7 Р Е Ш Е Н И Е №92 С., 16.03.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 980 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и Ги Ж. В. С., чрез пълномощника им адвокат К. М., против решение от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 8 описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е отменено решение от 02.06.1999 г. по гр. д. № 1817/1993 г. на Софийски районен съд, 53 с-в, поправено с решение от съдебно заседание на 27.10.2010 г. по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./, в частта по иска по чл.7 ЗВСОНИ и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и Ж. С. /последната наследник на починалата ищца М. В. С./ срещу А. С. И. /лично и като наследник на починалата ответница С. Т. И./ и срещу Л. А. Т. /наследник на починалата ответница С. Т. И./ установителен иск с основание чл.7 от ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 01.02.1966 г. по реда на Н. /отм./, сключен между зам.председателя на ИК на Б. и А. С. И. и С. Т. И., за следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ в [населено място], на [улица], ет.*, застроен на * кв.м, с обща кубатура * куб.м., заедно с мазе и с * ид.ч. от общото таванско помещение на цялата сграда и * ид.ч. от общите части на сградата и мястото и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на ревандикационния иск за същия имот. К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и искат отмяна на атакуваното решение и да се постанови ново за уважаване на предявените искове. Претендират възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба А. С. И. и Л. А. Т. оспорват същата и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 1109 от 1.12.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 1488/8.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г., ВКС, V г.о., решение № 1989/2.06.1983 г. по гр.д. № 1405/83 г., ІІ г.о. и решение № 189/14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г., ВКС, ІV г.о. по въпроса: в кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл.188 ГПК /отм./. Въпросът, обусловил допускане на касационното обжалване е относим към едно от основанието на предявения иск, а именно: липса на съгласие от страна на всички наематели в жилището при осъществяване на атакуваната сделка, извършена на 01.02.1966 г., при действието на Н. /ДВ, бр.39/14.05.1957 г., отм./ и в редакциите на същата Наредба съобразно ДВ, бр.100/24.12.1963 г. Съдът е приел за установено, че в домовата книга са записани за ет.* купувачите С. и А. И. от 1966 г., а едва през 1972 г. са записани за * етаж Л. и Д. К. и макар в протокола от 1949 г. за предаване на жилището на С. да са вписани и други лица обитаващи жилището на петия етаж от сградата, няма категорични данни дали някои от тях са се намирали в имота, към момента в който се е развила продажбената преписка и имали ли са качеството наематели, с оглед получаване на съгласието им, поради което не е налице нарушение на нормативен акт в този смисъл. В мотивите на съда липсват изводи относно доказателственото значение на приобщените към доказателствения материал писмо № 463/2.06.1965 г. до В. А. В. и решение по гр.д. № 779/66 от 17.03.1966 г., с което са уважени искове на С. и А. И. срещу наемателите Е. Л. и М. В., което противоречи на решение № 1488/8.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г., ВКС, V г.о., решение № 1989/2.06.1983 г. по гр.д. № 1405/83 г., ІІ г.о. и решение № 189/14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г., ВКС, ІV г.о., даващи тълкуване по приложението на нормата на чл.188 ГПК-отм., според което съдът изгражда изводите си не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Правилна е практиката по решение № 1488/8.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г., ВКС, V г.о., решение № 1989/2.06.1983 г. по гр.д. № 1405/83 г., ІІ г.о. и решение № 189/14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г., ВКС, ІV г.о.. Нормата на чл.188, ал.1 ГПК задължава съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Това задължение е спазено, когато в мотивите на съда е намерил отражение процеса на формиране на волята му, чрез излагане на изводите относно твърдяните по делото факти при обсъждане на всички релевантни за тях доказателства по делото и съобразно доводите на страните и значението от установяването или неустановяването им за изхода на правния спор. По основателността на касационната жалба: В. решение по основанието липса на съгласие от страна на всички наематели в жилището при осъществяване на атакуваната сделка е постановено при нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, тъй като не са обсъдени релевантни за спора писмени доказателства, а именно акт за държавна собственост № * от * г., протокол-опис от 2.10.1949 г., писмо № 463/2.06.1965 г. и решение по гр.д. № 779/66 от 17.03.1966 г. Не се спори по делото, че процесният имот е одържавен по ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците В. Д. А. и Л. Д. и е актуван с акт за държавна собственост № 3398 от 16.09.1949 г., в който в графа 6 като заварен ползвател е вписано името на Е. Л.. Същата е отбелязана като наемател на стая 1 и хол в процесния апартамент при предаване на одържавения имот на „С.”, отразено в протокол-опис от 2.10.1949 г. Апартамента е обявен за продажба и с писмо изх. № 463/2.06.1965 г. за предприетата процедура и възможността наемателите да участват в покупката е уведомен В. Ат.В.. С молба от 29.06.1965 г. А. С. И. е поискал да закупи процесният апартамент за нуждите на тричленното си семейство като на 1.02.1966 г. е сключен договор за продажба с купувачи съпрузите С. Т. И. и А. С. И.. В продажбената преписка липсват данни за дадено съгласие за закупуването от лица, имащи качеството наематели. С влязло в сила /видно от изричното отбелязване на представеното копие/ съдебно решение от 17.03.1966 г. по гр.д. № 779/66 г. на Софийски народен съд са уважени исковете на С. Т. И. и А. С. И. и Е. Н. Л. е осъдена да опразни и предаде югозападната стая, а М. П. В. – югоизточната стая, като е прекратен наемния договор между ищците и ответниците при условията на чл.2-а ЗН при предоставяне на равностойно жилище. Посочените доказателства установяват, че към момента на продажбата на процесния имот в него е имало поне едно лице, имащо качеството наемател, за което не е удостоверено да е дало съгласие за закупуването му от С. и А. И., а именно Е. Н. Л.. При установяването, че Е. Л. е била законен обитател на имота още от момента на одържавяването му и при наличието на сила на пресъдено нещо спрямо купувачите относно условията на прекратяване на наемния договор между тях, то неоснователна е тезата на ответниците, че наемното правоотношение е възникнало след покупката на имота, още повече, че действалата нормативна уредба – чл.13 ЗН /отм./ – предвижда възникване на наемно правоотношение за помещенията, попадащи под режима на закона, само със заповед на органа по настаняване. Липсата на представена настанителна заповед за Е. Л. в случая е без значение, тъй като със съдебно решение е признато, че същата има правата по чл.2-а ЗН, от което следва, че е имала качеството на наемател, включително и към момента на осъществяване на процесната продажба. Н. е тезата на ответниците, че дори в имота да е имало настанени наематели, това не изключва възможността същия да бъде продаден на ненаемател съгласно чл.5, ал.5 Н., според който при освобождаване на жилищна площ в жилище, обитавано от двама или повече наематели, жилището може да бъде продадено не само на останалите наематели в жилището, но и на трети лица, нуждаещи се от жилище, без да се извършва предварително настаняване. Основанието на иска, което е висящо понастоящем е свързано не са правото на ненаемател да придобие собствеността на държавния имот, в който са настанени наематели, а със спазването на изискванията за закупуването му от лица, които нямат качеството наематели, а именно изискването на чл.5, ал.3 Н. наемателите са дали съгласие жилището да се продаде на ненаемател. При сключването на процесния договор е нарушен чл.5, ал.2 и ал.3 Н.. Нарушението е съществено и води до нищожност на продажбата и не може да се приеме, че купувачите са били добросъвестни, поради което не могат да бъдат лишени от собственост, в какъвто смисъл е даденото в решение № 410 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 389/2009 г., ВКС, І г.о. тълкуване. Добросъвестността се преценява с оглед тежестта на нарушението и доколко купувачите са могли да влияят на условията на сделката. При нарушение на чл.5, ал.2 и ал.3 Н. купувачът няма право да закупи конкретния имот, поради което договорът е нищожен като противоречащ на закона. Доводите в касационната жалба по отношение останалите наведени в процеса основания за нищожност на процесната продажба не следва да се обсъждат, тъй като по отношение на тези основания не е допуснато касационно обжалване. Основателен е и искът по чл.108 ЗС. С оглед изхода на спора по чл.7 ЗВСОНИ ищците се легитимират като собственици на процесния апартамент. Следва да се приеме, че ответниците владеят имота, доколкото с договор от 8.12.1992 г. по нотариален акт № * том *, дело № */* г. същият е прехвърлен на Л. А. И., а А. С. И. си е запазил правото на ползване. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявените искове. Ответниците следва да възстановяват направените от ищците разноски по делото в размер на 295.55 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 8 описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилище от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, сключен на 1.02.1966 г. между зам.председателя на ИК на Б. районен съвет за продажба на С. Т. И. и А. С. И. на апартамент в [населено място], [улица], ет.*, парцел * в кв.* по плана на местността Центъра, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл и сервизни помещения, застроен на * кв.м. с обща кубатура * куб.м., при граници: изток-двор и стълбище, запад- [улица], север-сградата на [улица], юг-сградата на [улица], с мазе при граници: изток, запад и север-коридор, юг-сградата на [улица], заедно с * идеални части от общото таванско помещение на цялата сграда и ** идеални части от общите части на сградата и мястото Е НИЩОЖЕН, поради противоречие с чл.5, ал.2 и ал.3 Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, по предявения иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ от П. М. Д., [населено място], [улица], ет.*, В. В. Д., [населено място], [улица][жилищен адрес] ет.*, В. В. Д., и Ги Ж. В. С., Република Франция, [населено място] /* район/, ул.де Т. № *, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат К. М. против А. С. И. /лично и като наследник на починалата ответница С. Т. И./, [населено място], обл.С. и Л. А. Т. /наследник на ответницата С. Т. И./, [населено място], [улица], ет.*. ОСЪЖДА А. С. И., [населено място], обл.С. и Л. А. Т., [населено място], [улица], ет.5 да предадат на П. М. Д., [населено място], [улица], ет.*, В. В. Д., [населено място], [улица][жилищен адрес] ет *, В. В. Д., и Ги Ж. В. С., Република Франция, [населено място] /* район/, ул.де Т. № *, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат К. М., на основание чл.108 ЗС, владението на апартамент в [населено място], [улица], ет.*, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл и сервизни помещения, застроен на * кв.м., при граници: изток-двор и стълбище, запад- [улица], север-сградата на [улица], юг-сградата на [улица], с мазе при граници: изток, запад и север-коридор, юг-сградата на [улица], заедно с 10.95/66 идеални части от общото таванско помещение на цялата сграда и 10.95/66 идеални части от общите части на сградата и мястото. ОСЪЖДА А. С. И., [населено място], обл.С. и Л. А. Т., [населено място], [улица], ет.5 да заплатят на П. М. Д., [населено място], [улица], ет.*, В. В. Д., [населено място], [улица][жилищен адрес] ет.2, В. В. Д., и Ги Ж. В. С., Република Франция, [населено място] /* район/, ул.де Т. № *, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, адвокат К. М. разноски за съдебното производство в размер на 295.55 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: