Ключови фрази
Блудство с лице, ненавършило 14 г. * недопустима касационна жалба * здравословно състояние на подсъдим/осъден

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

280

 

София,   03   юни  2010 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година и в състав:

 

                                                             Председател: Иван М.Недев

                                                                        Членове: Ружена Керанова

                                                                                           Николай Дърмонски

 

при секретар Румяна Виденова   .......................... и с участието

на прокурора   Атанас Гебрев     ...........изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ..............................  наказателно дело № 186/2010 год.

            Производството е касационно по жалби от подсъдимите А. П. П. и М. Б. И. против въззивно решение № 16/10 от 15.ІІ.2010г. по внохд 816/2010г. на АС-София.

Първият, чрез защитника си поддържа касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното му наказание, по съображения, че влошеното му здраве налага намаляване на наказанието.

Вторият възразява срещу правилността на първоинстанционната присъда с аргументи за недоказаност на обвинението, а защитникът заявява, че намира жалбата за допустима и основателна.

Прокурорът е на становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да остане в сила.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

Жалбата на А. П. е допустима – подадена е от лице с право на касационна жалба и в срока по чл.350,ал.2 НПК, поради което и по нея следва да се извърши проверка на въззивното решение.

Жалбата на М. Б. И. е недопустима, защото спрямо него първоинстанционата присъда от 30.VІІ.2009г. по нохд 2189/2008г. на ГС-София е влязла в сила като необжалвана въззивно – на л.15 от внохд 816/2010г. на АС-София е приложено изричното му писмено заявление, че е „...доволен от присъдата и не я обжалвам.”. Освен това жалбата му съдържа единствено възражения срещу първоинстанционната присъда, която не се проверява по касационен ред.

По тези съображения жалбата на М. Б. И. следва да остане без разглеждане и производството по нея – прекрати.

Жалбата на П. е неоснователна.

В производство по Глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл.371,т.2 НПК, той е признат за виновен и осъден както следва:

1. по чл. 149, ал. 5, т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 1, чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 3(три) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода за това, че на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., в апартамент в ж.к.”Надежда” извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две лица, ненавършили 14-годишна възраст – Н. Т. Й. и М. Т. К. , като ги накарал да извършат с него орален секс;

2. по чл. 149, ал. 5, т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 1, чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 3(три) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода за това, че на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул. ”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две лица, ненавършили 14-годишна възраст – Н. Т. Й. и М. Т. К. , като накарал К. да участва в орален секс с него и вкарал половия си член в ануса на Й. ;

3. по чл. 149, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК, чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода за това, че на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул.”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д. Б. Г. , като хванал половия член на Д. Г. и започнал да си движи ръката, след което накарал Г. да стимулира неговия – на подс. П. – полов член, като си движи ръката;

4. по чл. 149, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, чл.26 , чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 11 (единадесет) месеца и 20 (двадесет) дни лишаване от свобода за това, че при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М. Т. К., както следва:

- на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул. ”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 вкарал половия си член в ануса на К. ;

- на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., в неустановен апартамент в ж.к.”Надежда” го накарал да извърши орален секс с него го и да стимулира половия му член (на подсъдимия) с ръка;

5. по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 11 (единадесет) месеца и 20 (двадесет) дни лишаване от свобода за това, че на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул. ”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 при продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Хр. М. К. , както следва:

- на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул.”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 я опипвал по гърдите;

- на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул. ”Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 я опипвал по седалищните части;

- на неустановена дата през летните месеци на 2003-2005 година в гр. С., ул.„Св. Св. Кирил и Методий” № 1* ет.2 я опипвал по гърдите и задните части;

На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено да изтърпи лишаване от свобода в размер на 3(три) години и 6(шест) месеца, а по силата на чл. 61, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е определен в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подс. А. П. е бил задържан под стража, считано от 12.12.2006 г. до 22.06.2007г. и с взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 23.06.2007 г. до 14.10.2008 г.

В полза на конституираните граждански ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от престъплението (в тази част няма жалби, поради което и тя не подлежи на касационна проверка, а това освобождава от задължението да се описва).

И пред въззивната инстанция подс. А. П. и защитата му са поддържали същото оплакване. Обсъдено е внимателно и са посочени основанията, поради които не е възприето за основателно. Изводите на съда са правилни и основани на вярна преценка на установените обстоятелства. Здравните проблеми на подсъдимия – заболяване на сърдечносъдовата система, са преценени още от първата инстанция като смекчаващо обстоятелство от съществено значение, но то не налага повече снизхождение.

Липсва очевидно несъответствие между наложеното на П. наказание за извършените от него престъпления, имайки пред вид подчертано високата степен на обществена опасност на всяко от деянията, която определя като такава и тази на личността на подсъдимия. Отделните наказания по размер съответстват изискването да осъществят целите по чл.36 НК – специалната и генералната превенция.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

Оставя в сила въззивно решение № 16/10 от 15.ІІ.2010г. по внохд 816/2010г. на АС-София.

Оставя без разглеждане жалбата на М. Б. И. и прекратява производството по нея.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

Членове: