4 Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 02.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1820/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 380 от 04.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1079 от 21.07.2009 г. по в. гр. д. № 2497/2008 г. на В. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 2707 от 01.09.2008 г. по гр. д. № 3987/2006 г. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от А. Й. М. иск за делба на лозе с площ 1 830 кв. м., съставляващо ПИ № 3253 от КП на ж. к. “С. П.”-[населено място], като придобито по наследство от Н. П. Д. /Н. И. Бълхова/. Касаторите А. Й. М. и ответниците Л. Н. И.-Д. и Г. Н. В. искат решението в тази част да бъде отменено като неправилно. Ответниците по касация Н. Г. И. и Т. Г. С. считат, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Искът за делба е отхвърлен поради липса на съсобственост, придобита на основание наследяване по закон на Н. П. Д., починала на 14.06.2001 г., след като е прието, че ищецът А. М. не е доказал качеството си на наследник. Изводът е мотивиран с данните в официалния свидетелствуващ документ, който не е оспорен по реда на чл. 154 ГПК /отм./ - удостоверение за наследници № 2754 от 21.04.2006 г., в което за наследници са вписани ответниците Н. Г. И. и Т. Г. С.. При липса на основание и провеждане на производство за проверка на истинността, съдът приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ и приел, че документът го обвързва с материалната си доказателствена сила, че наследници по закон са само посочените ответници като низходящи на Г. Бълхов - брат на Н. Д.. Наред с това въззивният съд приел, че дори да се приеме обратното и за непълно осиновената Н. Д. /Бълхова/ да е възникнало правото да наследи осиновителката си С. П. Ш. съгласно действащия към 1941 г. режим на осиновяване, то не е доказана идентичност между имота по исковата молба с част от имота, придобит с н. а. № 311 от 1924 г., след като назначената съдебно-техническа експертиза е заличена поради невнесен от ищеца депозит. Касационното обжалване на въззивното решение по иска за делба на ПИ № 3253 от КП на ж. к. “С. П.” -[населено място] е допуснато: 1. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното приложение на закона по поставения от ищеца въпрос за надлежните доказателства за установяване на наследниците по закон на даден наследодател, и 2. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от ответниците Л. Д. и Г. В. въпрос за правомощията на съда при отказ на страната, поискала назначаването на експертиза, да внесе разноските за възнаграждение на вещото лице. Наследници по закон по смисъла на Закона за наследството /ЗН/ от 1949 г. са лицата по чл. 5 - 10 ЗН. Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др. То възниква от момента на откриване на наследството. От този момент е възможно едно лице да стане наследник, като получи имуществените права и задължения на наследодателя, които не са прекратени с неговата смърт. Установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници. В производството за делба на съсобственост, породена от наследяване, представянето на този документ е изрично предвидено - чл. 278, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./, чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта е да се улесни доказването на участниците в конкретната имуществена общност, от която и произтича правото за делба. За издаването му се подава молба-декларация, в която молителят посочва данни за наследодателя и неговите наследници, но самото удостоверение се издава по процедура, регламентирана в Закона за гражданската регистрация, от длъжностното лице по гражданското състояние в общината след справка в регистрите на населението. Това го характеризира като официален свидетелствуващ документ, който се ползува с материална доказателствена сила съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 179, ал. 1 ГПК, относно удостоверените факти. Тя може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по висящото производство за съдебна делба, или по исков път по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 124, ал. 4 ГПК. Доказателствената сила на удостоверението за наследници следва да се прецени и с оглед на описаната процедурата по издаването на удостоверението за наследници. Възможно е и след проверка в регистъра на населението за достоверността на данните, посочени от молителя, в удостоверението да не бъдат вписани всички наследници по закон. Това е така, защото не всички документи във връзка с гражданското състояние на лицата са съхранени, други са унищожени по различни причини, така че може не във всички случаи регистрите да отразяват вярно участниците в имуществената общност, предмет на съдебна делба. Наред с това следва да се има предвид, че наличието на удостоверение за наследници не изключва други доказателства относно същите факти - например акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя. Ето защо и без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелствуващ документ, верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността - чл. 75, ал. 2 ЗН. С оглед на всичко изложено следва да се заключи, че ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качеството не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да иска делба на съсобствен имот. По касационната жалба: Ищецът твърди, че в резултат на извършени осиновявания през различни периоди и при действието на различни норми, уреждащи института на осиновяването, в крайна сметка е един от наследниците по закон на общата на страните наследодателка Н. Д.. В първоинстанционното производство е представил доказателства, сред които копие от “Държавен вестник” бр. 236/1941 г., в който е публикувано определение на В. областен съд № 508 от 30.09.1941 г. по ч. гр. д. № 287/1941 г. за допускане осиновяването на Н. И. Бълхова от П. К. Ш. и съпругата му С. П. Ш.. Във въззивното производство е заявил, че представеното удостоверение за наследници е непълно - издадено е по молба на ответниците Т. С. и Н. И. и само те са вписани в него, а не всички наследници по закон на наследодателката. Поискал е издаването на удостоверение от общинската администрация, след като се извърши справка по имената на наследодателката преди и след осиновяването й. В нарушение на съдопроизводствените правила за постановяване на решение по напълно разяснено дело, въззивният съд е отказал попълването на делото с посоченото доказателство. В резултат, изводът, че ищецът няма право за делба, поради което предявеният иск е неоснователен, е неправилен. Съгласно чл. 157, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, съответно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Изясняването на въпроса за идентичността на недвижим имот, придобит през 1924 г., с имота по исковата молба, индивидуализиран според нега действащия план на населеното място, безспорно изисква назначаването на вещо лице. Съгласно т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК назначаването на експертиза може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Същото разрешение следва да се даде и в случай като настоящия, когато искането на страната за допускане на експертиза е било уважено, но впоследствие същата е заличена поради невнасяне на определения депозит. Като не е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и въпросът за идентичността на имотите е останал неизяснен. В обобщение, като постановено при наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1079 от 21.07.2009 г. по в. гр. д. № 2497/2008 г. на В. окръжен съд в частта за отхвърляне на иск за делба на лозе с площ 1 830 кв. м., съставляващо ПИ № 3253 от КП на ж. к. “С. П.” -[населено място]. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: