2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 575 гр. София, 18.10.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25.09., две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2638/17г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София срещу решение №4517 от 22.06.2017 г., постановено от СГС-ІІ- Б състав по гр.д. №1210/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.08.2016 г. на СРС,77 с-в по гр.д. № 63246/15 на СРС, с което „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД сумата от 11 450,35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.10.2013 г. до окончателното плащане и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017/. От страна на ответното по касационната жалба дружество „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД не е депозиран писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева и спорът е граждански намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД сумата от 11 450,35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.10.2013 г. до окончателното плащане, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Ответното дружество „ИЗИ ШОП“ЕАД е придобило по договор за цесия от 21.03.2011 г. вземане на цедента „Търговска банка” АД срещу „Ваканционно селище Веселие“АД, „Бългериън Вип Турс“ООД и С. Н. в размер на 351 886,46 евро, основано на договор за кредит и анекс към него. Длъжниците са уведомени от страна на цедента за цесията с писма от 22.03.2011 г.. С решение на съда по гр.д. № 5455/12 на СРС,32 с-в, Ст.Н.- ищец по евентуалния иск по настоящия спор, е бил осъден да заплати на „Изи Шоп“ЕАД сумата от 5 000 евро-главница-част от цялото вземане в размер на 340 214 евро и 1 671,20 лева-разноски по делото.Решението е влязло в сила и е издаден ИЛ в полза на „Изи Шоп“ЕАД. С решение на ВКС №39/02.04.2014 г. по т.д. №283/14 така постановеното решение на СРС е отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на СРС . Междувременно, преди отмяната, с платежни нареждания от 29.10. 2013 г.и от 30.10.2013 г. са извършени във връзка с постановеното решение по гр.д. № 5455/12 на СПС,32 с-в плащания на сумите по него от страна на дружеството-ищец по настоящия иск по сметка на ответника „Изи Шоп“ЕАД. Поради оттегляне на иска при повторното /след отмяната по чл.303 ГПК/ разглеждане на спора от първоинстанционния съд производството по иска е прекратено с прот.определение по гр.д. № 19 342/14 на СРС,34 с-в. На 18.04.2013 г. ищецът по настоящия иск „Изи Шоп“ЕАД –гр.София от своя страна прехвърля придобитото с предходна цесия вземане на „Джей Би Ем Ди Консулт“ ЕООД. На основание това обстоятелство е отхвърлен искът на същия ищец срещу С. Н. за цялото вземане в размер на 351 886,46 евро предмет на предходната цесия от 21.03.2011 г. с решение на СГС по гр.д. № 12 830/13 , постановено на 06.07.2015 г.. На база изложеното, с обжалваното въззивно решение съдът е приел, че с последната цесия от 18.04.2013 г вземането, на което ищецът е бил носител по силата на предходната такава от 21.03.2011 г. е надлежно отчуждено в полза на цесионера по нея и следователно ищецът не е кредитор на това вземане спрямо ответника-длъжник и липсва каквото и да е основание за задържане от негова страна на получената в изпълнение на отмененото съдебно решение сума като част от общо дължимото вземане, което пък е прехвърлено от ищеца на трето лице с договор за цесия от 18.04.2013 г./ преди завеждане на ИМ по настоящия спор в съда-20.10.2015 г./ и преди извършеното плащане. Счетено е, също така, че в отношенията между страните по договора за цесия действието на същата се поражда със сключването му и е без значение, дали длъжникът е бил уведомен за това или не. По изложените мотиви искът по чл.55 ал.1,предл. 3 ЗЗД за връщане на платеното, поради отпадане на основанието за това, е уважен със законните последици. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси следните такива: за приложението на чл.164 ал.1,т.3,4,6 ГПК относно установяване със свидетелски показания на грешка в съдържанието на платежни нареждания, подлежи ли на връщане в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД платеното по договор за цесия, вземането по която съществува, тъй като не е съдебно отречено и цедентът приеме плащането, преди длъжникът да е уведомен за цесията и за задължението на съда, разглеждащ основателността на частичното плащане на един дълг, самото съществуване на който е предмет на друго висящо дело, да спре производството по първото, на основание чл.229 т.4 ГПК. Твърди се, че по въпросите са налице основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 , съотв. по т.3 ГПК. Първият и вторият въпрос представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност и в този смисъл представляват наведени касационни основания, а не такива за допускане на касация . Последният въпрос се явява обуславящ изхода по спора, тъй като искане за спиране на производството по настоящия спор е правено и пред двете инстанции с надлежна мотивировка и представяне на писмени доказателства във връзка с висящността на съдебно производство по друг спор, за който се твърди, че изходът му се явява от значение за настоящия спор и въззивният съд, без да излага мотиви, защо не е налице основание по чл.229 т.4 ГПК е оставил без уважението искането за спиране. Въз основа на необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.229 ал.1 ГПК и висящността на тълкувателно дело №1/17 на ОСГТК на ВКС по въпроса, дали в случаите на нарушение на чл.229 ал.1 ГПК постановеното съдебно решение се явява недопустимо или незаконосъобразно, производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2017 г.- т. 1. С оглед постановяване на ТР №1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС настоящото производство е възобновено. По изложените по-горе съображения следва да се допусне касационно обжалване по посочения въпрос за проверка за съответствие на обжалваното въззивно решение с ТР №1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС. Касаторът следва да внесе държава такса по касационната жалба в размер на 229 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок. С оглед изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4517 от 22.06.2017 г., постановено от СГС-ІІ- Б състав по гр.д. №1210/2016 г. УКАЗВА на „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София да внесе държавна такса по касационната жалба в размер на 229 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи в същия срок документ за това в деловодството на ТК на ВКС. След внасяне на държавна такса по касационната жалба делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.