4 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 23.02.2024год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1492 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.2 и ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. Образувано е по предявени от И. С. Г. срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.47, ал.2 за прогласяване нищожността, съответно при условията на евентуалност - искове по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 19.06.2015г. по арб. д. № 4946/2015 г., постановено от арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. С арбитражното решение И. С. Г., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД: общо сумата от 17771,49 лева – по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 20.12.2013г., ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на сумите, както и арбитражни разноски в размер на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение от 805,43 лева. Ищецът иска прогласяване на нищожността на арбитражното решение, тъй като е постановено по потребителски спор, който не е подведомствен на арбитражния съд. При условията евентуалност се търси отмяна на атакуваното арбитражно решение, като се поддържа наличие на основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, тъй като арбитражният съд не го е уведомил надлежно за арбитражното дело и решение. Сочи се, че за изпълнително дело № 593/2019г. по описа на ЧСИ Р. А., рег. № 848, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по арбитражното решение, ищецът по настоящото дело е научил след направена на 15.06.2023г. справка за образувани изпълнителни дела, като на упълномощения от него адвокат е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 16.08.2023г., след което на 04.09.2023г. е завел исковата молба по чл.47 ЗМТА Ищецът иска присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът, „Профи Кредит България” ЕООД, счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, по съображения, подробно изложени в представения отговор на исковата молба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: И. Г., като страна по договора за потребителски кредит, който съдържа арбитражно споразумение, има качеството на потребител по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което легално определение, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Със Закона за изменение допълнение на ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в чл. 19, ал. 2 ГПК е установена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Създадена е и нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, според която, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. За висящите производства в § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД ГПК е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИД ГПК арбитражни производства приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия - първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадия е приключил преди влизане в сила на ЗИД ГПК (обн. ДВ, бр. 8/24.01.2017г.), но при неизтекъл срок на защита по чл.48, ал.1 ЗМТА и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай, между които е и настоящият, изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. В настоящия случай се установява, че е направен опит за връчване на арбитражното решение на 01.07.2015г. на Г. по пощата, на адрес [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет.3, ап.9, като пратката е върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. С отговора на исковата молба ответникът по настоящото дело е представил по-ранна покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Р. А. до И. Г., от тази на която се позовава ищецът, изпратена също на адрес [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет.3, ап.9, от разписката към която е видно, че на 10.02.2016г. поканата не е връчена, тъй като лицето не живее от две години на посочения адрес, където е бил наемател. В приложеното производство по чл.405 ГПК, доказателствата по което са приети като доказателства по настоящото дело, е представен договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 20.12.2013г., сключен между страните по арбитражното производство, в който са посочени два адреса на „клиента“ – този, на който са изпратени арбитражното решение и поканата за доброволно изпълнение, както и адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет.5, ар.32, на който липсват данни да е правен опит за връчване на арбитражното решение или на покана за доброволно изпълнение, възпроизвеждаща диспозитива на това решение, поради което не може да се приложат клаузите на ОУ към договора за фингирано връчване на арбитражното решение. С оглед изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав приема за недоказан факта на получаване на арбитражното решение от ищеца преди посочената в исковата молба дата, с оглед на което същата не се явява просрочена. Същевременно, въпреки че първата фаза на процеса пред арбитража се е развил преди ЗИД ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), втората фаза по чл.47 ЗМТА се е осъществила в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА при действието на новите разпоредби на ГПК и ЗМТА, според, които потребителските спорове са неарбитриуми, поради което следващата от това нищожност на арбитражното решение трябва да бъде прогласена по реда на чл.47, ал.2 ЗМТА. С оглед основателността на иска по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, настоящият състав не разглежда предявения при условията на евентуалност иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер общо на 3 848,72 лева - заплатена държавна такса от 608,72 лева и адвокатски хонорар от 3 240 лева с вкл. ДДС по договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023г., при представен акт за регистрация по ЗДДС на пълномощника на ищеца. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл.47, 2 ЗМТА, арбитражно решение от 19.06.2015г. по арб. д. № 4946/2015 г., постановено от арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. С. Г., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски за настоящото производство в размер на 3 848,72 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.