Ключови фрази
общи части * етажна собственост * установителен иск * сила на пресъдено нещо * допустимост на иск

? ? ? ? ? ? ?

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                     

 

113

 

София, 10.03. 2009 година

 

 

                 Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март  две хиляди и девета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 

                                                              

                                                             

при участието на секретаря  

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело № 2181/2008 година по описа на Второ гражданско отделение

В. С. Т. , З. С. Т. и Р. С. К. са обжалвали определението на Смолянския окръжен съд № 243 от 30.10.2008г. по ч. гр.д. № 648/2008г., с което е оставено в сила определение на Смолянския районен съд № 436 от 03.07.2008г., с което е прекратено производството по гр.д. № 251/2008г. по предявените искове за установяване по отношение на Т. С. Х. и С. Х. С. обемът на припадащите се идеални части от общите части на дворното място, представляващо парцел **** кв.196 по ЗРП на гр. С..

О. Т. С. Х. и С. Х. С. изразяват становище, че искът в обжалваната част е недопустим и правилно производството по делото е прекратено.

Частната жалба е подадена в срок срещу определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима.

Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради произнасяне на съда по съществения въпрос, от който зависи допустимостта на производството за начина на определяне не припадащите се на отделните обекти в етажната собственост общи части от сградата и мястото в отклонение от практиката на ВКС – р. № 944/1986г., І г.о., р.135/1992г. І г.о., р. № 9/1987, І г.о.; р. 405/1989г.І г.о., р.2013/2005г., ІV г.о., р.228/2002г., І г.о., р.204/2002г.І г.о.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Когато в една сграда етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици възниква етажна собственост, при която на основание чл.38 ЗС общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, разделителни стени, инсталациите, входове и стълбища и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Общите части нямат самостоятелно съществуване, те са принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.98 ЗС и следват нейния режим на собственост, но припадащите се дялове се определят по различен начин. Съгласно чл.40 ЗС те са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават спрямо стойността на цялата сграда към момента на учредяване на етажната собственост. Следователно искът за установяване на припадащите се общи части от сградата и мястото е допустим, когато след учредяването на етажната собственост те не са определени по реда на чл.40 ЗС. В случая въззивният съд е приел, че искът е допустим, но само по отношение на частите от сградата и е отменил прекратителното определение на първата инстанция за тях като в тази част въззивното определение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.

По отношение на мястото съдът е изложил съображения, че спорът е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 186/2001г. на Смолянския окръжен съд и пререшаването му е недопустимо. Това становище на съда е неправилно, защото липсва обективен идентитет между двете дела , което да препятства разрешаването на спора по настоящото дело. Както вече се посочи, припадащите се общи части в етажната собственост се определят по правилото на чл.40 ЗС и зависят не от обема прехвърлени права, а от съотношение между стойностите на обектите в сградата. С решение № 161 от 21.05.2001г. по гр.д. № 186/2001г. Смолянският окръжен съд се е произнесъл по ревандикационен иск по чл.108 ЗС като е установил правата, които са придобили по договора за продажба от общата наследодателка П купувачите по нот.акт № 376/1992г. Христо Х. и Т. Х. от гледна точка на противопоставимостта на договора на другите собственици в етажната собственост и нарушеното им владение. Спорът по настоящото дело е различен, защото с него се цели установяването на права по реда на чл.40 ЗС, следователно няма идентитет между двете дела и в тази връзка следва да бъдат споделени съображенията в особеното мнение на съдията-докладчик. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на иска от Смолянския районен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА определението на Смолянския окръжен съд № 243 от 30.10.2008г. по ч. гр.д. № 648/2008г. и оставеното в сила определение на Смолянския районен съд № 436 от 03.07.2008г. по гр.д. № 251/2008г. и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Смолянския районен съд за разглеждане на иска по чл.40 ЗС и по отношение на дворното място.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: