Ключови фрази
допълнителна искова молба * необходимо другарство * обикновено другарство * последващо субективно съединяване на искове * служебно съединяване на искове * разделяне на искове * конституиране на страни * субективно съединяване на искове


3
определение по ч.гр.д.№ 40 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 80

София, 20.02.2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 40 по описа за 2012 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Хризантема П. Н. срещу определение № 825 от 07.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 562 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което по същество е потвърдено определение от
13.10.2011 г. на Троянския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 476 от 2010 г. по отношение на ответниците Р. Г. К. и И. А. К..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: Твърди се, че обжалваното определение противоречи на незадължителна практика на ВКС /решение № 96 от 01.11.1956 г. по гр.д.№ 82 от 1956 г. на ВС/ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Може ли, когато исковата молба е оставена без движение преди да е даден ход на делото и са дадени указания за отстраняване на нередовности по чл.127, т.4 и 5 от ГПК, при отстраняване на тези указания да се подаде искова молба, в която да се включат нови ответници, 2. Дали включването на нови ответници на този етап от производството е причина за прекратяване на делото по отношение на тях, 3. Следва ли в този случай да намери приложение нормата на чл.228, ал.3 от ГПК и да се счита искът предявен и срещу новите ответници от момента на подаване на исковата молба или следва да се прекрати производството по делото, 4. Ако се приеме, че в този случай е разширен предмета на спора, дали съдът е следвало да продължи разглеждането на делото или е следвало да образува друго дело.
В писмен отговор от 16.01.2012 г. ответниците по частната жалба Р. Г. К. и И. А. К. оспорват същата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК
Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: В посоченото от касаторката незадължително решение на ВС /решение № 96 от 01.11.1956 г. по гр.д.№ 82 от 1956 г. на ВС/ няма произнасяне по процесуалноправен въпрос, относим към настоящото производство- решението на ВС касае тълкуване на норми на отменения ГПК от 1952 г., докато настоящото дело се разглежда по реда на новия ГПК, в сила от 2008 г. и касае тълкуването на нормите от този нов процесуален закон.
Тъй като нормите на новия ГПК съдържат неяснота относно това дали с молба за отстраняване на нередовности на исковата молба може да се предяви иск и срещу ответници, непосочени като такива в първоначалната искова молба, то налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.215 от ГПК, с една искова молба ищецът може да предяви иск срещу няколко ответника. Няма процесуална забрана с последваща молба ищецът да посочи нови ответници по иска, наред с посочените в първоначалната искова молба, стига спорното правоотношение да касае общи права и задължения на ответниците или права и задължения, които почиват на едно и също основание /тоест произтичат от един и същ юридически факт/ и делото да подлежи за разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и от един и същ съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Когато първоначално и по-късно посочените ответници са задължителни и необходими другари по делото, с оглед неделимостта на спорното правоотношение съдът е длъжен да разгледа иска срещу всички ответници- необходими другари в едно производство, независимо кога са били посочени тези лица като ответници- с първоначалната искова молба или с последваща молба. Когато лицата, посочени като ответници с допълнителната молба, не са задължителни и необходими другари на първоначално посочените, с това си действие фактически ищецът предявява нов иск. В този случай съдът може да приеме за съвместно разглеждане този иск заедно с първоначално предявения или да откаже, като разпореди по новопредявения иск да се образува самостоятелно гражданско производство. Ако приеме за съвместно разглеждане този нов иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение и по него, а ако счете, че съвместното разглеждане на двата иска ще бъде значително затруднено, може да раздели производството. Във всеки от горепосочените случаи обаче съдът няма право да прекратява производството по делото по отношение на допълнително посочените ответници.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, определението на първоинстационния съд за прекратяване на делото по иска срещу допълнително посочените от ищцата ответници, след като този иск фактически вече е бил приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съответно като неправилно следва да бъде отменено и определението на въззивния съд, с което по същество е потвърдено това неправилно определение на първоинстанционния съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 825 от 07.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 562 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 825 от 07.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 562 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд и потвърденото с него определение от 13.10.2011 г. на Троянския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 476 от 2010 г. по отношение на ответниците Р. Г. К. и И. А. К..

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на тези ответници.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.