4 Р Е Ш Е Н И Е № 444 София, 02 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2178/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия А. Х. А. против новата въззивна присъда № 67/ 11.07.2011 г., постановена по ВНОХД № 168/2011 г. от Окръжен съд – Разград. В жалбата се сочи недостатък на въззивната присъда – незаконосъобразност и необоснованост, поради което се иска нейната отмяна. В касационното производство участва само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 71/01.06.2011 г. по НОХД № 260/2010 г. по описа на Районен съд – Исперих подсъдимият А. Х. А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 216, ал.1 от НК. Отхвърлен е бил гражданският иск, предявен от Ф. А. Х. и К. М. А., за имуществени вреди в размер на 870 лева. С въззивния съдебен акт, постановен по протест на прокурора и жалба на частните обвинители и граждански ищци Ф. А. Х. и К. М. А., първонистнационната присъда е отменена и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК е постановено : - подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 15.07.2010 г. противозаконно повредил чужд недвижим имот, собственост на Ф. А. Х. и К. М. А., като причинил вреди в размер на 870 лева – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Наложеното наказание е шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.; - подсъдимият А. Х. А. е осъден да заплати на гражданските ищци Ф. А. Х. и К. М. А. сумата от 870 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. ІІ. Основаният акцент, поставен в жалбата, е че постройката има статут на незаконна сграда и не може да бъде предмет на престъплението по чл. 216 от НК, защото “за съставомерността е необходимо да е налице реално съществуващ обект, над който пострадалите могат да легитимират законосъобразно своето право на собственост”. Всъщност, в жалбата се преповтарят изводите на първата инстанция, послужили за оправдаване на подсъдимия А., позовавайки се на разпоредби от ЗУТ. Възраженията са неоснователни. Липсват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които окръжният съд е приел обвинението за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК за доказано. Погрешно е разбирането, че под “реално съществуващ обект”, като единствено възможен предмет на престъплението по чл. 216 от НК, следва да се разбира само този, който е законно построен. Въпросът за законността/незаконността на един строеж има отношение към това – дали подлежи на събаряне или не, но не и към правото на собственост върху сградата. Правилно въззивният съд, отчитайки данните по делото, е приел, че пострадалите са придобили право на собственост върху пристройката по един от способите за това и че същата има определена стойност. Може да се добави към казаното, че по отношение на пристройката, когато тя е присъединена (инкорпорирана) към съществуваща стара сграда, тоест към един обект на правото на собственост, собственик на новопостроеното е собственикът на главната вещ. Отделен е и въпросът, че пристройката е била обявена за незаконна и подлежаща на премахване след деянието – виж приложените акт на ДНСК № С-82/04.08.2010 г.; заповед № ДК-02-СЦР-11/05.11.2010 г. на началника на РДНСК; констативен протокол от 27.07.2010 г. Нарушението на материалния закон се поддържа и с твърдения за недоказаност на субективната страна на престъплението по чл. 216 от НК, които също са неоснователни. Инкриминираната дейност (преодоляване на оградата между двата имота и използване на механизирана техника), с която е осъществено престъплението, сочи на съзнание у подсъдимия, че въздейства върху чужд имот, предвижда повредата - нарушаване целостта на чуждата пристройката, изградена в имота на пострадалите, както и че цели този резултат. Явната несправедливост на наложеното наказание е само заявена в жалбата и явно се свързва от подсъдимия А. с твърденията за несъставомерност на деянието, поради което, по изложените съображения, този довод подлежи на отхвърляне. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 67/ 11.07.2011 г., постановена по ВНОХД № 168/2011 г. от Окръжен съд – Разград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.