Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * добросъвестно владение * придаване на части към недвижим имот * придобивна давност


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

София, 10.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Виолета Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2253/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 292 от 30.05.20143 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 16.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 428/ 2012 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] по чл.109 ЗС за премахване от страна на ответниците на една постройка и масивна ограда в южната част на УПИ- ХVІІІ в кв.32 по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба на ищеца [фирма] се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон досежно становището на въззивния съд, че ответниците са придобили по давност спорната част от имота, върху която е изградена оградата и постройката / млекосъбирателен пункт/, предмет на иска по чл.109 ЗС, същите не пречат на ищците и поради това не подлежат на премахване.
Ответниците Р. Р. И., Г. В. И., Я. В. Ж. и Г. Г. К. оспорват касационната жалба като неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за възможността да се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот и представлява ли административният акт за изменение на регулацията годно правно основание за придобиване на собственост при условията на кратката придобивна давност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са съседи, като ищецът е собственик на УПИ ХІІІ-291, а над него е УПИ ХVІІІ- 292, собственост на ответниците. Постройката и оградата, които са предмет на иска по чл.109 ЗС, се намират на границата на двата имота, върху площ от 115 кв.м., за която възивният съд е приел, че е придобита по давност от ответниците и затова построеното в тази част не подлежи на премахване, а освен това не пречи и на собственика на съседния имот да го ползва.
По делото е установено освен това, че спорните 115 кв.м. са били придадени към имота на ответниците, но регулацията не е приложена в срока по § 6 от ПР на ЗУТ, поради което съгласно §8 от ПР на ЗУТ е прието, че отчуждителното действие на регулацията е отпаднало автоматично по силата на закона- ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС.
Според тезата на ответниците, възприета и от въззивния съд, те са добросъвестни владелци, тъй като са придобили имот /спорната част от 115 кв.м./ на правно основание- изменение на дворищнорегулационния план, годно да ги направи собственици, но без да знаят, че праводателят им / общината, която са уредили сметките по регулация/ не е била собственик на придаваемото дворно място.
Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владението е добросъвестно, ако е придобито на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без последният да знае, че праводателят му не е собственик. Годно правно основание съгласно ППВС № 6/74г. е този траслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост- напр. продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици- отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно решение по конститутивни искове- напр.по чл.19, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.110 З. / отм./ дворищнорегулационният план също има вещноправно действие по отношение на местата, които се придават към съседен парцел, тъй като води до разместване на собственост. Придобиването на собственост по силата на дворищната регулация обаче е под условие- ако регулацията бъде приложена. С приемането на ЗУТ отпадна непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план, като се въведоха други правила при регулиране на имотите и се възприе принципът, че регулационните и имотните граници трябва да съвпадат, а промяната им може да стане само със съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор за прехвърляне на собственост- чл.15, ал.3 ЗУТ. Режимът на заварените от ЗУТ и неприложени дворищнорегулационни планове е уреден с § 6 и §8 от ПР ЗУТ, като се даде възможност в определен срок тези планове да бъдат приложени, след което действието им се прекратява автоматично и придаваемите места се връщат в патримониума на собственика, от когото са отчуждени.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че дворищнорегулационен план, приет по реда на З. и неприложен в сроковете по §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното му действие, не съставлява правно основание, годно да прехвърли собственост по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Ако дворищнорегулационният план е приложен придаваемото място не може да се придобие по давност, тъй като придобиванено е станало на друго основание- отчуждителното действие на дворищната регулация, което съгласно чл.110, ал.1 З. настъпва с влизане в сила на плана.
Такъв план не може да бъде основание за установяване на добросъвестно владение и поради обстоятелството, че дворищнорегулацонният план при действието на З. представлява първично придобивно основание, тъй като собственикът на парцела, към който има придаваеми места, става техен собственик по силата на закона и независимо от това кой е собственик на имота, от когото тези места се отчуждават. В този смисъл е без значение дали прибретателят знае или не дали придобива от собственик, а това е второто условие за наличие на добросъвестно владение съгласно чл.70, ал.1 ЗС.
Ако се установи владение върху такова дворно място /по неприложен план или по дворищнорегулационен план с отпаднало отчуждително действие/ тази реална част не би могла да се придобие по кратката придобивна давност. При действието на З. придаваемото дворно място не би могло да се придобие и с десетгодишно владение, тъй като чл.59 З. /отм./ не позволяваше придобиване на реални части от парцели по давност. С изменението на чл.59 З.- Д.в. бр.34/ 2000 г., в сила от 1.01.2001 г. се предвиди такава възможност, но само ако владяната част отговаря на изискванията на минимални размери за площ и лице. Това правило не се прилага, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери или също се присъединява към съседен имот. По същият начин е уреден въпросът и с чл.200 ЗУТ, вкл. и след изменението на разпоредбата с Д.в. бр.36/ 27.04. 2004 г. Следователно ако тези предпоставки са налице, с оглед действащата редакция на чл.200 ЗУТ реалната част от съседния имот може да се придобие по давност след с десетгодишно владение.
С оглед на изложеното по настоящото дело следва да се приеме, че ответниците не могат да имат качеството на добросъвестни владелци по отношение на придаваемата част от имота на ищците, тъй като владението им е установено въз основа на дворищнорегулационен план, чието отчуждително действие е отпаднало и по тази причина не представлява правно основание, годно да ги направи собственици, а освен това е без значение дали знаят, че са придобили от несобственик, тъй като дворищнорегулационният план, когато има отчуждително действие, съставлява първично основание за придобиване на собственост върху придаваемите дворни места.
Ответниците са обикновени владелци и биха могли да придобият имота, ако го владеят в продължение на десет години. В случая този срок на владение, ако се приеме, че то е установено през 2002 г. след издаване на заповедта за изменение на регулацията, не е изтекъл, тъй като исковата молба, прекъсваща теченето на давността, е подадена на 18.10.2010 г. преди изтичане на необходимия десетгодишен срок.
След като е прието, че не ответниците, а ищецът е собственик на спорните 115 кв.м., то държането от страна на ответниците на сградата на млекосъбирателния пункт и масивната ограда в чуждия имот е достатъчно основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС за премахване на тези постройки, тъй като те ограничават правото на собственика да упражнява спокойно правата си върху имота.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на иска по чл.109 ЗС и осъждане на ответниците да премахнат масивната ограда, поставена на границата между УПИ ХІІІ-291 и УПИ ХVІІІ- 292 и сградата на млекосъбирателния пункт, намираща се в южната част на УПИ ХVІІІ- 292.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решението от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 428/ 2012 г. по описа на Шуменски окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Р. Р. И., Г. В. И. и Я. В. Ж. от [населено място] и Г. Г. К. от [населено място] да премахнат масивна ограда и млекосъбирателен пункт, намиращи се в южната част на УПИ ХVІІІ-292 в кв.32 по плана на [населено място], [община].
ОСЪЖДА Р. Р. И.- ЕГН [ЕГН], Г. В. И.- ЕГН [ЕГН], Я. В. Ж.- ЕГН [ЕГН] и Г. Г. К.- ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 11, ет.1, ап.1 разноски по делото за всички инстанции в размер на 7847,55 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: