Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 19.07.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №388 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Ц. Г. Г. иск по чл.47 т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 03.08.2012г. по арб. дело №681/2012г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, [населено място]. С решението Ц. Г. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 367,50 лева, дължима по договор за заем CrediHоme№1051-00120467 от 13.03.2009г., сумата от 344,55 лева - законна лихва, считано от 05.06.2009г. до 17.05.2012г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2012г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 387,94 лева разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ З. З., рег.№875, с район на действие Хасковски окръжен съд, по което не му е връчвана покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че в т.11 от Общите условия, при които е сключен договорът между страните, е предвидено,че споровете между тях ще бъдат решавани чрез преговори и по пътя на взаимното съгласие, а в случай, че такова не бъде постигнато, ще се отнасят от недоволната страна до български съд в [населено място] или до Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, [населено място]. Счита, че тъй като с арбитражната клауза отнасянето на спора до арбитражен съд е предвидено като алтернативна възможност, то не е ясно дали действителната обща воля на страните е била да отнесат евентуалните бъдещи спорове на първо място пред компетентния български съд и едва на второ място пред арбитраж, съответно не е конкретизирано кога е приложима общата подсъдност, кога специалната. Поддържа, че този порок сочи на липса на еднозначна воля за арбитраж и води до недействителност на арбитражната клауза. Също поддържа, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - [фирма], с предишно наименование [фирма] го оспорва като неоснователен. Поддържа, че в чл.25 от Общите условия към договора заем CrediHоme, подписани от ищеца – заемополучател, страните са уговорили арбитражна клауза. Поддържа, че на основание чл.12 от Правилника на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, [населено място], възпроизвеждащ разпоредбата на чл.32 от ЗМТА, ответникът е бил счетен за редовно уведомен за заведеното производство и за постановеното по него решение, тъй като арбитражният съд е изпращал книжата по делото на постоянния адрес на Ц. Г. Г., посочен от него в договора за кредит, с препоръчани пратки на [фирма], но същият не се е явявал в пощенската станция, за да ги получи. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от Ц. Г. Г., иск за отмяна на арбитражното решение от арбитражно решение от 03.08.2012г. по арб. дело №681/2012г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, [населено място], е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 от ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. Разпоредбата е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, каквото е отказът за получаване или укриването на получателя. В случая видно от приложеното по арбитражното дело известие – обратна разписка, решението е било изпратено от арбитражния съд на Ц. Г. Г., на посочения в договора адрес, но адресатът не е потърсил пратката. Това обстоятелство, както и датата на връщане на пратката – 04.10.2012г. е удостоверено с подписа на началника на пощенската станция, а видно от клеймото върху плика пратката е получена в пощенския клон на 12.09.2012г., следователно пратката е върната след изтичане на предвидения не по-кратък от 20 дни срок за получаването й. Не се установява обаче, че е спазена изцяло предвидената в чл.5 от приложимите съгласно нормата на чл.36 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, процедура за връчване на препоръчани пощенски пратки. Разпоредбата на чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, предвижда, че когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая не е удостоверен броят на оставените на получателя служебни известия. В този смисъл не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверяване по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗМТА, относно неявяването на получателя в пощенската станция да получи препоръчаното писмо, с което му е изпратено решението по цитираните документи. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази твърдението на ищеца за случайно узнаване за постановеното решение, както и писмо изх. №3722/03.04.2014, с което ЧСИ З. З., с район на действие Хасковски окръжен съд, удостоверява, че по изп.дело №20138750400714, с длъжник Ц. Г. Г., не е връчвана покана за доброволно изпълнение на длъжника. С оглед на това изпращането на исковата молба по пощата на 02.02.2017г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме,че, независимо от това,че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава,че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът Ц. Г. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 494,70 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 03.08.2012г. по арб. дело №681/2012г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Ц. Г. Г., с адрес [населено място], [улица], вх..., ет..., ап..., с адрес за призоваване [населено място], ул.“ ...“ №..., адвокат К. Я., сумата 494,70 лева /четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.