Р Е Ш Е Н И Е № 582 гр. София, 10.01. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1993/2013 година. Касационното производство е образувано по частна жалба на М. Г. – частен тъжител и граждански ищец, чрез повереника й адвокат Й. С., против определение на Софийски градски съд, постановено по внчхд № 3890/2013 г. Сочи се, че съдебният акт в тази му част е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество. Защитникът на подсъдимия С. Х. счита частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита частната жалба за неоснователна, поради което въззивното определение следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 2714/09.09.2013 г., Софийският градски съд, 4-ти въззивен състав е прекратил производството по внчхд № 3890/2013 г. и е върнал делото на СРС, 3-ти състав, с оглед връщане на въззивната жалба. По жалбата: Жалбата е процесуално допустима с оглед разпоредбите на чл. 346, ал. 1, т. 4 НПК, въпреки отбелязването в цитираното определение, че то е окончателно. Посочените касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно въззивната инстанция е постановила прекратяване на производството и връщане на делото с жалбата, като подадена от лице без правен интерес. Видно от приложената на л. 10 от въззивното производство, жалба от тъжителката, чрез нейния повереник, против първоинстанционната присъда, бланкетно е посочено, че тя е постановена в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. След дадената възможност и запознаване с мотивите към присъдата, жалбоподателката, с допълнение към въззивната жалба, приложена на л. 11 от същото производство, изрично и с черен курсив е уточнила, че със самото произнасяне на първоинстанционният съд с присъда, при изтекла абсолютна давност и искане на подсъдимия за прекратяване на производството, е допуснато съществено процесуално нарушение и е приложен неправилно закона. Исканията са да се отмени присъдата и прекрати производството по делото или върне за ново разглеждане от решаващия съд. При тези безспорни данни въззивният съд законосъобразно е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице без правен интерес. Съгласно разпоредбите на чл. 318, ал. 4 НПК, частният тъжител може да обжалва присъдата, ако са накърнени негови права и законни интереси, от където следва по аргумент на противното, че не може да обжалва присъда, ако счита, че са накърнени интереси на подсъдимия. А именно такъв е единствения довод в жалбата – накърнено право на подсъдимия по негово искане за прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност, като не е посочен абсолютно никакъв накърнен собствен интерес. От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 318, ал. 4, изр. 2 НПК, частният тъжител не може да обжалва присъдата, ако тя е постановена съобразно направено от него искане. В случая в пренията си заедно с повереникът й са пледирали по същество и не са направили искане за прекратяване на производството. Постановеният съдебен акт е именно по съществото на делото и тъй като законодателят не е признал правният интерес на частния обвинител да претендира с въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение поради произнасяне по същество, а не за прекратяване на делото. Приложената към касационната жалба молба от повереника на частния тъжител, с която се уточняват бланкетните касационни основания, не следва да се имат пред вид, тъй като тя е подадена на 16.09.2013 г., т. е. 7 дни след постановяване на определението на въззивния съд за прекратяване на производството. Изложените в тази връзка мотиви на въззивната инстанция са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Последната счита, че същите представляват техен подробен и изчерпателен анализ и същевременно излагащи ясни правни съображения за взетото решение. С оглед на всичко изложено, частната касационна жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради това и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, тъжителката М. Г. следва да бъде осъдена за заплати на подс. С. Х., направени такива пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. – договор за правна защита с-я А № 421841/20.11.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 2714/09.09.2013 г., постановена по внчхд № 3890/2013 г., на Софийския градски съд,4-ти въззивен състав. ОСЪЖДА М. М. Г. от гр.С., ЕГН [....], да заплати на С. И. Х., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. Председател: Членове: