Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София 06.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3220/2016 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от У. И. А., Н. Н. Ч. и Надежда Н. Ч., чрез адв. М. В., против решение № 69 от 21. 03. 2016 г. по в. гр. д. № 717/2015 г. на ОС – Добрич, с което е потвърдено решение № 54 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 5258/2013 г. на РС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от У. И. А., Н. Н. Ч. и Н. Н. Ч. срещу Б. Х. М., Е. А. А., С. И. А., А. И. А., С. М. Д. и Р. Н. Д. искове с правни основания чл. 33, ал. 2 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Б. Х. М., Е. А. А., С. И. А., А. И. А., С. М. Д. и Р. Н. Д. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд, с което са отхвърлени предявените от У. И. А., Н. Н. Ч. и Н. Н. Ч. против Б. Х. М., Е. А. А., С. И. А., А. И. А., С. М. Д. и Р. Н. Д. искове с правни основания чл. 33, ал. 2 ЗС, за признаване в полза на ищците право на изкупуване на 2/4 идеални части от правото на собственост върху нива от 9 дка, находяща се в [населено място], общ. Крушари, съставляваща имот № 102004 по плана за земеразделяне, при цена 1500 лв., продадени от И. А. А. /наследодател на Е. А. А., С. И. А., А. И. А./ и Б. Х. М. на С. М. Д., по време на брака му с Р. Н. Д., на 17. 10. 2013 г., с н.а. № 2, т. IX, рег. № 11706, н.д. № 1456/13 г. на нотариус с рег. № 160 в регистъра на НК.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 10 от 7. 11. 1995 г.на ПК – [населено място] е била възстановена собствеността върху процесния имот на наследниците на Ю. А. С. – дъщеря Б. Х. М. /1/4 ид.ч./, син И. А. А. /1/4 ид.ч./ - починал в хода на първоинстанционното производство, на 12. 06. 2014 г., и оставил за законни наследници съпругата си Е. А. А. и синовете си С. И. А. и А. И. А., син Ф. А. А. /Ф. А. А./ с 1/4 ид.ч., син Н. А. Ч., починал 2005 г. и оставил като наследници ищците по делото – съпругата си У. И. А. и дъщерите си Н. Н. Ч. /Н. Н. А./ и Н. Н. Ч. /Н. Н. А./, общо 1/4 ид.ч. На 17. 10. 2013 г., с н.а. № 1, т. IX, рег. № 11705, дело № 1455/13 г. по описа на нотариус Ю. Д., вписан с вх. рег. № 10964/17. 10. 2013 г., с акт № 163, том X., дело № 4559/13 г., Ф. А. А. /Ф. А. А./ и С. М. Д. са сключили договор за замяна, с който Ф. А. А. е прехвърлил на С. М. Д., през време на брака му с Р. Д., собствената си 1/4 ид.ч. от процесния имот, а С. Д. е прехвърлил на Ф. А. собствеността върху индивидуално определени движими вещи на обща стойност 634, 90 лв. – телевизор L. марка L. на стойност 569 лв., TV СТЕНД H. С № 84442 на стойност 49 лв. и разклонител Е. със защита 740 31 на стойност 16, 90 лв. с ДДС, съгласно фактура № [ЕГН]/16. 10. 2013 г., с фискален бон с № [банкова сметка] от 16. 10. 2013 г., закупени от магазин „Хипермаркет Т.“ – [населено място]. На 17. 10. 2013 г., с н.а. № 2, т. IX, рег. № 11706, дело № 1456/13 г. по описа на нотариус Ю. Д., вписан с вх. рег. № 10965/17. 10. 2013 г., с акт № 165, том X., дело № 4562/13 г., Б. Х. М. и И. А. А. продават на С. М. Д., по време на брака му с Р. Д., собствените си общо 2/4 идеални части /всеки от прехвърлителите по 1/4 идеална част/ от процесния имот за сумата общо 1500 лв.
От правна страна е прието, че не са налице предпоставките на чл. 33, ал. 2 ЗС за уважаване на предявения иск, тъй като към сключване на договора за покупко-продажба общо на 2/4 идеални части от процесния имот между Б. Х. М., И. А. А. /продавачи/ и С. М. Д. /купувач/, с н.а. № 2/13 г., С. М. вече е бил участник в съсобствеността, с дял 1/4 от правото на собственост, които е придобил на основание договор за замяна срещу индивидуално определени движими вещи, сключен с Ф. А. А. /Ф. А. А./, с н.а. № 1/2013 г., а правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС възниква само при продажба на имота на трето за съсобствеността лице. Д. на ищците за нищожност, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, на договора за замяна, поради сключването му при заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС, е приет за неоснователен, по съображения, че цитираната норма е неприложима при договори за замяна срещу индивидуално определени вещи /в който смисъл е и задължителната съдебна практика – решение № 413 от 26. 05. 2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС, III г.о./, а и прехвърлянето на собственост не е забранен от закона резултат. За неоснователни са приети доводите на ищците за нищожност на договора за замяна поради сключването му при липса на основание /чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД/, при липса на съгласие /чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/ и невъзможен предмет /по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД/. Относно доводът за нищожност, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, на договора за замяна, поради относителна симулация /привидност на същия, като прикриващ договор за покупко-продажба/ е прието, че разглеждането на този довод не е необходимо, тъй като липсва предявен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС относно прикритата сделка /продажбата на 1/4 идеална част от имота/ - дори възражението за относителна симулация да би било доказано и основателно, то, поради непредявяването на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС досежно прикритата продажба, това не би повлияло на извода за придобито от С. Д. право на собственост върху 1/4 идеална част от имота и на крайния извод за невъзникнало в полза на ищците право на изкупуване на 2/4 идеални части, продадени с последващия договор, сключен с н.а. № 2/13 г. Доводите за унищожаемост на договора за замяна на всички предвидени в чл. 27-чл. 33 ЗЗД основания не са разгледани по съображения, че на унищожаемост може да се позове само засегнатата по сделката страна /чл. 32, ал. 1 ЗЗД/.
В приложеното от касаторите У. И. А., Н. Н. Ч. и Н. Н. Ч. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, във връзка с които се поддържа наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първата група въпроси засягат проблема дали в случай, че договорът за покупко-продажба, относно който се твърди, че е сключен в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС и се иска признаване право на изкупуване на продадената идеална част, е предхождан от договор за замяна, с който един от съсобствениците прехвърля идеалната си част в полза на трето на съсобствеността лице /приобретател по последващата продажба, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС/ и този договор за замяна е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на закона, то приобретателят на идеалната част от съсобствеността на основание този нищожен договор е трето на съсобствеността лице по следващата сделка – покупко-продажба, досежно която е предявен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС. Тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на състава на въззивния съд. В мотивите към решението е прието, че договорът за замяна, сключен с н.а. № 1/13 г., не заобикаля закона и не е нищожен на така твърдяното от ищците основание, поради което, като действителна сделка, е породил прехвърлително действие и със сключването му ответникът С. Д. е придобил 1/4 идеална част от имота и е станал участник в съсобствеността. В този смисъл, хипотетичното обсъждане на последиците от сключването на договора за замяна в случай на нищожност на същия на посоченото основание и отражението на тази нищожност на последващата продажба е безпредметно.
По съображения, идентични с изложените по-горе, не следва да се разглеждат и въпросите дали в случай, че договорът за покупко-продажба, относно който се твърди, че е сключен в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС и се иска признаване право на изкупуване на продадената идеална част, е предхождан от договор за замяна, с който един от съсобствениците прехвърля идеалната си част в полза на трето на съсобствеността лице /приобретател по последващата продажба, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС/ и този договор за замяна е нищожен, сключен при липса на основание, без съгласие, привиден е или има невъзможен предмет, то приобретателят на идеалната част от съсобствеността на основание този нищожен договор е трето на съсобствеността лице по следващата сделка – покупко-продажба, досежно която е предявен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивното решение не съдържа извод за нищожност на договора за замяна, предхождащ продажбата, поради което не е необходимо и обсъждане на хипотезата какъв би бил изходът на делото по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако купувачът по договора за продажба, предмет на този иск, основава правата си на съсобственик на основание нищожна сделка.
Въпросите, свързани с приложимостта на основанието за нищожност на дарение, предвидено в чл. 226, ал. 2 ЗЗД /дарение на чужда вещ/, и към договорите за замяна не са решени в противоречие с цитираната от касаторите задължителна съдебна практика, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито разглеждането им ще допринесе за развитието на правото и точното приложение на закона. Ищците обосновават довода си за липса на основание и на предмет на договора за замяна с обстоятелството, че С. Д. не е бил собственик на движимите вещи, които е прехвърлил на насрещната страна по сделката срещу придобито право на собственост върху 1/4 ид.ч. от процесния имот. Нито едно от цитираните и представените от жалбоподателите съдебни решения по тези въпроси /решение № 1/12. 04. 2010 г. по гр. д. № 3512/2008 г., II, решение № 413/26. 05. 2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС, III г.о., ТР № 4/10г. по т.д. № 4/09г., решение от 15. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 15203/11г. на СГС, решение от 3. 11. 2010 г. по в. гр. д. № 330/10 г. на ОС-Ловеч/ не съдържа извод, според който замяната на чужда вещ лишава договора за замяна от основание и/или води до невъзможност на предмета и е нищожна. Относно решенията на СГС и ОС – на нито едно от тях не е удостоверено влизането им в сила, което е достатъчно, за да се приеме неоснователност на твърдението за противоречиво решаване на поставения въпрос от съдилищата.
Липсва въведен от страните довод за нищожност на договора за замяна поради сключването му в противоречие с морала /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, нито такъв въпрос е обсъждан в мотивите към атакуваното решение и е обусловил решаващата воля на съда, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и по тези въпроси.
Въпросът: „Какви са последиците от предявяването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС с направените възражения за нищожност, унищожаемост и относителна недействителност на договора за замяна, вписан преди вписване на исковата молба?“ е твърде общо формулиран, неясен и не поставя за разглеждане конкретен правен проблем.
Въпросите, засягащи проблема дали разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС е приложима и при договорите за замяна на идеална част от недвижим имот срещу придобиване на собственост върху индивидуално определени движими вещи е неотносим към спора, тъй като не е предявен конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване право на изкупуване за прехвърлената с прикрития договор за продажба 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, сключен с н.а. № 1/13 г.
Въпросът дали съдът, при преценка основателността на възражението за нищожност на договора за замяна поради сключването му при заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС, правилно е приложил нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС и на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и дали правилно се е позовал на ТР № 5/12 г. ОСГК, даващо отговор на въпроса сключен ли е при заобикаляне на закона договор за дарение на идеална част от имот, последван от договор за продажба между същите страни на останалите идеални части на прехвърлителя, представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на атакувания акт, което не може да бъде обсъждано и преценявано в производството по чл. 288 ГПК. За яснота следва отново да се подчертае, че изводът на съда, според който нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС е неприложима при договори за замяна срещу индивидуално определени вещи е съобразен със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 413 от 26. 05. 2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС, III г.о., както и с мотивите към ТР № 5/12 г. ОСГК, съдържащи указания по приложението на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, относими и към предмета на настоящото дело, независимо от факта, че предхождащата продажбата сделка е договор за замяна, а не договор за дарение.
Въпросът, свързан със задължението на съда да се произнесе по всички направени от страните доводи и възражения за недействителност на сделки, от които черпят права, не е решен в противоречие с цитираното от касатора решение № 1 от 1. 02. 2012 г. по гр. д. № 425/2011 г. на ВКС, III г.о. и ТР № 1/2010 г. на ОСГК. В мотивите към обжалваното решение съдът е разгледал всички въведени от ищците доводи за нищожност на договора за замяна, сключен с н.а. № 1/13 г., основаващи се на чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал. 2, пр. 1, 2, 4 и 5 ЗЗД – поради сключването му с цел заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС, при липса на основание и съгласие, поради невъзможност на предмета, а относно доводът за относителна симулация, изразяваща се в привидност на замяната, като прикриваща продажба, е аргументирал липса на необходимост от разглеждането му предвид непредявяването на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС относно прикритата сделка. Мотивиран е и извод за недопустимост на въведените от ищците доводи за унищожаемост на договора за замяна на предвидените в чл. 27 ЗЗД основания, който е съответен на чл. чл. 32, ал. 1 ЗЗД и на формираната задължителна съдебна практика по този въпрос, приемаща, че на унищожаемост може да се позове само страната по договора, засегната от порока – решение № 380 от 15. 10. 2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г., IV г.о.
Касационни основания по чл. 281 ГПК за неправилност на решението, обсъждането на каквито е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК, са въпросите, касаещи проблемите, поставени във връзка с доказателствената стойност и преценката на отговорите на ответниците, дадени в разпита им по реда на чл. 176 ГПК, както и допуснато ли е нарушение на чл. 151 ГПК и води ли това нарушение до неправилност или недопустимост на въззивното решение, както и оплакванията за нарушено право на защита на ищците.
Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в конституирането на Р. Д., съпруга на С. Д., като страна в производството по делото, въпреки същата да не е имала качеството на задължителен необходим другар, както и неконституирането на Ф. А. /Ф. А./, страна по договора за замяна, сключен с н.а. № 1/13 г., като страна в производството по делото по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС досежно договора за продажба, сключен с н.а. № 2/13 г., също представлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК – за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не би могло да се разгледа в производството по чл. 288 ГПК.
Основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК представляват и оплакванията за необоснованост на същото, изразяваща се в несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, както и оплакванията за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неоснователно неуважаване на направени от ищците доказателствени искания, неправилно приложение на чл. 161 ГПК /с оглед твърденията за създадени от ответниците пречки за събиране на гласни доказателства/.
Следва да се посочи, че на нито едно от приложените от жалбоподателите решения, постановени от окръжен и районен съд, представени във връзка с наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не е удостоверено влизането му в сила, от което следва извод за недоказаност на твърдението за противоречива практика по формулираните в изложението въпроси.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и преценка на правилността му.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за касационната инстанция и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 21. 03. 2016 г. по в. гр. д. № 717/2015 г. на ОС – [населено място]
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: