10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Гр.София, 02.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2072 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 846/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 793/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 101/28.11.14г. по т.д.№ 494/14г. на Пернишкия окръжен съд за признаване за установено по иска на [фирма], [населено място], че касаторът дължи сумите по заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 6431/11г. от Пернишкия районен съд в размер на 159031.34 евро главница, 42557.72 евро договорна лихва, 1986.59 евро такси и 590.47 евро застраховки по договор за банков кредит от 24.07.08г., изменен с анекс от 21.05.09г., и разноските в заповедното производство.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, предвид на обстоятелството, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не е извършено в съответствие с правилата по ГПК и със Закона за пощенските услуги. Моли въззивното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният установителен иск. Претендира разноските за производството.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила в съответствие с уговорките в договора за кредит и моли обжалваното решение да се остави в сила, а евентуално при уважаване на касационната жалба решението да се потвърди в частта за неплатените и изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 22.07.08г. между страните е сключен договор за банков кредит - продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения”, изменен с анекс от 21.09.09г. По силата на договора банката е предоставила кредит в размер на 150000 евро със срок на погасяване 240 месеца от датата на учредяване на обезпеченията по договора – в случая на 24.07.08г. (в решението неточно е изписана годината 2007г.). Сумата по кредита е усвоена изцяло, като кредитополучателят е заплащал месечните вноски, но на 21.07.09г. е спрял да плаща лихвите по кредита, а на 21.08.09г. е спрял изцяло плащанията. По спорния по делото въпрос, дали банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, въззивният съд е приел, че на длъжника е изпратено уведомление на адреса, посочен в договора за кредит. В обратната разписка е записано „пратката не е потърсена от получателя”, поради което е налице бездействие от страна на длъжника и по смисъла на чл.30 от договора следва да се счита, че същата е достигнала до него. Длъжникът не е доказал, че адресът, до който е достигнало уведомлението, е грешен или различен от посочения в договора, поради което е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
С определение № 201/29.02.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с разрешението в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС по конкретизирания от състава на ВКС въпрос: По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?
Съображенията на състава произтичат от следното:
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
В случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на договора по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.
При уговорка в договора кредиторът да може да извърши уведомлението с препоръчана пощенска пратка, следва връчването да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила, приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл.5, ал.3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.
Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.
В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.
По тези съображения на въпроса, поставен по реда на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отговори в следния смисъл: Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.
По същество на касационната жалба.
Според касатора не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, тъй като банката не е представила доказателства за връчване на поканата за изпълнение. Въведените основания за отмяна на решението са за неправилно приложение на разрешенията, дадени в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС относно настъпването на предсрочна изискуемост, липса на удостоверяване на връчването, както и обстоятелството, че банката не е представила доказателства за връчване на поканата при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът възразява, че поканата за обявяване на предсрочната изискуемост е представена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и връчването е удостоверено съгласно правилата на Закона за пощенските услуги. Позовава се на преклузия за оспорване на връчването от длъжника, както и на уговорката в чл.30 на договора за кредит относно начина на връчване на съобщения между страните.
Предвид на предприетия от кредитора способ на връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и действително осъществените действия по връчването, възражението на длъжника, че не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост не е преклудирано. В отговора на исковата молба това възражение е направено, както и изрично е посочено, че представеното уведомление, което банката ползва като документ за настъпила предсрочна изискуемост, не е достигнало до знанието му, тъй като липса достоверна дата на връчване. С допълнителна искова молба банката е представила в исковото производство поканата – уведомление, плик и известие за доставяне, които са идентични с представените в заповедното производство. С отговора на допълнителната искова молба длъжникът подробно се е позовал на липсата на уведомяване. От една страна, представеното известие е „оспорено като доказателство, тъй като не удостоверява, че съдържащото се в пощенската пратка е уведомление за предсрочна изискуемост на кредита”, а от друга, че пощенското известие удостоверява единствено и само, че такъв документ не е достигнал до знанието му.
Съобразно с изложените от състава на ВКС съображения по дадения отговор на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, оспорването на връчването, в случая с въведено възражение, че уведомлението не е достигнало до знанието на длъжника и съответно доводът, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, не изискват оспорване на документа. Удостоверените в известието от пощенската служба факти не се оспорват от страната – връчване на пощенската пратка не е направено на адресата, поради което и не е настъпила преклузия за оспорване на документа, каквато е тезата на ответника в касационното производство. Посоченото възражение, основано на фактите, и свързаните с него доводи, са заявени в отговора на исковата молба, поради което първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили същите при спазване на процесуалните правила.
В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е дал указания на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на предсрочната изискуемост на кредита и на неговия размер. Съдилищата по същество са приели, че получателят не е потърсил пратката, изпратена на адреса, и поради бездействие от негова страна е налице хипотезата по чл.30 от договора, като пратката следва да се счита за достигнала до длъжника.
В касационната жалба касаторът застъпва тезата, че ищецът следва да докаже: изпращането на пощенската пратка, съдържанието й, как пощенският служител е доставил тази пратка, къде е поставено съобщението за наличието на такава пратка и къде получателят е следвало да търси тази пратка. Една част от посочените обстоятелства са удостоверени – изпращането, съдържанието, както и неявяването в пощенската станция. Другите факти относно мястото на поставяне на съобщението и на явяване на получателя са счетени от съдилищата за ирелеванти предвид на уговорката в договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че в случая тези факти биха могли да се считат за обхванати от удостоверителното изявление, че пратката не е потърсена в пощенската станция и съответно е върната на подателя, но същите следва да се преценят съобразно с договорната клауза за връчване на съобщения между страните.
Според уговорката в чл.30 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и „ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора”. В изречение второ е предвидено, че ако някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени.
Тълкуването на договорната клауза по правилата на чл.20 ЗЗД налага извода, че страните са определили способи за връчване на кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. Съобщение, изпратено на адрес, която не е променен, като не е удостоверено доставянето му, не се счита за получено. В клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. Както посочи настоящият състав на ВКС, фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, настоящият състав ВКС приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит.
Въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да погасява вноските по кредита – от 23-та до 39-та. По тези факти не се спори, като според разрешението, дадено по реда на чл.290 ГПК в решение № 139/05.1114г. по т.д.№ 57/12г. на ВКС, І т.о., ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Съгласно заключението на счетоводната експертиза и погасителния план към договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.11г. е налице неизпълнение на задължението за заплащане на главница и възнаградителна лихва за вноски от 23-та с падеж 21.06.10г. до 39-та с падеж 21.10.11г., всяка от които е в размер на 1720,54 евро или общо в размер на 29249,18 евро, съответно за главница 4090,37 евро и за възнаградителна лихва 25158,81евро. Начислените такси по договора за периода 21.08.09г. до 21.06.11г. са в размер на 1986,59 евро и същите не са погасени и са изискуеми към датата на подаване на заявлението и съответно застрахователните премии са в размер на 590,47 лв.
По изложените съображения следва да се признае съществуването на вземане за главница за периода 21.06.10г. - 21.10.11г. в размер на 4090,37 евро, за възнаградителна лихва за периода 21.06.10г. - 21.10.11г. в размер на 25158,81 евро, за такси по договора за периода 21.08.09г. до 21.06.11г. в размер на 1986,59 евро и за застрахователни премии в размер на 590,47 лв. В тази част обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. За разликата до предявените размери от 159031,34 евро за главница и до 42557,72 евро за възнаградителна лихва въззивното решение следва да се отмени, като се отхвърлят предявените искове.
По разноските. Съгласно т.12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съдът се произнася по разноските за заповедното производство съобразно с изхода от спора в исковото производство, като в предмета на делото по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, не се включват разноските за заповедното производство. В частта, с която е потвърдено пъпроинстанционното решение за признаване за установено съществуването на вземане на разноските в заповедното производство, въззивното и първоинстанционното решения следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати.
Касаторът претендира разноски за всички съдебни инстанции по представен списък по чл.80 ГПК общо в размер на 53561,28 лв. В съдебно заседание на 19.09.16г. ответникът по касационната жалба е заявил, че претендира разноските за заповедното и за първоинстанционното производство, които са в размери на 18625 лв. и съответно 8175 лв., както и че не претендира разноски за касационното производство. С оглед на частичното уважаване на исковете ответникът в касационното производство има право на разноски в размер на 2881,08 лв. за заповедното и в размер на 1264,58 лв. за исковото производство. Касаторът има право на разноски за трите съдебни инстанции в размер на 45275,92 лв. Уговореното адвокатско възнаграждение е в минималните размери на Наредба № 1/2004г., поради което не следва да се намалява поради прекомерност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 846/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 793/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 101/28.11.14г. по т.д.№ 494/14г. на Пернишкия окръжен съд за признаване за установено по иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] съществуването на вземане, предмет на заповед № 5071/04.11.11г., издадена по ч.гр.д.№ 6431/11г. на Пернишкия районен съд, в частта за главница за разликата между сумата от 4090,37 евро до предявения размер от 159031,34 евро, и за възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25158,81 евро до предявения размер от 42557,72 евро, както и в частта за разноските за производството пред Пернишкия окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено съществуването на вземане, предмет на заповед № 5071/04.11.11г., издадена по ч.гр.д.№ 6431/11г. на Пернишкия районен съд в частта за главница за разликата между сумата от 4090,37 евро до предявения размер от 159031,34 евро, и за възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25158,81 евро до предявения размер от 42557,72 евро, поради недоказана предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит № BL 19819/24.07.2008г. и анекс от 21.05.09г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 846/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 793/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 101/28.11.14г. по т.д.№ 494/14г. на Пернишкия окръжен съд за признаване за установено по иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] съществуването на вземане, предмет на заповед № 5071/04.11.11г., издадена по ч.гр.д.№ 6431/11г. на Пернишкия районен съд в частта за: главница за периода 21.06.10г. - 21.10.11г. в размер на 4090,37 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.11.11г.) до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва за периода 21.06.10г. - 21.10.11г. в размер на 25158,81 евро; такси по договора за периода 21.08.09г. до 21.06.11г. в размер на 1986,59 евро и застрахователни премии в размер на 590,47 лв., на основание извлечение от счетоводните книги и договор за банков кредит № BL 19819/24.07.2008г. и анекс от 21.05.09г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 846/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 793/15г. от Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 101/28.11.14г. по т.д.№ 494/14г. на Пернишкия окръжен съд за признаване за установено съществуването на вземане за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6431/11г. от Пернишкия районен съд в размер на 18625 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в обезсилената част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], адрес за кореспонденция [населено място], [улица],[жк], ет.2, адв.Ч. Д., да заплати на [фирма], [населено място], [улица], п.к.1766, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, адв.Д. К. сумата от 2881,08 лв. (Две хиляди осемстотин осемдесет и един лв. и 08 ст.) – разноски за заповедното производство и сумата от 1264,58 лв. (Хиляда двеста шестдесет и четири лв. и 58 ст.) – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], п.к.1766, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, адв.Д. К., да заплати на [фирма], [населено място], [улица], адрес за кореспонденция [населено място], [улица],[жк], ет.2, адв.Ч. Д., сумата от 45275,92 лв. (Четиридесет и пет хиляди двеста седемдесет и пет лв. и 92 ст.) – разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.