Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55
София, 21.02.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1544 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по реда на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, по молба на С. П. Т. от[населено място] и такава по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК , с искане за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. Nо 996/ 2006 година на районен съд[населено място] , потвърдено[населено място] на С. окръжен съд по гр.възз.д. Nо 202/2009 година по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят поддържа , че не е доволен от постановения съдебен тъй като не са съобразени доказателствата по делото, не е взет предвид и приложен правилно материалния закон, конкретно Указа на Ц. Б. I. от 1924 година за оземляване на бежанците, не е взето предвид , че разпитаните свидетели на ответниците, в частност негова племенница,са дали неверни показания , необосновани са изводите на съда , че майка на жалбоподателя е живяла незаконно с баща му и не е била оземлена бежанка, поради което на основание нови доказателства :Указ Nо 331 за одобрение на Закона за изменение и допълнение на закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им, Удостоверение от Ц. настоятелство на храм „Св.Д.”[населено място], Удостоверение от Кметството на[населено място] войвода [община], Декларация от 29.02.1956 година на П. С. и Молба от същата дата на П. С. Т. до Председателя на ТКЗС, се иска отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Назначената защита по ЗПП , поддържа и основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, поради нарушено право на защита , дължащо се на липсата на надлежно уведомяване на постановеното съдебно решение , липсата на разяснения и информация в хода не делото за възможността да бъде поискана и оказана служебна защита по ЗПП.
В срока по чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна.
По подадената молба за отмяна и преценка на наведените доводи и представени доказателства , състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия, намира :
С решението , чиято отмяна се иска е потвърдено решение на първата инстанция по отхвърления иск на по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на процесната земеделска земя. Прието е , че искът не може да бъде уважен поради недоказаност на обстоятелствата , че майката и общия на страните наследодател П. С./ на когото е възстановен по ЗСПЗЗ процесния земеделски имот/ са били в брак; поради обстоятелството, че майката е била бежанка от О. Т., че дядото на ищеца по майчина линия е бил оземлен с процесната нива, възстановена като земеделски имот на общия наследодател П. С. Т..
Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразността на влезлите в сила решение на съдилищата. Възможността да се влияе на стабилитета на едно решение, като се стигне до неговата отмяна , предполага ограничени хипотези на приложение – а именно, тези лимитативно изброени от законодателя в чл. 303 ал.1 и чл. 304 ГПК.
Съгласно чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, влязло в сила решение на съда , може да бъде отменено/ при една от визираните хипотези/ при открити нови писмени доказателства , когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Представените с молбата за отмяна на С. П. Т. „нови” писмени доказателства , не могат да бъдат обусловят отмяна на посочените съдебни решение , тъй като не да бъдат квалифицирани като „нови писмени доказателства” по см. на закона.
Удостоверението от Ц. настоятелство при храм ”Св. Д.”[населено място] , удостоверяващо , че П. С. Т. и М. П. Х. –родена в[населено място], Т. са сключили църковен брак на 29.10.1929 година в храм ”Св.Д.”, безспорно сочат на погрешен извод на въззивния съд, но не могат да повлияят на крайния правен извод по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , касаещ извод относно притежаването на спорната нива от страна на майката, чиито единствен наследник по закон е сина и С. П. Т., към момента на обобществяване на земеделските земи.
Представеното Удостоверение изх. Nо 95/22.02.2005 година на Кметството на [населено място] войвода , [община] удостоверяващо , че по емлячния регистър от 1949 годна на земеделската земя , на стр. 38 съществува партида на името на Г. Х. П. това сочи ,че като наследник на дядо , доколкото са кооперирани негови земеделски земи, то ищецът е следвало да поиска възстановяване на описаните в неговата декларация имоти. По делото принципни липсва възражение , че процесната земя е на дядото, твърденията по делото са били , че това е нива, с която майката на ищеца е оземлена.
Представената Декларация от 29.02.1956 година / без заверка/ на П. С. за притежавани земеделски недвижими имоти и инвентар и Молба от 29.02.1956 година от П. С. Т. за приемане в ТКЗС са писмени доказателства , неотносими към спора, доколкото основния извод на съда за да отхвърли иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е този, че не е доказано майката на С. П. Т.- М. Х. да е била собственик на процесните 6 дка земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС.
Представеното извлечение от ”Указ Nо 331 на Ц. Б. I.” за одобрение на Закона за изменение и допълнение на закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им е бил релевиран като приложимо право касаещо оземляването на майка му М. П. и дядо му по майчина линия като бежанци, приложен по делото и интерпретиран от съда с решението по същество.
Не може да е налице тезата на назначената защита по ЗПП , а именно, че е налице хипотеза на визираните в чл. 303 ал.1. т.5 ГПК отменителни основания. Законодателят с посочения законов текст визира хипотези на нарушено право на защита в хода на инстанционното производството пред въззивния съд .Самото твърдението по молбата за отмяна , че молителят С. Т. не е получил надлежно уведомление за постановеното от втората инстанция решение от правна гл.т. означава , че решението не е влязло в сила, а на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила решения на съдилищата. Ако се поддържа възражението , че няма надлежно връчване на съдебните книжа за крайния съдебен акт и този акт не е влязъл в сила, то искането за поправка на пороците му/ ако има такива/ следва да бъде оформено като обжалване пред по-горната инстанция.
По изложените съображения и на основания чл. 307 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. П. Т. от[населено място] за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. Nо 996/ 2006 година на районен съд[населено място] , потвърдено[населено място] на С. окръжен съд по гр.възз.д. Nо 202/2009 година по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :