Р Е Ш Е Н И Е   № 10   гр. София, 09.02..2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА                                                                                  при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора  изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 973/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:             Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на С. Х. А. и А. Х. А. от гр. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 66 от 13.05.09г. по гр.д. № 100/09г. на Т. окръжен съд. В молбата за отмяна се излага, че молителите, вследствие на нарушаване на съответните правила, са били лишени от възможността да участват в делото и не са били надлежно представлявани. Иска се ВКС да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна Г. Д. Х. взема становище за неоснователност на същата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 14 от 16.02.09г., постановено по гр.д. № 851/08г. на Т. районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на С. Х. А., че Г. Д. Х. е собственик на дворно място, защриховано в червено на скица № 3 към заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, заключено между източната регулационна и кадастрална граница между имот VІІІ-720 и VІІ-710 по плана на гр. Т., одобрен през 1996г. и кадастралния такъв, одобрен през 2005г. и е осъдил С. А. да предаде на Г. Х. владението върху описания имот. С определение № 145 от 27.03.09г. въззивният съд е насрочил делото в открито заседание на 16.04.2009г. и е постановил страните по делото да бъдат призовани чрез процесуалните им представители като призовките до молителите са върнати в цялост с отбелязване, направено от връчителя на 13.04.09г., че техният пълномощник адв. Б. Д. е на изследвания във ВМА гр. С. до края на седмицата. Независимо от това окръжният съд е приел, молителите са редовно призовани за заседанието и е дал ход на делото и на устните състезания. Молбата за отмяна е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай е налице първото от посочените три основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молителите не са били редовно призовани за насроченото пред въззивния съд единствено съдебно заседание, но въпреки това съдът е дал ход на делото и на устните състезания и по този начин, нарушавайки съответните правила, обезпечаващи участието на страните в производството, ги е лишил от възможността да вземат участие в него. Без значение за този извод е обстоятелството, че на молителите е бил връчени преписи от подадената въззивна жалба и те са взели писмено становище по нея без да са поискали събирането на нови доказателства, поради което позоваването на него от страна на ответницата по молбата за отмяна е неоснователно. С оглед на казаното са налице условията на чл.303, ал.1, т.5, предл.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Второто релевирано основание за отмяна би било налице, когато страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител или попечител; когато тя е била представлявана от лице без представителна власт или когато представителят е излязъл извън рамките на представителната си власт. В случая нито една от тези хипотези не е налице, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.2 ГПК е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.   Р Е Ш И :     О т м е н я влязлото в сила решение № 66 от 13.05.09г. по гр.д. № 100/09г. на Т. окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.1 ГПК. В р ъ щ а делото на Т. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. О с т а в я без уважение молбата на С. Х. А. и А. Х. А. от гр. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 66 от 13.05.09г. по гр.д. № 100/09г. на Т. окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.2 ГПК като неоснователна.