4 Р Е Ш Е Н И Е № 247 [населено място], 14.01. 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1257 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Л. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М.С., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по в.гр.д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.07.2012г. по гр.д.№3091/2012г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №611 от 16.05.2013г. на основание чл.280, ал.3 ГПК доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли да бъде приложено основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ в практиката чрез едностранно създадена от работодателя процедура за проверка за качества на служители от определено звено от структурата на работодателя” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Върховния касационен съд, ІІІг.о. по поставения въпрос намира следното: Законодателят не е предвидил специална процедура, в изпълнение на която да се установи непригодността на работника за ефективно изпълнение на работата си. Липсата на качества трябва да изразява трайно състояние на работника или служителя /по убедителен и категоричен начин да се установи обективната му невъзможност за един сравнително продължителен период успешно да се справя с възложените задачи/. Когато се касае до еднократна констатация за пропуски в знанията на служителя по време на проведен от работодателя изпит, не е налице трайна липса на качества, която може да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Няма пречка работодателят да въведе атестиране /в правилника за вътрешния трудов ред, като част от организацията на труда в предприятието – арг.чл.181, ал.1 КТ или в друг негов вътрешен акт/, съдържащо оценка за професионалните и делови качества на негови служители, обхващащо по-продължителен период на служителя и отразяващо трайното състояние на равнището на неговите качества за ефективното изпълнение на неговите трудови функции, и при отрицателна атестация тя да може да бъде използвана за уволнение по чл.328, ал.І, т.5 КТ, когато съдържа конкретни данни и факти, които сочат на обективна липса на качествата, необходими за изпълнение на възложената работа /а не на дисциплинарни нарушения/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата [община] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №01/15.03.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор обществен ред” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. В. съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение. Решението е неправилно. Установено е, че Н. Л. П. е заемал длъжност „инспектор обществен ред” в звено „Инспекторат” по силата на безсрочен трудов договор, прекратен със заповед №01/15.03.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения. В заповедта е посочено, че в изпълнение на заповед №РД 10-102/01.02.2012г.на кмета на общината комисия в състав, определен със същата заповед, е превела интервю /втори етап от вътрешен изпит/, за отчитане степента на познания и изпълнение на трудовите задължения на служителите от звено „Инспекторат” при администрацията на общината; че в съгласно т.V от същата заповед служителите, непокрили определения от комисията резултат – 12т. – подлежат на освобождаване и че Н. П. не е покрил определения от комисията минимален резултат при проведеното интервю. Неправилен е изводът на въззивния съд за законност на уволнението на приложеното от работодателя основание по чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, и която да отразява трайно състояние на неспособност да се справя с възложената му работа. В случая се касае до еднократна констатация за пропуски в знанията на служителя по време на проведен от работодателя изпит, а не за трайна липса на качества, необходими за изпълнение на трудовата му функция, която може да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. С оглед изложеното уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работотодателя основание, поради което трябва да бъдат приети за основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени. С оглед изхода на спора на Н. П. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 669,57лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 21.11.2012г., постановено по в.гр.д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.07.2012г. по гр.д.№3091/2012г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него постановява: ПРИЗНАВА уволнението на Н. Л. П. със заповед №01/15.03.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ за незаконно и го ОТМЕНЯ. ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Л. П. на заеманата преди уволнението длъжност „„инспектор обществен ред” в звено „Инспекторат”, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [община] да заплати на Н. Л. П. Е. [ЕГН] сумата 2901,60лв., представляваща обезщетение за периода от 16.03.2012г. до 16.09.2012г. на основание чл.225, ал.1 КТ, както и сумата 669, 57лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА [община] да заплати по сметка на Върховния касационен съд 90лв. – държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: