молба има приоритет пред вписана като обезпечение на бъдещ иск възбрана, исковата молба по който не е вписана. В случая ответникът Н. Д. М. е вписал исковата си молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и е отбелязал решението за уважаване на иска в срока по чл.чл.115, ал.2, изр.първо ЗС и следователно придобиването на права от същите праводатели след 8.09.2004 г. му е непротивопоставимо, съответно предявения от Н. И. Н., придобил правата си по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, вписано на 22.04.2005 г., иск за собственост и иска за заплащане обезщетение за лишаване от ползване са неоснователни.
В. съд е достигнал до същия правен извод – че ищецът не се легитимира като собственик, поради непротивопоставимост на правата му на ответника с оглед вписаната от последния искова молба, поради което допуснатото при формиране на волята на съда процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата и доводите на страните, не е съществено и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на касационното производство Н. И. Н. следва да възстанови на Н. Д. М. направените разноски в размер на 4100.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат К. Г..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8216 от 30.11.2015 г., постановено по гр.д. № 13569 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, II-А състав.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното производство в размер на 4100 /четири хиляди и сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|