Р Е Ш Е Н И Е   № 89   гр.София, 12 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари   две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 53/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Г. Ц. Ф.(Иванов) срещу потвърждаването от апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда, издадена от Градския съд. Присъдата - № 9 от 14 февруари 2007 год. по нохд № 1443/2005 год., е по обвинението в грабеж, извършен на 12 август 2002 год. срещу Д. В. М. с използване на сила за отнемането на негово имущество на обща стойност 503 лева – престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и 4 във връзка със 198, ал.1 и чл.20, ал.2 НК (още заради причинената при грабежа средна телесна повреда – счупване на лявата ръка, трайно затрудняващо движението й, както и заради предишните осъждания, които сочат на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и съизвършителството на грабежа с неустановено лице). Подсъдимият Ф. ) е наказан за своето участие в грабежа на 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим. Второинстанционното(въззивно) решение - № 488 от 26 ноември 2008 год. по внохд № 914/2008 год., е постановено по жалби от и от името на подсъдимия. В касационната жалба има позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на решението, но доводите на жалбоподателя са отнесени само към касационните основания „съществено нарушение на процесуалните правила” и „явна несправедливост на наложеното наказание”; съответни на доводите са алтернативните искания за ново разглеждане на делото в апелативния съд или намаляване на наказанието. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от касационните основания. Нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК и без друго е посочено напълно голословно. Строго погледнато, липсва нарушение и на процесуалния закон. Изискването по-конкретно за разпит на разпознаващия „непосредствено преди да се извърши разпознаването” е уредено изрично в действащия НПК (чл.170); отмененият с него предишен кодекс е изискал само разпит „преди да се извърши разпознаването” (чл.144) и такъв има в случая 10 дни преди св. С да разпознае Ф. ) като единия от нападателите на М. Времето между двете действия не е толкова продължително, за да налага потвърждаване на възприятията на свидетеля (нещо, което е съвсем ясно, когато свидетелят е разпитван само веднъж, но разпознаването е проведено веднага след разпита) и тази особеност е решаваща според ВКС за достоверността на оспорената идентификация. Идентификацията на Ф. ), от друга страна, не е била поставена под съмнение от показанията на пострадалия, който също е възприел някои белези на този подсъдим; косвено я потвърждава и разобличената защитна позиция на Ф. ). По-общото възражение от процесуално естество е за недоказаност на обвинението „през призмата на чисто житейската логика”, че подсъдимият не би нападнал втори път лице, което вече го е разпознало при друг грабеж. Възражението се опровергава обаче от приложените към това дело книжа от предишното и по своята неубедителност прилича на оспорването, че св. С е разпознал Ф. ), след като вече го е виждал в съда (според същите книжа, С. изобщо не е участвал по делото). Наказанието 8 години лишаване от свобода, накрая, неправилно се окачествява като явно несправедливо при възможността за определянето му в границите 5-15 години. Нито продължителността на делото повече от 6 години, нито прякото (физическо) участие на подсъдимия в грабежа са обстоятелства, които да изискват по-голяма снизходителност при санкционирането, особено като се има предвид, че този грабеж не е единственият в биографията на Ф. ) и че вече е изтърпявал за такова престъпление 7 години лишаване от свобода. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488 от 26 ноември 2008 год. по внохд № 914/2008 год. на Софийския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: