1 Р Е Ш Е Н И Е № 496 София, 01 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 471/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия К. А. против въззивно решение № 82 от 13.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 56/2010 г. от Апелативен съд – Бургас, с което е изменена частично присъдата на Окръжния съд - Бургас. С първоинстанционната присъда № 74 от 18.02.2010 г. по НОХД № 348/09 г., подсъдимият К. А. е бил признат за виновен в това, че на 14.10.2009 г. на митнически пункт Малко Т., Б. област пренесъл през границата на страната от Р. Т. стоки за търговски цели в големи размери без знанието и разрешението на митниците – 576, 28 грама, различни по вид златни изделия – накити на обща стойност 21 898, 64 лева – престъпление по чл. 242, ал.1, б. “д” от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК – пробация със съответните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК. На основание чл. 55, ал.3 от НК не е наложено по-лекото наказание “глоба”. Отнети са в полза на държавата предметът на контрабандата на основание чл. 242, ал.7 от НК и на основание чл. 242, ал.8 от НК превозното средство – лек автомобил “Шкода – О.”, собственост на фирма “П. лизинг” – Б., отдадена на лизинг на фирма SC – Риналдотранс” ООД – Р.. Подсъдимият А. е оправдан по обвинението по чл. 251 от НК относно 30 000 евро и за част от предмета на контрабандата. Въззивното решение е постановено по протест на прокурора и по жалба на подсъдимия А., като с него присъдата е изменена - наказанието е наложено при условията на чл. 54 от НК, а именно : шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години и глоба в размер на двадесет хиляди лева, отменено е приложението на чл. 55, ал.3 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия А. се позовава на основянията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Правят се алтернативни искания : за преквалификация на извършеното по чл. 251 от НК, отмяна на отнемането на МПС по чл. 242, ал.8 от НК и смекчаване на наказанието. В касационното производство е взел участие процесуален представител на подсъдимия, който поддържа жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата . Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се свеждат до това, че жалбоподателят намира разпоредбата на чл. 251 от НК за специална по отношение на чл. 242 от НК, тъй като златните накити са “валутни ценности”. Нарушаването на режима за тяхното деклариране, последното уредено във Валутния закон и Наредба № 10 от 16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, определя, според жалбата, съставомерност по посочената правна норма, а не по чл. 242 от НК. Нарушение на закона е видяно и в друго – приложението на чл. 242, ал.8 от НК по отношение на превозното средство. Оспорени са изводите на предходните инстанции в две насоки : Първо, че МПС не е послужило за пренасяне на контрабандната стока, тъй като не са установени специално пригодени тайници, специален начин за укриване на златните накити. Второ, че отнемането на МПС е в нарушение на чл. 242, ал.8 от НК, тъй като последното не е собственост на дееца, а стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Възраженията са частично основателни. Няма съмнение, че режимът за внос и износ на благородни метали и изделия от тях, както и декларирането им, са уредени от Валутния закон и съответните подзаконови нормативни актове. Нарушаването на същите би обусловило валутно нарушение или престъпление по чл. 251 от НК. Въпросът за съотношението между съставите на валутното престъпление по чл. 251 от НК и квалифицираната контрабанда по чл. 242 от НК е изяснен в доктрината и практиката на основата на различията в непосредствения обект и предмета на престъплението. Предмет на престъплението по чл. 251 от НК са валутни ценности, определени от ВЗ, а предмет на контрабандата са стоки (предмети), имащи търговско предназначение. Тоест, когато благородните метали се пренасят като част от търговския обмен, те имат качеството на стоки по смисъла на ЗМ и чл. 5 във вр. с чл. 4 от цитираната наредба, а след като имат такова качество, деянието по тяхното пренасяне (без знанието и разрешението на митниците) се обхваща от състава на квалифицираната контрабанда по чл. 242 от НК. Затова, като е установил, че златните накити (съобразявайки техния вид, брой, асортимент, както и наличните приспособления за преработката им), са стоки за търговски цели в големи размери, правилно въззивният съд е приложил закона – този по чл. 242, ал.1, б. “д” от НК. По отношение оплакването за нарушение на материалния закон при прилагането на разпоредбата на чл. 242, ал.8 от НК. Първият въпрос, който се поставя в жалбата е, дали МПС изобщо може да се определи като “послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабанда”, след като част от златните накити са били укрити в облеклото на подсъдимия, а не в МПС. Възражението е неоснователно, доколкото и с него не се отрича, че не всички накити са били намерени в дрехите на подсъдимия, а част от същите са се намирали укрити в самото превозно средство. Специалната норма на чл. 242, ал.8 от НК предвижда конфискация на превозното(преносното) средство и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Преценката за тежестта на престъплението е фактически въпрос и се прави не само с оглед стойността на контрабандната стока, но и с оглед на всички други обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. Фактите по делото : количеството и стойността на златните накити, начинът, по който са укрити, не в специално пригодени тайници и/или на трудно достъпни и трудно видими части на автомобила, не очертават висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Безспорно е, че квалифицираната контрабанда е тежко престъпление, но при установените факти конкретно извършеното деяние не разкрива някакво значително отклонение от обстоятелствата, достатъчни, за да се обоснове наказателна отговорност по чл. 242 от НК. Всъщност предходните инстанции, в тази връзка, са обсъждали само такива обстоятелства : напр. “преминаващите границата лица са длъжни да спазват установените правила и отнемането на превозното средство е допълнителна мярка, насочена срещу контрабандистите...с поведението си А. нарушава правилата на преминаване през външната граница на ЕС, а не просто българската..” – мотиви към въззивното решение. От друга страна, стойността на стоките, предмет на контрабанда е 21 898,64 лева и не надхвърля в голяма степен критерия “големи размери” (виж ПМС № 1/10.01.2009 г., определящо размера на минималната работна заплата – 240 лева) Стойността на МПС е 35 929 лева, тоест надвишаваща тази на стоките, последно казаното и посоченото по-горе за невисоката тежест на конкретно извършеното деяние по чл. 242 от НК, не предполага приложението на чл. 242, ал. 8 от НК. Ето защо, като е потвърдил присъдата в частта, с която е приложен чл. 242, ал.8 от НК, въззивният съд е нарушил закона, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде изменено, като се отмени приложението на чл. 242, ал.8 от НК, необходима последица от което е и връщането на МПС на неговия собственик. ІІ. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се справедливостта на наложените наказания, като се счита, че въззивният съд неправилно е изменил присъдата и е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК. Възражението е неоснователно. Втората инстанция с основание не се е съгласила с приетото от първостепенния съд, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, добросъвестно поведение при разследването, ниските доходи на подсъдимия), разкриват критериите на изключителност и/или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Това е било достатъчно, за да се приеме, че определеното наказание по реда на смекчената наказателна отговорност е незаконосъобразно. Този извод на втората инстанция не търпи упрек. В рамките на предвидената от закона санкция (към момента на извършване на деянието), наказанието, определено по реда на чл. 54 от НК, а именно : шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК и минимален размер на глобата -20 000 лева, в пълна степен ще удовлетвори целите, визирани в чл. 36 от НК. С оглед на изложението съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 3 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 82 от 13.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 56/2010 г. от Апелативен съд – Бургас, като го ОТМЕНЯ в частта относно приложението на чл. 242, ал.8 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.