Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 12.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 171 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново. С присъда № 31 от 20.10.2022г. по НОХД № 10/2022г. Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимите Д. В. К. и С. Г. П. за виновни в това на 15.04.2021г. в землището на с. Др. в., област Плевен, в местността Ш. /Ш./ в съучастие като съизвършители чрез използване на технически средства – металдетектори „Fisher Goid Bug“ и „Fisher F 75 Special Edition BLACK DST“ и два броя прави лопати, без съответно разрешение да са търсили археологически обекти. На основание чл. 277а, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК ги осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от по три месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от по три години. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимите чрез техния защитник Великотърновски апелативен съд – I наказателен състав с присъда № 11 от 19.12.2022г. по ВНОХД № 307/2022г. е отменил атакувания акт, оправдавайки подсъдимите по възведените пред първата инстанция обвинения. В касационния протест и допълнението към него се излагат твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, чиито характер налага връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на същата инстанция. Прокурорът претендира, че не са изследвани обективно и пълно всички обстоятелства по делото, че не са подложени на внимателна преценка, което е довело и до неправилно формиране на афиширания в постановената присъда краен извод. Излагат се аргументи, че съдът не е изложил мотиви защо и дали кредитира заключението на експертиза, назначена в хода на първостепенното съдебно следствие, което било явно необосновано, противоречиво и непълно. Отправя се упрек за превратно тълкуване на показанията на свидетелите Б. Б. и С. П. в частите за оказано съдействие от страна на подсъдимите по време на полицейската проверка и характеристиките на местността като такава с археологическа стойност. В съдебното заседание пред настоящия състав прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Развива тезата, че пребиваването на двамата подсъдими на процесното място с металдетектори, търсещи предмети, както и наличието на две прави лопати, чието предназначение е изкопаване на евентуално намерени предмети, води до единствения разумен извод, че целта на подсъдимите е била търсене на археологически обекти, а не на метеорити или самородно злато. Отново посочва, цитирайки и съдебна практика, че за обективната съставомерност на деянието не е необходимо откриване или съхраняване на археологически обекти или действително съществуване в това място на такива, а е достатъчно търсенето им. Моли да бъде уважен депозираният протест и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона. Подсъдимите и техния защитник не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и неговото допълнение и в рамките на своите правомощия, прецени, че той е допустим, но неоснователен. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът посочва като касационно основание и нарушение на материалния закон, проявено чрез оправдаването на подсъдимите. Тъй като той го сочи като функция на допуснатите от контролирания съд съществени процесуални нарушения, настоящият състав ще се фокусира върху доводите за пропуски в аналитичната дейност на съда, тъй като евентуално техен позитивен отговор би обезпредметил произнасянето относно твърдяно нарушение на материалния закон и би довел до целения от прокуратурата резултат. Основният акцент в касационния протест е върху заключението на изготвената пред първия съд експертиза от вещо лице – специалист в областта на геодезията, фотограметрията, картографията, регулацията и кадастъра и интерпретацията му от съда. В отговор на останалата у протестиращия прокурор неяснота дали съдът е кредитирал заключението, от изготвените към постановения акт мотиви ясно се възприема позитивното отношение на съда спрямо този доказателствен способ, което е определило и базирането му на заключението на тази експертиза при установяване на фактологията и последващите правни изводи. Неговото съдържание и уточненията, които е направил експерта при изслушването му пред съда, определят като несподеляеми твърденията на прокурора за необоснованост и неправилност на заключението. Всъщност, ако явяващият се във въззивното производство прокурор, който е и автор на сезиращия Върховния съд документ, е стоял на позиция, идентична с афишираната в протеста относно качеството /съотв. липсата на такова/ на експертното заключение, той би следвало да се възползва от дадените му процесуални възможности да претендира назначаването на повторна такава от въззивния съд. Проявеното бездействие в тази насока и последващо заявяване на касационни претенции за отмяна на акт, постановен при твърдян като порочен доказателствен способ, внася съмнения за злоупотреба с права от съответната страна в процеса. Върховната инстанция не би могла да коментира доколко обсъжданото заключение е обосновано или правилно, тъй като това е в правомощията на инстанциите по фактите, а единствено може да прецени дали е налице превратност в аналитичната дейност на съда при оценка на доказателствените източници и в частност на този доказателствен способ. В мотивите към постановената нова присъда не се съзира невярност или превратност при възпроизвеждане и респ. тълкуване заключението на експерта. В тях коректно се посочва, че подсъдимите, при извършваната им проверка от полицейските служители – свидетелите Б. и П. /към разчитането на чиито показания прокурорът също има претенции/, се намирали в местността Ш., която отстои на 2 – 2.5 км северно от местността Ч., за която се съдържа информация в писмо от Регионален исторически музей – Плевен, че в нея е регистриран обект от късна римска епоха. Тази информация правилно е съобразена от Апелативен съд като съответна и на заявеното от свидетелите – полицейски служители, че двамата подсъдими са показали пред тях карти, удостоверяващи членство в организация за издирване на обекти, различни от археологически находки и са дали обяснения за повода да се намират на местопроизшествието. Тези сведения съдът е съпоставил и с представените и съответно приобщени в хода на въззивното следствие заверени фотокопия от членски карти, удостоверяващи участието им в организация - Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. На са преиначени от съда и показанията на свидетелите Б. и П. относно възпроизведено тяхно знание дали местността, в която са установили подсъдимите е известна на лица, занимаващи се с търсене и добиване на археологически находки. Правилно съдът ги е оценил като лишени от конкретика, а и този факт е ирелевантен към предмета на доказване по делото. Разглеждането на носителите на доказателствена информация в тяхната взаимовръзка чрез съпоставянето им и съобразно тяхното действително съдържание, е довело Апелативен съд до формиране на вътрешно му убеждение. Не прави изключение и коментара на заключението на сочената от прокурора експертиза, приета като обоснована от съда. Всъщност между нейното заключение и обективираното в регистрационна карта 0400163, предоставена от РИМ – Плевен, не липсва противоречие, тъй като в изготвения на 07.11.1992г. обозначителен картон за установени находки, не се съдържат географските координати, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, обозначаващи местоположението на подсъдимите К. и П.. Безспорно е, че за да бъде осъществено престъплението по чл. 277а, ал.3 вр. ал.1 НК от обективна страна, е изискуемо субектите да търсят /а не да са открили или да държат/ археологически обекти, използвайки технически средства. За да бъде категорично доказано, че К. и П. са търсили археологически находки, не е достатъчен фактът, че те са установени с металотърсачи в работен режим в ръце в разорана земеделска площ на около 150 метра от селски път, където е бил спрян и техния автомобил, до който са били намерени и две прави лопати. Законосъобразно контролираният съд е преценил всички събрани по делото доказателства, които сочат за налична и друга възможност подсъдимите да се намират на процесното място и с посочените технически средства, различна от търсене от археологически обекти. Тя е разгледана от съда в контекста на неопроверганите данни за членство в организация, занимаваща се с търсене на предмети, непопадащи сред защитените от Закона за културното наследство, неналичието на каквито и да било такива обекти или специализирана литература при извършваните претърсвания в домовете на подсъдимите, както и предназначението на металдетекторите като специфични технически средства за търсене не само на археологически находки, а на цветни и черни метали, които също са в състава на веществата, заявени като дирени от подсъдимите. При извършен коректен прочит на съдържимото в източниците на доказателствена информация, Апелативен съд е достигнал и до съответен на него правен извод, че прокурорът не е успял да докаже по безспорен начин обвинението спрямо Д. К. и С. П. поради наличие и на друга възможна хипотеза за присъствие на подсъдимите на определеното като местопрестъпление. Той е отправил и основателен упрек към правоприлагащата дейност на първостепенния съд за нарушение на прогласения в чл. 103, ал.2 НПК принцип чрез изместване тежестта на доказване, възлагайки я на подсъдимите. Изследвайки обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, които в своята наличност са му били достатъчни да разкрие обективната истина, контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение и тази дейност не страда от пороци. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници, а заявено ясно становище по кредитирането им. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 19.12.2022г. по ВНОХД № 307/2022г. по описа на Великотърновски апелативен съд – I наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.