Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 12 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 326/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на адвокат П. С., защитник на осъдения С. М. М. за възобновяване на внохд № 407/12 г. на Окръжен съд– Благоевград. Искането е за отмяна на постановеното от ОС – Благоевград решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда на РС-Разлог и оправдаване на осъдения М., като от съдържанието на искането могат да бъдат изведени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК. В искането се релевират и доводи, сочещи на необоснованост на въззивния акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Намира за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, включително и касателно правото на защита. В становището си се позовава на твърдения за правилно приложение на материалния закон, с вярна правна квалификация и неприложимост в случая на института на реторсията. Адвокат А., повереник на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за правилност на присъдата и въззивното решение. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Адвокат С., защитник на осъдения М. поддържа искането си за възобновяване по изложените в него съображения. Позовава се на противоречие между приетата фактическа обстановка в обвинителния акт и тази от въззивния съд. Осъденият М. в последната си дума пред настоящата инстанция твърди, че е невинен, тъй като пострадалият пръв го е ударил. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо и е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл.422, ал. 1, т. 5 НПК. Първоинстанционната присъда на РС–Разлог, която е била потвърдена с въззивно решение на ОС-Благоевград, е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С присъда № 2530 от 08.06.2012 г. по нохд № 273/10 г. РС – Разлог е признал подсъдимия С. М. М. за виновен в това, че на 04.10.2009г. в [населено място], нанесъл удар с дърво в областта на главата на М. М. М. от същото село, с което му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК му е наложил наказание пробация, включваща следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от дванадесет месеца с периодичност три пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, като го е оправдал по първоначалното повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец М. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимата държавна такса. С решение № 437 от 23.11.2012 г., постановено по внохд № 407/12 г., Окръжен съд – Благоевград е потвърдил изцяло горната присъда. По отношение на твърденията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения се излага подробна аргументация, която обаче сочи на възражение за необоснованост на въззивния съдебен акт, което не е сред касационните основания. Частично би могло да се приеме, че има позоваване и на неправилна оценка на доказателствата, което оплакване вече обективира правомощие на настоящата инстанция да провери дали е допуснато процесуално нарушение при оценъчната дейност на въззивния съд. Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат на извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължението на предходните инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискваният на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Настоящият състав не констатира нарушения на въззивния съд в дейността му по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. В рамките на аналитичната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Противно на това, доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, включително и относно оценката му за дейността на първата инстанция по интерпретация на доказателствата, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. След задълбочен и правилен анализ на доказателствата и доказателствените източници, въззивният съд е приел някои нови фактически положения, което е в неговите правомощия, като същественото е, че те не излизат извън рамките на фактологията, очертана с обвинителния акт, както твърди защитата на осъдения. Новите фактически изводи се явяват корекция на приетата от първия съд фактология и са в съответствие с оценката, дадена от окръжния съд на гласните доказателствени източници, включително и обясненията на подсъдимия. Задълбочена е оценъчната дейност и досежно експертните заключения, като съдът е проследил хронологията на поредицата от съдебно-медицински експертизи и е изложил убедителни аргументи, за да кредитира едни от тях, респективно не кредитира други. В рамките на правилността на фактическите изводи, съдът е установил по несъмнен начин механизма на извършване на деянието, авторството на подсъдимия и наличната причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия противоправен резултат. При горните констатации не може да се обоснове наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения, в случая свързани с аналитичната дейност на въззивната инстанция. Не е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК, с действията на съда по осъждане на подсъдимия за престъпление от частен характер. След като представителят на прокуратурата е поддържал внесеното от него обвинение, за престъпление от общ характер-чл.129, ал.1 от НК, то за частния обвинител не съществува възможност в хода на съдебното следствие да измени обвинението, нито за съда да отправи питане към частното обвинение по този въпрос, тъй като би изразил становище по същество на казуса, преди да постанови съдебния си акт, което е недопустимо. В случая в хода на съдебните прения, повереникът на частния обвинител е поддържал наред с прокурора обвинението за престъпление от общ характер, но е направил изрично изявление, че ако съдът не намери за доказано първоначално повдигнатото обвинение по чл.129 от НК, то те дават съгласие за произнасяне на основание чл.287, ал.5 от НПК за престъпление от частен характер, каквото е леката телесна повреда. От съдържанието на искането може да се изведе и твърдение за това, че неправилната оценката на доказателствата е довела и до нарушения при приложението на материалния закон, и по-точно не е приложен института на реторсията. В тази връзка следва да се отбележи, че при вярно установена фактология правилно е приложен и материалният закон. Напълно се споделят изводите на въззивния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл.130, ал.3 от НК, поради което не е необходимо отново да бъдат преповтаряни. С горното се изчерпват възраженията, които се правят в искането за възобновяване. В заключение следва да се посочи, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение по изложените по-горе съображения. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П. С., защитник на осъдения С. М. М. за възобновяване на внохд № 407/12 г. по описа на Окръжен съд –Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: