О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60462 [населено място],22.12.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1768 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „БПИ“ АД, [населено място] срещу определение №100634/25.11.2020г., постановено по ч.т.д. №212/2020г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение №504/03.06.2020г. по т.д.№180/2020г. на Окръжен съд-Бургас за прекратяване на производството. С първоинстанционното определение е прекратено изцяло производството по отношение на ответниците „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, [населено място], „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място] и е прекратено производството по предявените от „БПИ” АД против „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място] искове за осъждането на ответниците да предадат на ищеца временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С.. Определението на Апелативен съд-Бургас в частта, с която се потвърждава спирането на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването на т.д. №60/2020г. по описа на Окръжен съд–Бургас е влязло в сила като необжалвано. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че като е прекратил производството по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД и „Балнеохотел Поморие” АД, въззивният съд не е съобразил, че искът е свързан с производството по несъстоятелност на „Еврокапитал-България“ АД по смисъла на чл.649, ал.1 ТЗ и рефлектира върху правната сфера на горепосочените ответници, тъй като има отношение към собствеността върху процесните акции. Поддържа тезата, че за него като ищец е налице правен интерес да обвърже дружествата, издали процесните акции, със силата на пресъдено нещо на решението. Счита, че исковете за осъждане на „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД и „Балнеохотел Поморие” АД да му предадат временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С., са искове за попълване на масата на несъстоятелността и са допустими за съвместно разглеждане с Павловия иск. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Кои са надлежни ответници в производството по иск по чл.135 ЗЗД във връзка с чл.649, ал.1 ТЗ, когато с иска се оспорват сделки за прехвърляне на правото на собственост върху акции на търговско дружество?; 2. Осъдителните искове за предаване на временни удостоверения, обективиращи продажбата на акции, предявени за съвместно разглеждане с иска по чл.135 ЗЗД във връзка с чл.649, ал.1 ТЗ, искове за попълване на масата на несъстоятелността ли са и допустимо ли е да бъдат разгледани съвместно с Павловия иск?“. Намира, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните определение№544/21.10.2009г., ч.т.д.№498/2009г., І т.о. и определение №145/27.03.2009г., ч.гр.д.№94/2009г., ІІІ г.о., като и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Ответниците по жалбата „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД и М. В. С. оспорват жалбата, като излагат доводи за правилността на въззивното определение. Ответникът по жалбата „Еврокапитал-България“ ЕАД /н/ не представя отговор на жалбата в законоустановения срок. Синдикът на „Еврокапитал-България“ ЕАД /н/ намира жалбата за неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Въззивният съд приема, че предмет на делото са предявени от „БПИ“ АД против „Еврокапитал-България“ ЕАД /н/, М. В. С., „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД искове: 1. за обявяване за относително недействителни спрямо „БПИ“ АД и кредиторите на несъстоятелността на „Еврокапитал-България“ ЕАД на следните сделки: - договор от 06.11.2017г. за продажба от „Еврокапитал-България“ ЕАД на М. В. С. на акциите от капитала на „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД за цена от 15 510 728 лева и обективиращите продажбата джира върху временните удостоверения; - договор от 06.11.2017г. за продажба от „Еврокапитал-България“ ЕАД на М. В. С. на акциите от капитала на „Балнеохотел Поморие” АД за цена от 9 489 272 лева и обективиращите продажбата джира върху временните удостоверения; - договор от 05.03.2018г. за продажба от М. В. С. на „Еврокапитал-България“ ЕАД на 237 500 броя поименни акции от капитала на „Петрол Холдинг” АД за цена от 47 500 000 лева и обективиращите продажбата джира върху временните удостоверения и - споразумение за прихващане от 06.04.2018г. и споразумение за прихващане от 30.05.2018г. между М. В. С. и „Еврокапитал-България“ ЕАД за установяване на насрещни задължения и прихващането им, както и 2. за осъждане на „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД и „Балнеохотел Поморие” АД да предадат на ищеца временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С.. За да потвърди първоинстанционното определение в прекратителните му части, въззиввният съд излага аргументи за недопустимостта на исковите претенции с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД, както и за недопустимостта на производството по иска за осъждане за предаване на временните удостоверения. Решаващият съдебен състав намира, че с успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът търси удовлетворяване на конкретно свое вземане, той няма признат от закона интерес да установява в това производство съществуването на права или правоотношения спрямо други лица, различни от длъжника и конкретните негови съконтрахенти по атакуваните сделки. Счита, че изцяло извън предмета на настоящия иск е да се установява по отношение на „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД кои лица притежават акциите в тези дружества, поради което искът по чл.135 ЗЗД против тях е недопустим и правилно производството спрямо тях е прекратено. Въззивният съдебен състав излага доводи, че съгласно чл.649, ал.2 ТЗ в хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от иска по чл. 135 ЗЗД осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. В настоящия случай, при уважаване на претенциите на ищеца по чл. 135 ЗЗД и при обявяване на недействителност на описаната по-горе поредица от сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността, синдикът ще може да пристъпи към принудително изпълнение върху акциите, които са притежавани от длъжника и са били предмет на относително недействителните сделки. Доколкото изпълнението върху акциите, регламентирано в чл.515 ГПК, не изисква те да се намират физически у синдика или някой кредитор, заявените от ищеца осъдителни претенции за предаване на временните удостоверения от трети лица на ищеца /или на синдика като съищец/ не се явяват „искове за попълване на масата на несъстоятелността” и не са допустими за съвместно разглеждане с иска по чл.135 ЗЗД. По отношение на изложеното в касационната жалба твърдение за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение, представляващо основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК: Касационният жалбоподател не излага конкретни доводи за недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно, постановено е от компетентен съд в рамките на правомощията му и няма основание да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият от поставените от касатора въпроси, уточнен от съда с оглед правомощията му в касационното производство- кои са надлежни ответници в производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, вр. с чл.649, ал.1 ТЗ, когато с иска се оспорва сделка за прехвърляне на правото на собственост върху налични поименни акции, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд относно допустимостта на исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени срещу „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД. По отношение на него е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма трайна съдебна практика /цитираните от касационния жалбоподател определения на ВКС, макар и да засягат въпроса за надлежните страни в производството по чл.135 ЗЗД, не са относими към поставения въпрос/, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По правния въпрос: Конститутивният иск по чл.135 ЗЗД е предоставен за защита на потестативното право на кредитор, когато неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. В хипотезата на уважен Павлов иск, увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на кредитора- ищец, респ. той има възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е част от патримониума на приобретателя /т.1 от ТР №2/2017 от 09.07.2019г., т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Няма спор в съдебната практика, че надлежно легитимирани да участват в производството са лицето, което претендира да притежава потестативното право, и лицата, в чиято правна сфера се предизвиква търсената с иска правна промяна. В типичния случай пасивно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл.135 ЗЗД са страните по атакуваната сделка. С предявяването на иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на договор за прехвърляне на налични поименни акции за недействителен, ищецът като кредитор цели увреждащата сделка на длъжника /прехвърлител/ да не може да му бъде противопоставена, за да може да насочи изпълнението и да се удовлетвори принудително от стойността на акциите- предмет на сделката. Не по-различен е и интересът на кредитор, който предявява иска по чл.135 ЗЗД в производството по несъстоятелност. Упражнявайки потестативното право да иска прогласяване на увреждащата сделка за недействителна по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, ищецът цели акциите, независимо от отчуждаването им от несъстоятелния длъжник, да бъдат осребрени като част от масата на несъстоятелността. Универсалното принудително изпълнение върху налични поименни акции се осъществява от синдика по реда на чл.717 и чл.718 ТЗ, а с оглед спецификите на принудително продаваното имущество и при субсидиарното приложение на чл.515 ГПК /чл.621 ТЗ/. Независимо дали става въпрос за универсално или за индивидуално принудително изпълнение върху наличните поименни акции /чл.515 ГПК/, за да бъдат принудително продадени те следва да бъдат запорирани и предадени на синдика, съответно на съдебния изпълнител. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга. В хипотезата на уважен иск по чл.135 ЗЗД, когато е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността отчуждителната сделка с предмет налични поименни акции и когато същите не бъдат предадени от длъжника или от техния приобретател, синдикът ще следва да предяви молба за тяхното обезсилване по реда на чл.560 ГПК. В производството по индивидуално принудително изпълнение съдебният изпълнител овластява взискателя да подаде молбата по чл.560 ГПК /чл.515, ал.1 ГПК/, но при универсалното принудително изпълнение синдикът е процесуално легитимиран да поиска от съда обезсилването на поименните акции, които не са му предадени доброволно. В качеството си на молител в охранителното производство синдикът следва да обоснове интерес от обезсилване на акциите, като изложи обстоятелствата, от които произтичат правата на кредиторите на несъстоятелността по отношение на тези акции, а именно- да искат осребряване на ценните книги като част от масата на несъстоятелността. Налице е специфична хипотеза на правен интерес от иницииране на охранително производство по обезсилване на ценни книги, който не произтича от правото на собственост върху акциите, респ. не е свързан с правата на акционера по чл.181 ТЗ. Със заповедта по чл.562 ГПК съдът отправя покана към държателя на ценните книги да заяви своите права, като в хипотезата на уважен иск по чл.135 ЗЗД това е приобретателят на акциите. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД със сила на пресъдено нещо се прогласява недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прехвърлителната сделка за акциите, сключена между несъстоятелния длъжник и третото лице- приобретател по сделката, т.е. правата на държателя по отношение на тези акции са непротивопоставими на кредиторите. Доколкото в производството по чл.135 ЗЗД не се установяват членствени права, произтичащи от собствеността върху наличните поименни акции, а единствено се обявява за недействителна отчуждителната сделка с предмет тези акции и то само и единствено в отношенията между кредиторът/ кредиторите на несъстоятелността, от една страна и от друга страна, длъжникът и третото лице- приобретател, участието на акционерното дружество в производството не е допустимо. С предявяването на иска не се засягат законни права и интереси на дружеството, нито относителната недействителност се отразява на съществуващото членствено правоотношение между него и приобретателя- акционер, вписан в книгата на акционерите. Няма спор в теорията и съдебната практика, че недействителността по чл.135 ЗЗД, независимо дали искът е предявен в производството по несъстоятелност или по общия ред, е относителна, т.е. правоотношението между страните по атакуваната сделка продължава да съществува. По отношение на акционерното дружество акционер е лицето, чието име е вписано на лицевата страна на акцията, респ. последният джиратар, вписан в книгата на акционерите /чл.185, ал.2 ТЗ/. След приключване на принудителното изпълнение върху акциите чрез тяхното осребряване /чл.717-чл.718 ТЗ/, новият приобретател ще може да заяви своите права на акционер и да поиска вписване в книгата на акционерите. Съществува и правна възможност самото акционерно дружество да придобие акциите /чл.187а- чл.187в ТЗ/. Универсалното принудително изпълнение върху наличните поименни акции, което се цели от ищеца- кредитор чрез иска с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ, не обуславя интерес от обвързване на акционерното дружество със силата на пресъдено нещо на решението, тъй като дружеството не участва и няма гарантирани от закона и противопоставими на кредитора права в производството по осребряване на акциите. В типичната хипотеза на осребряване на акции, притежавани от несъстоятелния длъжник, ако синдикът установи, че те са загубени или унищожени, следва да подаде молба за тяхното обезсилване. В този случай може да възникне спор относно собствеността върху акциите с трето лице, което ги държи и предявява собствени права. Този спор не подлежи на разрешаване от съда в охранителното производство по чл.560 ГПК, а се решава от исковия съд чрез иск за защита на членствени права по чл.71 ТЗ, предявен срещу акционерното дружество. За разлика от горната хипотеза, при уважен Павлов иск приобретателят- държател на акциите по смисъла на чл.562, ал.1, т.2 ГПК, вече е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което придобивната сделка е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Няма спор, че в отношенията между страните по сделката, както и по отношение на дружеството притежател на акциите е приобретателят им. Той обаче не може да противопостави на кредиторите на несъстоятелността правата си върху акциите и е длъжен да търпи принудителното изпълнение. Нито кредиторите на несъстоятелността, нито несъстоятелният длъжник претендират да имат или да упражняват членствени права в акционерното дружество. Липсата на спор за членствени права, респ. изключването на членственото правоотношение от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.135 ЗЗД, обуславя извод, че правната сфера на акционерното дружество не се засяга и то не е надлежен ответник по предявения иск. Пасивно процесуално легитимирани в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от синдика или кредитор, когато се претендира прогласяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка за прехвърляне на налични поименни акции, сключена между несъстоятелния длъжник и трето лице, са страните по увреждащата сделка. По същество на частната касационна жалба срещу определението в частта, с която се потвърждава прекратяването на производството по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени срещу акционерните дружества- „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, „Балнеохотел Поморие” АД: Предвид отговора на правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че определението на въззивния съд в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по чл.135 ЗЗД, образувано по искове от кредитора „БПИ „АД за прогласяване на процесните сделки за прехвърляне на налични поименни акции за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Еврокапитал-България“ АД, няма за предмет установяване на членствени права, произтичащи от собствеността върху наличните поименни акции. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че атакуваните сделки рефлектират върху имуществената сфера на акционерните дружества, тъй като се определял титулярът на правото на собственост върху акциите на всяко от тези дружества, респ. че е налице необходимо другарство в процеса по Павловия иск. Искът е за обявяване за недействителни на посочените в исковата молба отчуждителни сделки с предмет налични поименни акции и то само и единствено в отношенията между кредиторите на несъстоятелността, от една страна и от друга страна, длъжникът и третото лице- приобретател. С решението по чл.135 ЗЗД няма да се засегне правната сфера на дружеството, издало процесните акции, поради което конституирането му кат ответник в производството е недопустимо. Вторият поставен правен въпрос е относим към определението на въззивния съд в частта, с която е прекратено производството по предявените от „БПИ” АД против „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място] искове за осъждането на ответниците да предадат на ищеца временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С.. Настоящият съдебен състав намира, че въпросът не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е решаващ за изхода на спора. Въззивният съд изрично е приел, че съгласно чл.649, ал.2 ТЗ и в хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да се предявят и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Основният аргумент за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете за осъждане на ответниците да предадат временните удостоверения, е разбирането, че при уважаване на претенциите на ищеца по чл.135 ЗЗД и при обявяване на недействителност на описаната по-горе поредица от сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността, синдикът ще може да пристъпи към принудително изпълнение върху акциите- предмет на относително недействителните сделки, дори да не се намират физически у него или някой кредитор. Предвид изложеното, по отношение на определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството по предявените от „БПИ” АД против „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място] искове за осъждането на ответниците да предадат на ищеца временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С., не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане по касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение №100634/25.11.2020г., постановено по ч.т.д. №212/2020г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение №504/03.06.2020г. по т.д.№180/2020г. на Окръжен съд- Бургас за прекратяване на производството по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на ответниците „Петрол Холдинг” АД /в несъстоятелност/, [населено място], „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място]. НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №100634/25.11.2020г., постановено по ч.т.д. №212/2020г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение №504/03.06.2020г. по т.д.№180/2020г. на Окръжен съд-Бургас за прекратяване на производството по предявените от „БПИ” АД против „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, [населено място] и „Балнеохотел Поморие” АД, [населено място] искове за осъждането на ответниците да предадат на ищеца временните удостоверения за акциите от своя капитал, джиросани на М. В. С.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.