Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 04.04. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Тодорка Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 623/2012г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. З. Р., чрез пълномощника и адвокат Д. П., срещу въззивно решение № І-41 от 25.04.2012г. по гр. дело №2063/2011г. на Бургаския окръжен съд. С определение № 600 от 26.11.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, по въпроса дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл.109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация К. С. Х. оспорва касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 11.08.2011г. по гр.д.№45/2010г. на Царевския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Р. З. Р., [населено място], против К. С. Х., М. С. Ф. и Д. С. С. за премахване на изградената в поземлен имот идентификатор № 37023.501.224 по КК на [населено място] сграда с идентификатор № 37023.501.224.3 ведно с пристрояването към нея и прилежащия и навес. Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти, а ищецът е основал претенцията си на твърдения, че в имота на ответника е построена незаконна сграда на вътрешната регулационна линия, която плътно огражда имота. Извършеното строителство ограничава правото на собственост на ищеца- ограничава се притока на слънцеогряване, поради което иска същата да бъде съборена. От доказателствата по делото е прието, че в имота на ответниците действително са построени сгради, без необходимите строителни разрешения, отстоящи на по-малко от нормативно отстояние от границата с имота на ищеца. От правна страна е прието, че не всяко отклонение или нарушение на строителните правила и норми е неоснователно действие, което пречи да се упражнява правото на собственост. Следва да е налице съвкупност от действия или бездействия от страна на ответника, които да препятстват упражняването на правата на ищеца. Ищецът твърди наличието на незаконно построена сграда на регулационната граница,респ. на неспазено отстояние от нея, но не е конкретизирал какви точно пречки в упражняване правото на собственост му се създават. Самото застрояване без необходимите строителни книжа и разрешения при неспазено нормативно установено отстояние от границата не е основание за премахване на постройката, тъй като не е установено с тези действия да се ограничава правото собственост на ищеца. Той не е и изложил други твърдения, освен соченото ограничаване на слънцеогряването. Действително е налице отвеждане на дъждовните води в имота на ищеца, но исканата защита – премахване на сградата, не съответства на степента на нарушението. Освен това по делото е установено, че имотът не се поддържа от ищеца, поради което е неясно какви са пречките за упражняване правото на собственост, които се създават от ответника – за обитаването, за отглеждане на селскостопански култури или друго ползване. При проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по отношение на уважения иск по чл.109 ЗС срещу Д. С. С. и М. С. Ф. и е постановил друго, с което е отхвърлил иска. Това е така, защото спрямо тези ответници първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от тях. Те не са се присъединили към въззивната жалба на К. Х. по реда на чл.265,ал.1 ГПК, не са и служебно конституирани в качеството им на необходими другари по реда на чл.265,ал.2 ГПК. Ето защо при липса на въззивна жалба, недопустимо въззивният съд е отменил влязлото по отношение на тях решение на първоинстанционния съд и е постановил друго по съществото на спора. В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено поради недопустимост на основание чл.293,ал.4 ГПК вр.чл.270 ГПК. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определение по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че по реда на чл.291 ГПК следва да се даде преценка на съответствието на изводите на въззивния съд на задължителните за него решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК №493/2010г. по гр.д.№719/2009г., І г.о., № 904/2010г. по гр.д.№2929/2008г., ІV г.о. Според приетото в тях по основните за настоящото дело правни въпроси, което се възприема и от настоящия състав, целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението и, или създават опасност от такива. Искът по чл.109 ЗС е основателен когато при изграждане на незаконен строеж в съседен имот се пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на собственика му. Незаконният строеж не създава такива пречки за собственика на съседен имот, когато е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но е в съответствие с установените в благоустройствените закони строителни правила и норми. Безспорно обаче незаконният строеж създава пречки на собственика в съседен имот, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. Такъв е случаят при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, тъй като се нарушава правото на последния да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничаща с имота на ответника. В този случай самото нарушение на такива строителни /респ.санитарно-хигиенни/ норми предполага ограничаване правата на собственика на засегнатия съседен имот да го ползва по предназначение и не е необходимо той да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи. По основателността на касационната жалба. По делото е установено от първоначалното и допълнително заключение на техническата експертиза на вещото лице Б., че строежът в имота на ответника – сграда с идентификатор №37023.501.224.3, пристройката към нея и навесът са незаконно извършени – без строителни книжа и разрешения, при съществено отклонение на нормативно установените правила за отстояние от граничната линия /по ЗТСУ/отм./ и по ЗУТ/. Сградата с идентификатор № 37023.501.224.3 отстои на разстояние 0.85м – 1.10м от границата с имота на ищеца, а по средата на сградата, поради чупка – то е 0.76м. Краят на стрехата на тази сграда съвпада с оградата между двата имота като на стрехата в края на сградата има монтирани водосточна тръба и улуци, от които дъждовните води се отвеждат в имота на ищеца. Според заключенията двата съседни имота са в с разположение един спрямо друг северозапад – югоизток, географски неравнопоставени по отношение на слънчевото огряване през деня. Когато слънцето грее от югозапад, процесната сграда се явява пречка за слънцеогряването на част от имота на ищеца. Евентуално построена в имота на ищеца сграда при спазване изискуемото отстояние от 3м. от границата, би била засенчвана от постройката на ответниците на височина 3,70м. Незаконните постройки в имота на ответниците се явяват пречка за бъдещото застрояване в имота на ищеца. При дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението и така установените по делото факти и обстоятелства, следва да се приеме, че в противоречие с цитираната съдебна практика е разбирането на въззивния съд, че не е налице неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. С извършеното незаконно строителство в нарушение на строителните правила и норми при неспазване на нормативните отстояния от имота на ответника, с отвеждане на дъждовните води в него и създаване на пречки за слънцеогряването на част от него, ответната страна ограничава правата ищеца да ползва собствения си имот пълноценно по неговото предназначение. Ето защо и искът с правно основание чл.109 ЗС срещу К. Х. за премахване на постройките е основателен. Изложеното налага касиране на въззивното решение в тази част и постановяване на друго по реда на чл.293,ал.2 ГПК , с което се уважи предявеният иск. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства в размер на общо 1640 лева. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № І-41 от 25.04.2012г. по гр. дело №2063/2011г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 11.08.2011г. по гр.д.№45/2010г. на Царевския районен съд и е постановено друго, с което по отношение на М. С. Ф. и Д. С. С. е отхвърлен искът на Р. З. Р. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградената в поземлен имот идентификатор № 37023.501.224 по КК на [населено място] сграда с идентификатор № 37023.501.224.3 ведно с пристрояването към нея и прилежащия и навес. ОТМЕНЯ въззивно решение № І-41 от 25.04.2012г. по гр. дело №2063/2011г. на Бургаския окръжен съд в останалата част по отношение на предявения срещу К. С. Х. иск с правно основание чл.109 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС К. С. Х.,гр.К., да премахне изградените в поземлен имот с идентификатор № 37023.501.224 по КК на [населено място] сграда с идентификатор № 37023.501.224.3 ведно с пристрояването към нея и прилежащия и навес, както и да заплати на Р. З. Р. разноски за касационното производство в размер на 1640 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: