РЕШЕНИЕ № 214 София, 08. юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1822 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 08.04.2009 г. по гр.д. № 764/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правото на страната да участва при изслушването на заключението на вещото лице във връзка със задължението й да следи за насрочването на следващите заседания. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че страните имат право да участват при изслушването на вещото лице и да задават въпроси за изясняване на заключението му, поради което те трябва да бъдат призовани за съдебното заседание, в което се изслушва вещото лице, независимо от това дали вещото лице се изслушва от решаващия съд, или от друг делегиран съд. Когато изслушването е насрочено в открито заседание, страната, която е била редовно призована за това заседание, но не се е явила, е длъжна сама да се информира за насрочването, а когато изслушването е насрочено в закрито заседание, страните трябва да бъдат надлежно уведомени за насрочването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено за уронването на престижа и злоупотребата с доверието на работодателя чрез допускането на грешки при диагностицирането и лечението на двама пациенти, което е застрашило живота им, което довело и до извършването на допълнителни разходи, като първото се установява от надлежно приетото заключение на изслушаната по делегация съдебно-медицинска експертиза, а второто – от представените писмени доказателства. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като началник на хирургично отделение и е имал задълженията да назначава и провежда диагностичните изследвания, лечебната и рехабилитационната дейност, да осъществява контрол върху дейността на персонала на отделението и координацията с другите отделения, както и да предприема мерки за квалификацията на лекарския и помощния медицински персонал. При лечението на двама пациенти в началото на 2005 г. ищецът е допуснал диагностични неточности и непълноти, както и оперативно-технически грешки при отстраняването на жлъчните мехури на двама пациенти, първият – изписан при недооценка на състоянието в следоперативния период, а втората – преместена по нейно желание за лечение в друго лечебно заведение, с което е изложен на риск живота им и е наложило извършването на оперативни интервенции в други лечебни заведения, завършили с успех. Жалбите на пациентите са разгледани в медицинския съвет, от ищеца са поискани обяснения и след приемането им от работодателя е връчена оспорваната заповед № 05.168/07.07.2005 за дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ. Правилно съдът е основал вътрешното си убеждение на изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Изслушването на експертизата по делегация е насрочено в закрито заседание, но ищецът е надлежно уведомен за това чрез упълномощената от него адв. Х., чиито пълномощия не са оттеглени и на домашния му адрес, който той е напуснал, без да посочи нов адрес. Също правилно въззивният съд е приел, че за наличието на злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието не е необходим умисъл. В гражданското право вината не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. Извършването на допълнителни разходи от работодателя или от трети лица не е задължителен елемент от фактическия състав на злоупотребата с доверието и уронването на доброто име. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията МБАЛ [фирма], С. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд от 08.04.2009 г. по гр.д. № 764/2008. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.