4 Р Е Ш Е Н И Е № 101 [населено място] 19.07. 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 743 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 08.02.2011г., постановено по гр.д.№2/2011г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.11.2010г. по гр.д.№11823/2010г. на Пловдивски районен съд в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 3429,16лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Касационното обжалване е допуснато с определение №20 от 09.01.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В. съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ, а обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, е ирелевантно за спора. С решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д.№617/1998г. на ВКС, ІІІг.о. е прието, че с отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Настоящият касационен състав намира за правилна практиката, изразена в решение №206/2000г. на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба И. А. П. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 3429,16лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. В. съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ, а обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, е ирелевантно за спора. Установено е, че И. А. П. е изпълнявал длъжността „шофьор” в [фирма] по силата на безрочен трудов договор. На 13.06.2010г. работодателят е отправил до служителя предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор /връчено на същата дата/ на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които променени изисквания П. не отговаря, тъй като не притежава А. – свидетелство за водач, превозващ опасни товари. Изискването за притежаване на посоченото свидетелство за заеманата от П. длъжност е въведено с длъжностната характеристика от 2010г., връчена му на 29.04.2010г. Безспорно служителят не притежава професионалната квалификация, която е установена като изискване за изпълняваната работа. При тези данни издадената заповед №210 от 01.06.2010г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.06.2010г., на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, връчена на 11.06.2010г., има само констативен характер. С отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Неправилно въззивният съд е преценявал законността на уволението с оглед заповедта за уволнение, а не с оглед на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Работодателят има право да промени първоначално предявените към работника или служителя изисквания за вид и степен образование и за професионална квалификация, и ако той не отговаря на новите изисквания, да прекрати трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. За да се упражни правомерно правото на уволнението на това основание, следва да има въведена промяна в образователните условия за изпълнение на трудовата функция. В разглеждания случай работодателят е установил, че е въвел ново изискване за професионална квалификация за длъжността – да притежава А. – свидетелство за водач, превозващ опасни товари - спрямо изискванията, които е въвел за заемане на длъжността към момента на възникване на трудовото правоотношение за конкретната длъжност, на които работникът не отговаря. Работодателят е установил в спора за законосъобразността на уволнението, че въведеното с длъжностната характеристика изискване за професионална квалификация се отнася до заеманата от работника длъжност; че то е различно от изискването, което е действало към момента на заемане на длъжността и че работникът не отговаря на тези изисквания. След като тези обстоятелства са установени по делото, следва, че е доказано наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, поради което уволнението е законосъобразно, а оттам – са неоснователни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 08.02.2011г., постановено по гр.д.№2/2011г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 10.11.2010г. по гр.д.№11823/2010г. на Пловдивски районен съд в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 3429,16лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. П. с [ЕГН] от [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено с писмено предизвестие от 13.06.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които не отговаря /не притежава А. – свидетелство за водач, превозващ опасни товари/; за възстановяване на длъжността „шофьор” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: