Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

гр. София, 26.06.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1326 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение № 271 от 30.10.2019г. по в. гр. дело № 166/2019г. на Кюстендилски окръжен съд, в частите му, с които упражняването на родителските права спрямо малолетно дете К. А. Д., род. на 08.09.2008г., от прекратения с развод по вина на двамата съпрузи брак, сключен между касаторката и А. К. Д., е предоставено на основание чл. 59, ал. 2 СК на бащата А. Д.; определен е режим на лични отношения между майката Д. Д. и детето К. Д., както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца, с преспиване от 17.30ч. на петъчния ден до понеделник сутрин, със задължение да заведе детето на училище в понеделник, по Коледните празници (24-26.12.) на всяка нечетна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, на Новогодишните празници (31.12.-01.01.) през всяка четна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, по Великденските празници (петък, събота и неделя) на всяка четна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, един календарен месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за съответната година, като вземането и връщането на детето трябва да става от и до дома на бащата; постановено е занапред малолетното дете К. да живее при своя баща А. Д., на постоянния му адрес: [населено място], [улица] майката Д. Д. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето К. в размер на 160 лв..
Д. Д. Д. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. да бъде предоставено на нея, с определяне на местоживеенето на детето по нейния постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 4, като бъде определен и режим на лични отношения на детето с бащата и последният да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 1/4 от МРЗ за страната.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката Д. релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 4 СК на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо роденото от прекратения между страните брак малолетно дете (конкретното проявление на родителските качества на двамата родители и съпоставката между тях единствено съобразно висшия интерес на детето; кой от родителите полага по-големи грижи за детето при съобразяване, че то пребивава и при двамата родители, преспивайки през седмицата при майката, а през уикенда: от петък до неделя е на село при баба си и дядо си по бащина линия; привързаността на детето към двамата родителите и заявеното от него желание да запази досегашното положение, като живее и при двамата си родители; предлаганите битови условия от двамата родители; отблъскващия избор на детето, което не приема 20 годишната съжителница на бащата, обитаваща т.н. от съда „роден дом“ на детето – дома, в който е родено и живяло с родителите си, докато са били заедно), по който сочи разрешаването му в противоречие със задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленум на ВС, както и в приложените към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 67/06.03.2015г. по гр.д. № 4648/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 163/27.06.2018г. по гр.д. № 1332/2018г. на Четвърто г.о.; решение № 244/23.10.2018г. по гр.д. № 1434/2018г. на Четвърто г.о. и решение № 110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. на Четвърто г.о..
Ответникът по касационната жалба – А. К. Д., подава писмен отговор, в който поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, т.е. тя е процесуално допустима.
Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К., родено от прекратения с развод брак между страните, местоживеенето на детето, режима на личните отношения между детето и родителите и издръжката на детето.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по вина и на двамата съпрузи, с влязлото в сила в тази част на 23.08.2018г. първоинстанционнно решение по настоящото дело. Синът на страните е [дата на раждане] и е живял с родителите си и баба си и дядо си по бащина линия в къщата на последните в [населено място], [улица]. От м. ноември 2016г. бившите съпрузи са разделени, като Д. Д. е напуснала семейното жилище,заедно с малолетния К., и се е устроила в апартамент под наем в [населено място]. Въз основа на доказателствата по делото и признанията на страните, въззивният съд е заключил, че родителите са постигнали известно разбирателство по отношение на отглеждането на детето К., който е на 11 години и е ученик в пети клас за учебната 2019г.-2020г. в училище в [населено място], като в дните от седмицата: понеделник, вторник и сряда бащата или някой от неговите родители взема детето от училище и след 17ч., когато майката приключи работа, го води при нея, където то нощува, а в останалите дни – четвъртък, петък, събота и неделя детето е при бащата, като уикендите (от петък до неделя) прекарва на [населено място], Дупнишко, с баба си и дядо си по бащина линия.
Въззивният съд след преценка на приетите по делото доказателства, вкл. изготвените социални доклади и приетата във въззивното производство психологическа експертиза, е заключил че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето; привързани са към него, желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание, отнасят се с уважение и любов, имат изградена силна и позитивна емоционална връзка със сина си; разполагат с добри битови условия в обитаваните от тях жилища и възможности за отглеждане и възпитание на детето, като майката работи като застрахователен агент с месечно възнаграждение в размер на 700 лв., а бащата работи като автомонтьор според показанията на свидетелката В. – Н., без да е установен неговия месечен доход, т.е. имат и материални възможности да се грижат за сина си; бащата е подпомаган в отглеждането и възпитанието на детето от родителите си, които живеят в [населено място] и в съседно село, а майката – в по-малка степен от своята майка, която живее в [населено място]. Съобразявайки експертното мнение на съдебния психолог, изготвил заключението на психологическата експертиза, и заявеното желание на самото дете К. при изслушването му пред въззивния съд, че иска да бъде и с двамата си родители, като запази досегашното положение на активни контакти и с двамата, които му осигуряват емоционален комфорт, Кюстендилски окръжен съд е посочил, че при непостигнато съгласие на страните за съвместно упражняване на родителските права, което единствено би осигурило спокойствие и комфорт на детето, напрягащо се при необходимостта да избира при кой от родителите си да остане (кой е по-добрия и кой – по-лошия), с оглед разрешението в т. 2 ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът няма правомощие в хипотезата на чл. 59, ал. 2 СК, да предостави родителските права за съвместно упражняване на двамата родители. В хипотезата на чл. 59, ал. 2 СК, търсейки отговор на въпроса: на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетния К., въззивният съд е изследвал родителския капацитет на страните, съобразно критериите в чл. 59, ал. 4 СК, който е намерил за равнопоставен досежно притежаваните морални и личностни качества; способност за добро възпитание и съпричастност към полагането на грижи за детето; желание за отглеждането и възпитанието му; еднаквата привързаност на детето и към майката, и към бащата; изравнените материални и битови условия при двамата родители. Все пак е заключил, че е налице превес на бащата по някои от критериите в чл. 59, ал. 4 СК: 1) пола и възрастта на детето, което като момче на прага на юношеството има потребност от мъжки модел за подражание и поведението на бащата е значимо за него, а и според заключението на психологическата експертиза К. е по-спокоен с баща си, тъй като с майката проектира нейната тревожност, докато с бащата няма усещане, че на всяка цена трябва да прави избор, и 2) възможността на бащата да ползва помощта на своите родители, към които детето също е привързано и е заявило, че най-спокойно се чувства при тях на село. Посочил е, че предоставянето на родителските права на бащата ще позволи на малолетното дете да остане да живее в родния си дом, в позната и устойчива среда, което ще му помогне по-леко да преодолее раздялата на родителите си.
Поставеният от касатора горепосочен материалноправен въпрос, преформулиран съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този правен въпрос следва да бъде проверено дали даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие с формираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, както и в цитираните от касаторката в касационната жалба, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, решения, според която преценката на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК относно родителския капацитет винаги се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето и тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите – лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано и ще оформя своите житейски мироглед и навици, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК и съобразяване и на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 30.10.2019г. по в. гр. дело № 166/2019г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на жалбоподателката Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.