Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * доказателства * съкращаване на щата * свидетелски показания * прекратяване на трудовото правоотношение * представителство

kfmdfkdk

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

322

 

гр.София, 28.04.2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

 

при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 99/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 169/ 08.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 99/ 2010 г. по жалба на С. „С” – гр. Я. е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд № 405/ 31.07.2009 г. по гр.д. № 659/ 2009 г. С въззивното решение е признато за незаконно и е отменено на уволнението на А. К. А., извършено със заповед на директора на училището от 12.12.2008 г., като А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-директор по административно стопанската дейност” и касаторът е осъден да запати на ищеца обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца в размер 4 024,28 лв.

Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание. По този въпрос следва да се прецени като правилна практиката, обективирана в решение № 421 от 10.01.2006 г. на ВКС, 5 чл с-в по гр.д. № 495/ 2005 г., според което ход на делото може да бъде даден когато за страната или за представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие. Обратно, когато и за страната, и за представителят й е била налице такава пречка, то делото следва да се отложи, за да се осигури упражняването на правото на защита.

След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на С. „С” – гр. Я. следното:

Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. Въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание от 29.07.2009 г. въпреки направеното искане от представителя на С. „С” – гр. Я. за отлагане с представени доказателства за наличие на неотстраними пречки за явяване в съдебно заседание и на представляващият училището, и на пълномощника на страната. Към молбата са приложени доказателства за това, че директорът на училището е бил в отпуск по болест за времето от 28.07 до 01.08.2009 г. Касае се за заболяване, настъпило един ден преди насроченото съдебно заседание и тази пречка за явяването му представителят на С. не е бил в състояние да отстрани. Пълномощникът също е бил неотстранимо възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, тъй като на същата дата в 11,30 часа е трябвало да присъства на друг процес в Районен съд П. Изложеното обуславя извод, че както представителят на страната, така й пълномощникът й са били възпрепятствани да се явят в съдебното заседание от 29.07.2009 г., следователно били са налице предпоставките по чл.142 ал.2 от ГПК – съдът е бил длъжен да отложи делото. Като е дал ход на същото, той е възпрепятствал страната да упражни правото си на защита и поради това допуснато нарушение е съществено. Следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 от ГПК.

Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК).

Ищецът А. е работил в ответното С. като помощник-директор по административно-стопанска дейност по силата на трудов договор от 06.10.1994 г. За периода от 02.06.2008 г. до 10.12.2008 г. А. е бил в отпуск по болест поради различни заболявания, за които са му издадени болнични листове. В този период работата му била разпределена между останалия персонал в училището, като директорът преценил, че работата може да бъде вършена и от наличните служители, без да е необходимо поддържането на нарочна длъжност по административно-стопанската дейност. На педагогически съвет през декември 2008 г. директорът уведомил учителите, че съкращава длъжността на ищеца. На 10.12.2008 г. е издадена от директора на С. заповед № 57, с която на основание чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП е променил щатното разписание на длъжностите на непедагогическия персонал и е закрил щатната бройка за длъжността “помощник директор по административно стопанската дейност” и е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите за непедагогически персонал в училището – вместо 14 да станат 13 щатни бройки, считано от 13.12.2008 г. На 12.12.2008 г. ръководството на СО към КНСБ при С. дало съгласие за прекратяване на трудовия договор с А. К. А. на длъжност помощник-директор по административно-стопанската дейност поради съкращаване на щата. На 12.12.2008 г. директорът издал заповед № 58 за прекратяване на трудовото правоотношение между училището и А. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, както и предизвестие по чл.326 от КТ. Двата документа са връчени на А. А. при отказ пред свидетели на същата дата.

При така установените факти уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, но които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са установени по делото. Длъжността, заемана от ищеца, е съкратена въз основа на заповед на директора на училището от 10.12.2008 г. Както се установява от свидетелските показания, съкращаването е реално – за извършваната от ищеца дейност не е назначен нов работник, тя е поета от останалите служители в училището, без да се запази функцията като цяло, с възлагане на конкретен правен субект. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че съкращаването на щата не е реално, а е формално извършено единствено с цел неговото уволнение. Свидетелските показания по делото сочат обратното, а няма основания същите да не бъдат кредитирани. От тях е ясно, че длъжността действително е съкратена, не е преминала изцяло върху друг (новоназначен или от преди назначен) служител, а работодателят е преценил, че характерните за длъжността функции могат да се изпълняват от останалите работещи в училището. Понеже е съкратена единствена по вида си длъжност, работодателят не е имал задължение да извършва подбор.

Неправилно е схващането, че при уволнението на А. щатното разписание не е било съкратено, тъй като съгласно заповедта на директора това съкращаване е с начална дата 13.12.2008 г., а връчването е станало на 12.12.2008 г. От фактическа страна действително е установено това състояние, но то не обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Такава незаконосъобразност би била налице само ако работодателят първо уволни работника, а след това извърши съкращаването на щата. Не е такъв конкретния случай, тъй като работодателят е издал заповед за съкращаване на щата на 10.12.2008 г., а уволнението е извършено на 12.12.2008 г. Вярно е, че в заповедта си работодателят е обусловил съкращаването на щата със срок – считано от 13.12.2008 г., но това е само формално съображение, което не би могло да бъде решаващо при преценката на законността на уволнението. Същественото в случая е, че решението за съкращаване на щата е взето преди предприемането на действията по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Разликата от един ден между връчването на заповедта и срокът, посочен от директора като начален за съкращаване на щата, не е основание да се счете уволнението за материално незаконосъобразно. Подобен подход на тълкуване е прекалено формалистичен и не съответства на принципа на дирене на истината. Очевидно е, че при издаването на заповедта за уволнение работодателят е имал предвид вече издаденият от него акт за съкращаване на щата и точно поради това е посочил в уволнителната заповед, че правоотношението се прекратява считано от 13.12.2008 г. (от която дата се съкращава и щатът). Фактът, че правоотношението е прекратено с ден по – рано, когато заповедта е връчена на работника, не може да обоснове извод за материална незаконосъобразност на уволнението и искът за установяване на такава е неоснователен.

Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но поради липса на искане за присъждането им, в негова полза произнасяне не може да има.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 405/ 31.07.2009 г. по гр.д. № 659/ 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. А., ЕГН **********, гр. Я., бул.”Г” № 33 против С. „С” – гр. Я., ул.”С” № 68 искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. К. А. извършено със заповед на директора на училището от № 58 от 12.12.2008 г., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на А. К. А. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-директор по административно стопанската дейност” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за в размер 4 024,28 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: