Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 09.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 594 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. Х. Й. против решение № 84 от 19.04.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2019 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Подкрепят се с доводите, че при установените по делото факти съдът е дал незаконосъобразна квалификация, тъй като нито личностната характеристика на подсъдимата, нито начинът на извършване на деянието са обуславяли признака – особена жестокост по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК; че наложеното наказание е прекомерно тежко предвид доказаните по делото обстоятелства – младата възраст, признаването на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подробните обяснения в хода на досъдебното производство, доброто процесуално поведение и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и оправдаването за един от квалифициращите признаци на престъплението по повдигнатото обвинение; съдът е пропуснал да отчете, че пострадалият и неговите родители са живеели отделно и не са поддържали близки контакти помежду си, което обосновава и отсъствието на такава емоционална връзка, която да бъде възмездена с високия размер на обезщетението. Направено е искане да се измени решението, като подсъдимата се оправдае за квалифициращия признак – особено жестокост, да се намали наложеното наказание и размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди от престъплението. В съдебно заседание защитникът (адв. Н. ) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. А.) моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 4 от 31.01.2019 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 945/2018 г. подсъдимата С. Х. Й. е призната за виновна в това, на 25.11.2017 г. в [населено място] умишлено да е умъртвила С. Л. Б., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и е приложен чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК. Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданските ищци (Л. П. Б. и Д. Ц. Б.), поотделно, сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата Й. е възложил направените разноски по делото. С решение № 84 от 19.04.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2019 г. присъдата е изменена, като подсъдимата е оправдана да е извършила деянието по особено мъчителен начин за убития. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Съдържанието на въззивното решение не оправдава довода на жалбоподателя за незаконосъобразна квалификация на деянието, което е било прието за установено и от първоинстанционния съд в рамките на протеклата диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Великотърновският апелативен съд е определил поведението на подсъдимата Й. в процеса на убийството като проява на особена жестокост, чиито обективни измерения са характеризирали в същия аспект и субективните качества на дееца. Достигнал е до направения извод, обосновавайки се с количеството на причинените увреждания по тялото на пострадалия, тяхната локализация предимно в главата и конкретния начин на изпълнение. Приел е, че подсъдимата Й. е нанесла със значителна сила най-малко шест удара с помощта на стъклена бутилка, както докато бутилката е била здрава, така и с режещата й част, последвани от удар с крак в дясната гръдна половина на пострадалия, довел до счупване на три ребра. След това подсъдимата е изоставила пострадалия до настъпването на смъртта му вследствие на остра кръвозагуба. Последователността и интензивността на упражнената физическа агресия по отношение на Б., който бил в невъзможност ефективно да противодейства, въззивният съд е отчел като обективен показател за проява на ярост и свирепост. При направената констатация от съда по същество доводът за неправилно приложение на закона към установените по делото факти следва да бъде отхвърлен като неоснователен, респ. и искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 115 НК. Доводите на жалбоподателя в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК трябва да бъдат възприети. Великотърновският апелативен съд се е съгласил с определения от първоинстанционния съд размер от двадесет години лишаване от свобода при индивидуализация на наказанието по чл. 54 НК. Неоснователно обаче е пресилил относителната тежест на негативните данни за личността, съобразявайки съдебното минало на подсъдимата Й.. Предходните й две осъждания за кражби очевидно не разкриват особена тежест, ако се съди по наложените за тях наказания (по н. о. х. д. № 163/2015 г. подсъдимата е била осъдена на шест месеца лишаване от свобода, условно, а по н. о. х. д. № 1217/2017 г. – на глоба в размер от 100 лева). За сметка на това въззивният съд е подценил ролята и влиянието на кръга от установени смекчаващи отговорността обстоятелства, а други напълно е игнорирал, макар и със значение при преценката за постигнатото ниво на справедливост с избраното от Плевенския окръжен съд наказание. Освен направеното самопризнание в хода на досъдебното производство, когато подсъдимата Й. лично е посочила и мястото на изхвърлената бутилка, тя доброволно е предала и други веществени доказателства по делото - поведение, с което безусловно е съдействала за разкриване на обективната истина. Към категорията на смекчаващите отговорността следва да се добави и установеното от съда обстоятелство, че подсъдимата лично е съобщила на тел. 112 веднага, щом е констатирала смъртта на пострадалия Б.. Съвкупността от релевантни обстоятелства позволяват заключението, че наказание, индивидуализирано в размер на петнадесет години лишаване от свобода съответства на тежестта на конкретно извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимата Й. и останалите обстоятелства, като в достатъчна степен може да съдейства за ефективното постигане на целите по чл. 36 НК. Затова наложеното наказание следва да бъде намалено на десет години лишаване от свобода, след редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, а въззивното решение – изменено в посочения смисъл. Разумно присъденият размер на обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Той държи сметка за степента на емоционална връзка на всеки от гражданските ищци – Д. Ц. Б. и Л. П. Б. (родители) с починалия, както и на претърпените болки и страдания от загубата на сина им. От тази гледна точка съдът не е допуснал нарушение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 84 от 19.04.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2019 г., като намалява наложеното наказание на подсъдимата С. Х. Й. на десет години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: