Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София , 30 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1107/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв.Н., служебен защитник на подсъдимия К. В. Й., против решение №303 от 23.07.2018 г.,постановено по внохд №715/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, понеже не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Посочва се, че апелативният съд не е отчел действителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно е приел наличието на превес на отегчаващите такива, който извод се основава на формалното им числено изброяване. Твърди се ,че подсъдимият е с безупречно процесуално поведение, добро интелектуално развитие и млада възраст. Моли се да бъде изменено атакуваното решение и намален размера на наложеното по реда на чл.23 от НК общо наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия-адв.Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, поради което пледира да не бъде уважавана. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като съдът е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към правилното му отмерване. Предлага решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Гражданският ищец К. С. С., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата. В последната си дума подсъдимият К. Й. моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №1574 от 22.03.2017 г.,постановена по нохд №14/2017 г., Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия К. В. Й. за виновен в това ,че : 1. За времето от около 12.55 часа на 05.09.2016 г. до 09.15 часа на 09.10.2016 г. в [населено място], на различни места, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 3536,63 лв. и е направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 600 лв. от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 и 2 във вр.с чл.29 ал.1 ,б. „а“ и „б“ от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК, му е наложил наказание шест години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 –на четири години. 2. На 19.10.2016 г., около 05.40 часа, в Благоевград от лавка, находяща се в ЦГЧ, направил опит да отнеме чужда движима вещ-сумата от 100 лв. от владението на С. Л., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК е редуцирал с 1/3 на две години. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец К. С. сумата от 2039,23 лв.- обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.199 ал.1 от НК,както и д.т.съобразно уважената гражданска претенция. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По протест на ОП- Благоевград и жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1317/2017 г., приключило с решение №3 от 08.01.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като същото е увеличено от четири на осем години, при първоначален строг режим. Присъдата е била отменена в частта относно мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата му част първоинстанционния съдебен акт е бил потвърден. По жалба на защитника на подсъдимия, пред ВКС е било образувано н.д. №431/2018 г. С решение №104 от 29.05.2018 г. по същото дело, Върховният касационен съд, трето н.о. е отменил въззивното решение по внохд №1317/2017 г. по описа на САС и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав. С решение №303 от 23.07.2018 г., постановено по внохд №715/2018 г., Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда /нохд №14/2017 г. на ОС-Благоевград/ като : увеличил е размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК от четири на осем години; увеличил е размера на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК от две години на две години и осем месеца; увеличил е размера на определеното общо и най-тежко наказание от четири на осем години лишаване от свобода; изменил е основанието за определяне на първоначалния строг режим на наказанието лишаване от свобода, който да се счита-чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС. Отменил е присъдата в частта, в която е постановено изтърпяването на общото наказание лишаване от свобода да е в затвор. В останалата част присъдата е била потвърдена. Именно това решение на Софийски апелативен съд е предмет на настоящия касационен контрол. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Направеното искане в касационната жалба е за намаляване размера на определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо и най-тежко наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Й.. Само по себе си, такова искане не може да бъде удовлетворено, без да се разгледа справедливостта на наказанията, наложени за всяко едно от престъпленията в съвкупността. Ето защо, ВКС приема,че за да се произнесе по основателността на искането, следва да провери дали наложените на подсъдимия К. Й. наказания,за извършените от него две престъпления, са справедливи. Определеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода в размер на 12 години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК- осем години/ отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения/ и на дееца. За престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и конфискация до Ѕ от имуществото на виновния. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Доводът на защитата на подсъдимия, че „приетия от съда превес на отегчаващите обстоятелства е неправилен и се основава на формалното им числово изброяване“, е лишен от основание. Напротив, мотивите на апелативния съд като цяло и в частност относно наказанието, което подсъдимия Й. следва да понесе, се отличават със задълбоченост, прецизност и пълнота на съображенията. Всяко едно обстоятелство, относимо към правилното отмерване на наказанието, е било подробно разгледано и аналитично оценено с оглед относителната му тежест в комплекса от смекчаващи и отегчаващи отговорността факти. Не се установява, нито подценяване, нито надценяване на обстоятелствата, касаещи реализацията на наказателната отговорност. Изводът на въззивната инстанция за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца е верен и се споделя от настоящия съдебен състав. Броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, употребата на двете форми на принуда /сила и заплашване/, както и интензитета на упражняването й срещу лица от женски пол, които принципно са с по-слаби възможности за самозащита и съпротива, обосновават високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. Наред с това, относително високия размер на отнетото имущество, причинените несъставомерни увреждания на пострадалата Д., констатирани в приложеното по делото медицинско свидетелство и осъждането на подсъдимия, стоящо извън правната квалификация „опасен рецидив“, напълно коректно са били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Изводът за завишена лична обществена опасност на дееца е доказателствено обезпечен, а не произволен. Богатото съдебно минало на подсъдимия, престъпната му упоритост, фактът, че само двадесет и пет дни след изтърпяване на наказание лишаване от свобода е стартирала престъпната му дейност по настоящото дело, сочи на трайно изградени престъпни навици, които дотук не са били преодолени с наложените му и изтърпени наказания по другите присъди.Посоченото обосновава два извода: 1.касае се за лице с висока степен на лична обществена опасност, при което престъпното поведение се е превърнало в начин на живот и 2. налаганите дотук в значителна степен либерални наказания по никакъв начин не са изиграли ролята, която законът им е придал, и не са спомогнали за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия. По-нататък, апелативната инстанция не може да бъде упрекната , че не е изпълнила задълженията си да прецени дали са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. ВКС се солидаризира с извода на решаващия съд, че към кръга на смекчаващите обстоятелства следва да бъде включено изказаното съжаление за стореното и възстановената част от отнетото имущество, но при уговорката, че тежестта на последния факт е пренебрежимо малка, на фона на общата стойност на предмета на престъплението. За да обоснове претенцията си по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, защитата сочи, че следва да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства безупречното поведение на подсъдимия, доброто му интелектуално развитие и младата му възраст. По отношение на възрастта на подсъдимия, който към момента на деянието е бил на 29 години, въззивният съдебен състав детайлно е посочил причините, поради които тази възраст не може да се цени като смекчаващо обстоятелство. За да бъде такова, подсъдимия следва да бъде на възраст, близка до навършване на пълнолетие и която да може да аргументира не дотам изградена психическа устойчивост и не добре формирани морални императиви. Тези „дефицити“ обаче не са характерни за възрастта на подсъдимия, още повече, че сам защитника му посочва, че Й. „е в добро интелектуално развитие“. Що се отнася до процесуалното му поведение, принципно същото има отношение към изпълняваните мерки за неотклонение, но не и към определяне на наказанието. Наред с това, в случая подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е гаранция за коректността на процесуалното му поведение. С оглед на изложените съображения, ВКС не намира основания за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Й. за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК. Определеното му наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1във вр.с чл.18 от НК в размер на четири години лишаване от свобода, редуцирани, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, на две години и осем месеца, не е явно несправедливо. Правилно са преценени степента на обществената опасност на деянието, характеристиките по изпълнението му, обществената опасност на дееца и останалите обстоятелства, имащи отношение към неговото законосъобразно и справедливо определяне. ВКС не намира допълнителни основания, неотчетени от въззивната инстанция, за намаляване размера на това наказание. В заключение следва да се посочи,че определените наказания лишаване от свобода в посочените по-горе размери за двете престъпления, държат сметка и за постигане на целите по чл.36 от НК. Доколкото, ВКС не установи явна несправедливост на наказанията, в посока необосновано завишаване, наложени на К. Й. за престъпленията по чл.199 ал.1 т.4 от НК и по чл.196 ал.1 т.1 от НК, не намери основание и за промяна на наложеното общо и най-тежко наказание, съобразно разпоредбата на чл.23 от НК, а именно осем години лишаване от свобода. По изложените съображения, настоящият съд счита, че жалбата на защитника на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение –в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №303 от 23.07.2018 г.,постановено по внохд №715/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/